Клошар дава 200 лева за квартира, никой не го ще
Строител обещал на Валентин два апартамента и гараж, той живее в изтърбушен опел
- 14:34, 28.05.2015
- 14:34, 28.05.2015
- 3592
- 8
Пловдивчанин остава без покрив над главата си от събота, когато къщата му в Кючука ще бъде съборена. Проблемът е, че 54-годишният Валентин Марков е клошар и по тази причина никой в квартала не се съгласява да му даде квартира под наем, въпреки че той предлага 200 лева месечно. „Като ме видят такъв рошав и брадясал, веднага ми отказват”, обясни вчера пред екип на „Марица” мъжът. Освен него без дом остава и приятелката му Зорница, с която той живее на семейни начала в съборетината на ул. „Кичево” 72. От няколко дни обаче всичкият багаж на двамата е изнесен в двора на къщата, а Вальо и Зорница се подготвят да се настанят в изтърбушен стар опел, паркиран на улицата.
Сагата на Валентин започнала преди 6 месеца, когато той, като собственик на жилището, подписал договор със строителна фирма. Според клаузите на контракта той преотстъпва жилището си на компанията, а тя му осигурява 200 лева месечно за наем, докато бъде построена кооперация на освободеното място.
„Ситуацията е много куриозна. До година и половина ще имам два апартамента и гараж, които ще получа като обезщетение срещу стария си имот. А сега нямам къде да живея. От няколко седмици обикалям квартала и си търся квартира, но на 10-15 места ударих на камък. Навсякъде гледат на мен като на някакъв боклук и никой не се съгласява да ме приюти. А аз вървя с парите напред”, жалва се Валентин Марков.
Той има професионална квалификация за шлосер, заварчик, мотокарист и електрокарист. Навремето е работел в „Метални конструкции” и в „Технопрогрес”. Досега обаче има едва 17 години трудов стаж, а близо две петилетки е безработен.
„Така се обърна животът ми, че се наложи да събирам старо желязо и хартия от контейнерите, за да се препитавам. Рамо до рамо ровехме по кофите с двама пенсионирани доктори и един инженер, които също бяха ударени от съдбата на стари години. Парите обаче все не стигаха да поддържам къщата и тя малко по малко започна да се разпада пред очите ми”, разказа житейските си патила Вальо. Домът му е строен през 1957 година, останал му в наследство от родителите. През последните години обаче животът му тръгнал назад и вече никой не гледал на него като на нормален човек. „Социалните не ми обръщат внимание, хората от квартала странят от мен, даже и квартира не искат да ми дадат”, казва клошарят. За капак преди време апаши набелязали къщата му за набези. Досега той бил обиран най-малко четири пъти, а крадците не били разкрити. Преди месец Валентин влезе и в страниците на вестник „Марица”, след като помогна на съседката си баба Пенка, която беше нападната посред нощ от крадци с нож в жилището си. За по-голяма сигурност той вече спи с бейзболна бухалка до себе си, за да защитава шепата лично имущество, което притежава.
Въпреки че рови по кофите за смет, Валентин Марков има още една страст -занимава се с изследване на митове и легенди за посещенията на извънземни на Земята. Изградил си е и стройна теория за възкресението на Исус. Според нея, след приковаването му на кръста, Божият син бил взет от чуждопланетяни с НЛО, които с помощта на компютър възстановили мъртвото му тялото клетка по клетка. Надарили го със свръхчовешки способности и го върнали на Земята. Тази своя теория, допълнена с много доказателства и факти, Марков тиражирал по медиите преди няколко години. Дори руски учени прегърнали идеята му и започнали да я доразвиват. „Може да съм клошар, но се чувствам интелектуалец. Хората обаче не го разбират това. Като ме видят такъв брадясал и мръсен, и ме мислят за долна измет. Как да им обясня, че нямам къде да се изкъпя и затова мириша”, разсъждава мъжът.
Миналата седмица един добър човек на ул. „Братя Бъкстон” се съгласил да му предостави под наем едно помещение в сутерена, за да може да се подслони в него със Зорница. Дал му капаро, стиснали си ръцете. Съседите на хазяина обаче скочили срещу сделката за наем. Направили жива верига пред входа и дали ултиматум на собственика да не пуска Вальо да припарвам до кооперацията им. И човекът - ще-не ще, върнал парите и си взел ключовете, продължи да разказва одисеята си клошарят интелектуалец.
„За всичките ми неволи, според мен, е виновно обществото. То отхвърля различните, вместо да им подаде ръка. Аз съм един изпаднал в беда пловдивчанин, а те ме мислят за боклук. Зарекъл съм се, че един ден ще стана човек! Сега обаче ми е належащо да си намеря подслон”, завършва разказа си бездомникът, бъдещ собственик на два апартамента и гараж.
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни