Комунистите забраниха 22 септември като фашистки празник

В Деня на независимостта стана истинската ни легализация пред Европа

Денят на независимостта е  един забравен нов стар празник. След Първата световна война празникът е честван едновременно с възшествието на цар Борис III по нов стил - на 5 октомври. Поради тази причина след 1944 г. празникът е обявен като фашистки и е забранен. Възстановен е през 1998 г. Хората знаят, че България е освободена през 1878 г., но България не е независима държава.

По Берлинския договор страната е васално княжество на Османската империя, а българският княз е васал на своя сюзерен  султана. Едва с протокола от Цариград на 6 април 1909 г. се признава международно независимостта на българската държава като независимо царство. Така че България става не само обект, но и субект на международните отношения, има легации, може да сключва международни договори, да определя митата, да съди чужденци на собствената си територия. А междувременно страната ни е преживяла огромен възход - стопански, политически и културен. Тя става европейска държава като съдържание и просто се е чакал сгодният момент да бъде призната за независима.

След Съединението обявяването на независимостта е събитие, което ние, българите, постигаме със собствените си сили, въпреки съпротивата на Великите сили, подписали решенията на Берлинския конгрес. Както Съединението нарушава Берлинския договор, така и обявяването на независимостта на България. Но тогава сме имали мъдър държавник – премиера Александър Малинов, бесарабски българин, заобиколен от способни министри. Те са преценили, че България може да използва анексирането на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария, която е подписала  Берлинския договор. Самата Австро-Унгария като Велика сила нарушава този договор и гневът на другите Велики сили се струпва върху Австро-Унгария и по-малко върху България.  Така че това е пример за разумна външна политика. Имали сме добра външна политика в оня период.

За жалост в следващите години максимализмът, лозунгът „Всичко или нищо, сега или никога!”  пречат идеите за обединение да бъдат доведени докрай. Така през лятото на 1913 г. попадаме в международна изолация, във война с другите пет балкански държави, сполетя ни национална катастрофа. 2 г. по-късно пък се намесихме да поправим неправдата от Букурещ на страната на Германия, сполетя ни още една катастрофа – Ньойският договор от 27 ноември 1919 г. През Втората световна война се намесихме пак на страната на „братята по оръжие” германците, загубихме и тази война. Една стратегическа грешка довежда България до други беди.

Защо 3 март, а не 22 септември е национален празник на страната ни? Защото без 3 март 1878 г. нямаше нито какво да съединяваме на 6 септември 1885 г. , нито какво да обявим за независимо през 1908 г. Началото е заложено в Санстефанския предварителен мирен договор.  

 

Имаше предложения национален празник да станат или Денят на Съединението или Денят на независимостта. Началото обаче е 3 март - това е възстановяването на българската държава. Въпреки че тя след това беше орязана на Берлинския конгрес, но все пак след близо 5 века България се появява отново на политическата карта на Европа. Затова не бива да ни притеснява 3 март.

Знам, че сега има друга политика спрямо Русия, но трябва много разумно да преценяваме историята, без да се увличаме във филство и фобство. От това нямаме национален интерес. Българите трябва да ценят и  и началото - Деня на освобождението,  и Съединението, както и Независимостта - това са светли дати в нашата история. На тези дати се доказваме с единството на народа си. И тогава е имало разногласия и разпри между партиите, но сме се обединили от един национален идеал. Това е необходимо и днес. Трябва да има национални приоритети, които да ни сближат и да преодолеем междупартийните противоречия.

Трябва да изтъкнем, че както в събитията около Съединението, така и в  тези около обявяването на независимостта има пловдивска връзка. Пловдив е дал много не само на Възраждането, но и на нашата нова история, затова заслужено бе избран за Европейска столица на културата през 2019 г. 

Има няколко души, свързани с Пловдив и региона, играли важна роля в събитията около обявяване на независимостта.  Премиерът по онова време Александър Малинов  е бил известен  адвокат и прокурор в Пловдив, вътрешният министър Михаил Такев е пещерец, адвокат в Пазарджик. Да не забравяме известния ни дипломат Иван Стефанов Гешов от видния възрожденски род Гешови. Той е първи братовчед на друг виден български политик от онова време с пловдивски корен - Иван Евстратиев Гешов, премиер, финанист, председател на БАН. 

Всъщност идеята за независимостта идва от дипломата Гешов, наш представител в Цариград. След като не го канят на рождения ден на султана, тъй като България не била независима държава, той предлага на премиера Малинов да бъде обявена независимостта на страната.

 

Това е важна брънка от веригата за обявяване на  независимостта на България, което става тържествено  на 22 септември 1908 г. в черквата „Св. Четиридесет мъченици” във Велико Търново. Цяла България ликува. Манифестът, прочетен от цар Фердинанд I, завършва с думите: „Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!” На същата дата княз Фердинанд е провъзгласен за цар. Русия първа поздравява България с този голям политически  и дипломатически успех. До средата на април и другите велики сили признават нашата независимост. България се превръща в равноправна на европейските държави.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
бош лаф

бош лаф

22.09.2014 | 14:46

уважавам и ми се иска още да уважавам професора,но е непростимо професор-историк,да изговаря неистини,като исторически факти.След 1-вата св.война и 2-та национална катастрофа,омразата към фердинанд бе толкова голяма/той избяга посред нощ с влак за Германия/,че Борис 3-ти до край не пожела,да се чества този ден като нац.празник,именно заради свързаността на деня с баща му,както и до края не му позволи да дойде в България,въпреки молбите му към сина му. И не 5 октомври,а на 3 октомври,деня на неговото възшествие,се празнуваше,неофициално до края на живота му само и само като ден на възшествието му на престола,а не и като ден на независимостта.Фактите,фактите...Панчо!!!

Отговори
0 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?