Матрицата: За гениалността Нобеловата награда не е мерило

Някои от авторите в днешната матрица са по-знакови за литературата от доста нобелисти.

Ето ги в реда на историческата им  поява: френският натуралист и декадент Жорис-Карл Юйсманс (04. 03. 1848) е автор на романа „Наопаки“ (2014), библията на Дориан Грей и на цялото поколение модернисти от fin de siecle; австрийският писател Хуго фон Хофманстал (01.02.1882) е един от тези модернисти - поет от кръга на Стефан Георге, драматург и либретист, обновил заедно с режисьора Макс Райнхарт и композитора Рихард Щраус модерното европейско сценично изкуство - от него на български само „Жената без сянка“ (2012); дъблинчанинът  Джеймс Джойс и американката от руски произход Айн Ранд са родени на същия ден с Хофманстал.

Джойс  създава прототипа на модерния митологичен, но антигероичен роман  -  „Одисей“ (второ  изд. 2011), а Айн Ранд въплъщава своята философия и естетика на капитализма в романи като „Изворът“ (второ изд. 2011) или „Атлас изправи рамене (2009) - на книгопазара има и книги с нейните философско-естетически есета - „Добродетелта на егоизма“, „За новия интелектуалец“ и др.

Освен тези автори, променили човешките представи за модерна литература, от важно значение са и австрийският поет на експресионизма Георг Тракл (02. 02. 1887) - „Себастиян в съня“ (2001) и американският бунтар от бийтпоколението Уилям Бъроуз (04. 02. 1924), чиито романи шокират и дълги години остават забранени за печат в САЩ - у нас все още могат да се намерят „Голият обяд“, „Softмашина“ и „Дрога“, но не посягайте към тях, ако имате слаби нерви и прилично възпитание.  В редицата на майсторите се нареждат и американците Норман Мейлър (31. 01. 1923) и Пол Остър (02. 02. 1947) - романисти, чиито романи се изчерпват, щом се появят на пазара. Навярно такава съдба биха могли да имат и романите на японският им колега, нобеловия лауреат за 1994 г. Кендзабуро Ое (31. 01. 1935), но пък те не се появяват  у нас.

Българският елемент обхваща трима талантливи прозаици и един много активен писател, когото Боян Пенев нарича навремето „литературен плут“. Същият този плут, Людмил Стоянов, оглавява българската литература след девети септември 1944 г. дълги години и активно коли и беси в нея. Талантливите, но често подминавани, подценявани и дори забравяни автори са Добри Немиров (02. 02. 1882) - „Бедният Лука“( 2006); Генчо Стоев (04 .02. 1925) - „Цената на златото. Завръщане“ (2006), и Атанас Липчев (05. 02. 1951).

Ако не сте чели книгите на последния, а това е възможно, понеже темите му са парещи за нашето време и официозните манипулатори на публичността го неглижираха,  препоръчвам ви „Тихият бял Дунав“ (2006), „Крадци“ (2009), „Фустанела“(2009) и „Mailer Demon, или другият бряг на реката“ (2010).

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?