Край Марица: Спасителна акция с Кугър вместо шампанско (снимки)

Марица приличаше на делтата на Амазонка

През уикенда яростната Марица поглъща цялото тракийско поле, водите са бурни като митичната Амазонка и мътни като безбрежния Нил. Това не е кадър от филм на Нешънъл Джиографик, а реално преживян спомен от събота, когато военнослужещите от 24-та Авиобаза-Крумово вдигат Кугъра и политат към бедстващите хора в района на Приморско.

Това е поредната акция тази година, в която елитното военно формирование край Пловдив се включва по тревога - тръгват с цялото снаряжение, за да спасяват човешки живот.

Начело на екипажа е генерал Златко Златев - командирът на 24-та Авиобаза. Вместо да изстудяват шампанско и да се подготвят за празника на 27 октомври - деня, в който отбелязват 53-годишнината на 24-та Авиобаза, военните събират багажите си и летят към поредната гореща точка.

Статистиката само за 2014 г. е: повече от 100 души са спасени. Опасни полети, при които се налага да спускат с риск за живота водолази, парашутисти, войници. Местата винаги са свързани с районите, наводнени от стихиите през лятото -  край Аспарухово, Мизия, Китен, сега Бургаско... 93 евакуирани в района на Албена, 14 - в Мизия, мъж и жена - в Китен. 

В събота се наложи да отидем в района на Приморско, Бургаска област, за да помогнем.

Излетяхме, но за съжаление преди Чирпан влязохме в облаци, които наложиха да прекратим полета. Преценихме, че трябва да се върнем, защото обстановката беше много сложна - ниски облаци, много силен дъжд, нямаше как да стигнем до там, където дъждът беше два-три пъти по-силен с много силен пулсиращ вятър, достигащ над 20 метра в секунда... Искахме да помогнем, но обстановката не позволи, разказа бригаден генерал Златко Златев.

Пред тържествения строй по случай 53-тия рожден ден той благодари на колегите - военнослужещите в 24-та Авиобаза, подготвени за всякакво спасяване - над планини, пресечени местности, вода, обучение да оказват и първа медицинска помощ, бойци изключително подготвени и мотивирани да помагат. И те достигат до хора, до които няма друг начин да се стигне. В Мизия се е налагало да спускат спасители с лодки, за да се придвижат до бедстващите, залети със стотици тонове вода. И двата вертолета са излетели преди изгрев-слънце, за да се явят максимално рано в района.

Кугър и другите вертолети на авиобазата са оборудвани много добре, имат качества и възможности за бърза подготовка за полет, за всякакви спасителни действия, реално ние можем и сме необходими при по-големи бедствия, не само в наводнения, казва ген. Златко Златев.

 

ИНТЕРВЮ

Подполковник Красимир АНДРЕЕВ, началник-отдел "Търсене и спасяване" в 24-та Авиобаза-Крумово: В гъстите облаци не се виждаше дори носът на машината


Какви мисли бушуваха в главата ви, когато излетяхте в събота към поредния бедстващ район в държавата?

- Нашата работа е да излетим, да свършим задачата безопасно и да помогнем на хората в беда, без да се стига до безумие. В събота вертолетът излетя, но влезе в такива облаци, че на практика носът на машината не се виждаше. Командирът взе решение и се върнахме.

Снимахте ли Марица от високо?

- Моята работа във вертолета е друга. Но, факт е, никога не бях виждал река Марица толкова голяма и широка, полетата бяха плувнали във вода, нещо като сцена от Нешънъл Джиографик от делтата на Амазонка и Нил. Предполагам, че днес вече не е така, земята е поела водата. Но  картинката вчера наистина беше интересна.

Природа...

- Да, поредният случай, в който осъзнаваме, че ние живеем в тази природа, в това време, а не живее времето в нас. И ние трябва да се съобразяваме с природата и да приемаме нещата по-спокойно.

Какво правихте във вертолета?

- Екипажът управлява вертолета. Спасителите са в товарната кабина и подготвят средствата и екипировката, които евентуално биха използвали, защото те трябва да бъдат на една ръка разстояние. Знаем къде отиваме, значи всичкото спасително оборудване трябва да бъде подредено, така че съобразно ситуацията да може да се използва правилно и своевременно. Разполагаме с различен спасителен инвентар - лодки, въжета, неопрени, различни средства, с които евентуално ще се евакуират бедстващите хора, като колани, подвисни приспособления. Всичко трябва да е удобно, за да се действа бързо и да се пести време. Защото спасяваме живи хора. Така че по време на полета разпределяме задълженията, кой какво прави, и няма време за гледане на природата.

