Малко щастие – за мишките и за момичето

Веселин Иванов е роден в Ямбол на 5.01.1986 година. Завършва Езикова гимназия „Иван Вазов” в Пловдив и специалността „Компютърно инженерство” в университета Дуисбург-Есен. В момента живее в София и работи като инженер в областта на телекомуникациите след десетгодишно пребиваване в Германия. Автор е на книгите “На две преки от слънцето” 2007 г. и „Апарат за снимане на лястовици“ 2011 г. Стиховете му са достъпни на личната му страница за поезия – www.veselini.wordpress.com

Да можех само

Да можех само
да си купя сирене,
с което да нахраня мишките.
Да бъда листопад,
платно,
перце в косата на момиче,
или пък слънчев сноп,
проблясващ във зениците.

Да можех
да си купя сирене…
Да си поръся доброта
върху филия
и лакомо да я изям,
да си нацапам бузите.

Или пък просто –
малко щастие –
за мишките
и за момичето.
За себе си
не
смея
да поискам.

Апарат за снимане на лястовици

Рисувам житeни поля
по миглите ти.
Отпий на шепи хоризонта.
Поискай ми
перце,
опушено стъкло
и апарат за снимане на лястовици…
Поне едно от трите
нося винаги у себе си:
Да снимам слънчеви отблясъци,
да гледам лястовици през опушено стъкло
или да имам оправдание
да вплитам пръсти
във косите ти…

Златотърсач

По стъпките му още има слънце.
Джобовете му са пълни
с пясък.
Реката сплита мокрите си бързеи
и му намига
с розови отблясъци.

От златния пращец,
събрал във шепи,
ще си направи къщичка за птици.
Ще оцвети дърветата във жълто,
а после
ще напише стихове.

Накрая, щом започне
да се стъмва,
ще постои самичък.
После ще си тръгне.
Ще падне нощ, а след нощта…
реката сплита мокрите си бързеи.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?