Кюрдски Шиндлер спасявал арменци от геноцида

Кюрдът Джемил Кьоне, офицер в османската армия, спасява стотици арменци през 1915 г. като ги наема за работници в корабостроителницата в Биреджик, пише турският всекидневник "Джумхуриет", цитиран от БГНЕС.

Предстоят снимки на документален филм по съвместен проект на турски и арменски историци. Според историческото изследване, на което вестникът се позовава, по време на гоненията и геноцида кюрди-мюсюлмани, араби и турци са рискували живота си, като са укривали арменски семейства по домовете си, въпреки действалата тогава разпоредба за смъртно наказание за това. Такава била тяхната форма на протест срещу политиката на асимилация, прикрита зад управленската програма за единение и напредък.

В публикацията Кьоне е сравнен с германеца Оскар Шиндлер, спасил 1 100 евреи от нацистите в Полша, като ги наел във фабриката си. Спасителят на арменците е роден в Алепо, Сирия, на 4 г. загубва баща си, по-късно се премества в Истанбул. Там завършва Военно-морско училище, после и академия с инженерен профил, специализира в Англия и е награден за героизъм след Балканската война през 1912 г.

Когато в Турция започва арменският геноцид, той служи като директор на морските операции на османската армия в базата Биреджик в района на Урфа. Там прави всичко възможно, за да помогне на преминаващите през пристанището арменски бежанци и назначава като майстори в корабостроителницата стотици от тях, като предотвратява преминаването им към другата страна на река Ефрат и сигурната им смърт, акцентира изданието. Кьоне организира и дарителска акция на турския Червен полумесец и арменския Червен кръст за гладните и мизерстващи изгнаници, които получават храна, дрехи и лекарства. Освен това помага и на дезертиралите от войската арменци, на старците, жените и децата.

Интересен факт от живота на кюрдския Шиндлер е женитбата му с дъщерята на заточения в Антеп свещеник Гарабед Гюлюзян – Дикранухи. Тя остава напълно сама след смъртта на родителите и сестра си, тогава се запознава с османския офицер и се омъжва за него. Раждат им се две момичета и две момчета. След края на Първата световна война семейството се установява в Алепо, Сирия, където Дикранухи умира на 93 г., без да е променила религията си. За погребението й от Бейрут пристигат Ховсеп и Агоп Синанян, чиято фамилия е сред спасените от Кьоне. Той самият умира през май 1967 г. и завещава на децата си богато социално и културно наследство.

Един от спасените от Кьоне арменци е особено известният в бизнес-средите в Антеп фотограф Агоп Мурадян, завършил американския мисионерски център за обучение. Гоненията и зверствата спрямо арменската общност го изпращат в Биреджик, където Кьоне го назначава за дърводелец в корабостроителницата. Започналото през август 1915 г. прочистване заварва мнозина арменски изгнаници на същото пристанище в декемврийската мразовита зима. Тогава зетят на арменския свещеник Гюлюзян – Джемил Кьоне ги ангажира с изработването на шлепове, а за целта построява специална фабрика. Плавателните съдове са предназначени за значителен брой войници от османската армия, които трябва да преплават река Ефрат. В частната фабрика освен фотографа Мурадян, започват работа фармацевтът Соомон Аревян и учителите Агоп Калемкерян и Агоп Шнорхокян, както и Харутюн и Кхачер Бучакчиян, Дживан Хаджи, Вартан Тутлаян, Хованес Шнорхокян и др.

В публикацията в "Джумхуриет" е цитиран арменският изследовател Григорий Богарян, който изброява 20 фамилии, получили закрилата на кюрдския Шиндлер. Цитиран е турчинът Юмит Курт, който е автор на изследването за Кьоне, провокирано от фотография на Агоп Мурадян. По-късно в Ереван той се среща с изследователя историк Михран Минасян, който се оказва добре запознат с живота на Джемил Кьоне и му предоставя собствени материали. Така Курт в края на процеса на научните си изследвания стига до идеята турско-арменски екип да направи документален филм, а сценарият вече е готов. През юни тази година започват снимките в Биреджик, Антеп, Каркемиш и Ереван. Фондацията за исторически разследвания "Хрант Динк" подпомага проекта с финансиране, но сумата не е достатъчна, уточнява пред вестника турският историк. /Марица.бг

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?