Забелязах пресни мазоли на дланите ви, не са от мотика, нали, може би са от спасителните въжета?

- В това време не се копае. Причините са комплексни. Впечатляващи са не мазолите по нашите ръце, а готовността, себеотрицанието, въодушевлението, с което тръгват момчетата от моето поделение. Те носят дежурствата, готвят се за този тип действия, летят, вършат работа, по двама, по четирима, по шестима - съобразно задачата, която трябва да бъде изпълнена. С гордост казвам, че няма човек от тази база, който да тръгва на спасителна мисия с някакво съмнение. Напротив, хората се качват в машината, излитат и дават всичко от себе си, защото трябва да помогнат. Мнозина от тях бяха викани от къщи, защото много често не стигаха хората от дежурните сили. И всички се отзоваваха, полагаха максимални усилия и сме щастливи, че можахме да помогнем. Хубавото е, че хората положиха труд, свършиха си работата и се върнаха живи и здрави. Лошото е, че има хора, които все още се борят с последствията. 

Коментирате ли причините? 

- Естествено е, след като се върнем, да коментираме, да обменяме информация. Но интересното в нашите коментари е, че не правим разбор на това дали грешката е човешка, на институция или на организация на дадена система или регион, или пък природата ни е ударила шамар. Обединени сме около тезата, че това не ни интересува. Нашата работа е да отидем, да дадем всичко от себе си, да си свършим работата и да няма жертви. Сещам се за спасителната операция в Стара планина - загубилите се момчета. Бях там със заместник-командира. Нас не ни интересуваше дали те се бяха скрили, или са били наистина уморени, уплашени. Има органи, които ще решават тези въпроси. Ние бяхме там, за да направим опит да ги открием.

 

Празникът: Генералски поздрави за авиаторите в Крумово

 

Ген. Златко ЗЛАТЕВ

Тържествен строй, награди, грамоти, почит към загиналите колеги - така започна вчерашният празник за военнослужещите в 24-та авиационна база в Крумово по повод 53-годишнината от създаването . На тази дата през 1961 г. е връчено бойното знаме на 44-ти вертолетен авиационен полк, който поставя началото на вертолетната авиация в България.

Посрещаме гордо своя празник, защото нашият труд винаги дава резултати, каза в приветствието си командирът на базата бригаден генерал Златко Златев. Подготвяме се и участваме и по трите мисии, които са ни вменени, но по две от тях резултатите са видими и за околните. Ние сме предпочитан и добре подготвен партньор за колегите от армиите на страните, членки в НАТО, успешно се включваме и в мисии в защита на населението при бедствия и аварии. Миналата година спасихме хиляди дка горски масиви от пожар, тази година спасихме живота на над 100 души, попаднали в капан вследствие на наводнения. Отделно, транспортната авиация изпълни няколко задачи, свързани с трансплантация на човешки органи и по този начин се даде шанс за живот на 10-ина души, уточни генерал Златев. 

Строя прие генерал-майор Константин Попов, заместник-началник на отбраната.


Генерал-майор Константин Попов, заместник-началник на отбраната: Вие сте чест за Българската армия  

Без 24-та авиобаза Българската армия, българските ВВС няма да са същите, защото няма да могат да помагат на хора, да гасят пожари, да са денонощно готови за всяка една мисия и задачи. За нас е чест, че ви има - хора отдадени, хора можещи, хора с високо чувство за достойнство и за чест, хора, които всеки ден, с риск за живота си, изпълняват изключително сложни задачи при изключително трудни условия.


Генерал-майор Румен Радев, командир на Военновъздушните сили: Жив е авиационният дух 

Когато на хората няма кой да помогне, идват крумовци. Чест е да бъдеш в авиобаза и сред хора, осъзнали своята мисия, хора знаещи и можещи, даващи всичко от себе си в името на една благородна кауза. Много неща се смениха в базата за тези 53 години - структурата, техниката, задачите, смениха се хората, но едно нещо остава непреходно - онзи силен авиационен български дух, който се пренася през годините във вас, който ви вдъхва енергия, увереност и ентусиазъм при изпълнение на всички тези важни задачи.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?