Като Стилиян Петров: Юноша на Локо се връща след коварна болест

Мартин Газиев мечтае да се срещне и поговори със звездата на Астън Вила

Една от малкото хубави новини за българския футбол бе обявеното завръщане на терена на бившия капитан на националния ни отбор Стилиян Петров. 38-годишният Петров реши да обуе отново калеврите, след като се пребори с тежка форма на левкемия, която го извади от терена през март 2012 г.

Футболният свят приветства намерението на Стилиян, а в любимия му Астън Вила виждат в негово лице обединителната фигура, която ще върне отбора в Премиършип още следващия сезон.

Малцина хора обаче знаят, че тежката участ на Стилиян Петров сполетя по същото време и бившия юноша на Локомотив Мартин Газиев. Роденият в гоцеделчевското село Абланица халф обаче минава през всички кръгове на ада, тъй като няма нито средствата, нито подкрепата на целия футболен свят, която имаше далеч по-именития му колега.

Мартин успява да се пребори с рядко срещаната идиопатична апластична анемия, увреждаща костния мозъкq и да се върне на терена само година по-късно.

"Датата беше 28 март. Самите доктори все още не могат да кажат защо така стана с мен. Бях титуляр за Работнички, играх цял мач, но към 70-ата минута започнах да се задушавам.

Именно това бяха първите симптоми. Много трудно поемах въздух. Бях страшно изморен, което не е присъщо за мен, защото бях много здрав физически и в други мачове нямах подобни проблеми. Дишах затруднено, но доиграх мача.

Дори докато бях на терена, се опитвах съотборниците ми да не разбират, че имам проблем. Не исках да ги разсейвам. Стиснах зъби и някак си завърших мача. А след това, като научих, че съм  болен, много плаках. Веднага след мача лекарят на отбора ме заведе в поликлиника, където ми направиха пълни изследвания, и се разбра, че кръвната ми картина не е наред. Болестта ми беше открита в същия ден, в който Стилиян Петров беше диагностициран с левкемия. Странна и доста неприятна работа, но това е съдбата. Явно така ни е било писано.

Прибрах се веднага в България и още на 2 април бях приет в Александровска болница в София за изследвания. Поставянето на диагнозата ми отне около 10 дни. От направените кръвни изследвания и биопсия на костния мозък се оказа, че имам идиопатична апластична анемия. Това е много рядко заболяване, при което костният мозък не функционира, няма кой да произвежда кръв и е невъзможно да се произвеждат еритроцити, тромбоцити и левкоцити.

Единственият начин да се излекувам и да продължа да живея беше трансплантация на костен мозък. За най-голямо щастие брат ми Северин се оказа напълно съвместим с мен. Именно той ме спаси и благодарение на него сега не съм на онзи свят.

Трансплантацията бе направена в болницата в столичния квартал "Дървеница" чак на осмия месец. Чаках доста, защото първо опитвахме с медикаментите, но не помогнаха. Имаше вариант да замина за чужбина, но за там трябваше да се чака много време. Навсякъде е само със заявки и предварителни записвания. Аз нямах време да чакам, защото от непрекъснатите вливания на тромбоцитна и еритроцитна маса имаше опасност организмът ми да създаде антитела, които да отхвърлят след това донора.

Заради това на 24 септември от пациент на Хематологичното отделение на Александровска болница станах пациент на Отделението за трансплантации на костномозъчни и хемопоетични клетки към Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания в София. Операцията не беше никак сложна. Продължи точно 8 минути. Клетките бяха изтеглени от брат ми и вкарани в мен през централен венозен източник. Нямаше никакви рискове за него, докато при мен не се знаеше как точно ще се развият нещата, защото при всеки е индивидуално.

 Периодът след трансплантацията беше много тежък - и физически, и психически. След операцията в продължение на 20-ина дни състоянието ми беше много тежко поради липсата на имунна система, но вече всичко е наред. Когато ме изписаха, бях отслабнал.

Излязох от болницата 64 килограма, а сега си върнах нормалното тегло - 78 кг. На 27 юни бях за последно на преглед и лекарите ми казаха, че всичко е постарому. Вече нямам никакви проблеми. Болестта е преборена. Дори вече не пия лекарствата за потискане на имунната система.

 Огромна помощ е това, че трансплантацията е безплатна. Има учреден фонд за трансплантации на костен мозък. Ако трябваше да се извърши в чужбина, щеше да е нужно да съберем над 50 000 евро, за да ме спасят. Иначе медикаментите бяха скъпи. Поръчвахме ги от Германия.

Помощ ми оказаха много хора, на които съм благодарен. Знаете, че Пирин (Гоце Делчев) събираха средства за лечението ми. Проведе се благотворителен мач за мен, както и още няколко дарителски акции. Най-обикновени хора също ми подадоха ръка. Благодаря на всички - на докторите, на сестрите, на всички, които се грижиха за мен в Александровска болница, а след това и в "Дървеница".

По време на боледуването сила ми даваше това, че исках да се преборя по-бързо. Нито за миг не съм си и помислял, че ще се предам. Постоянно гледах как близките ми страдат и най-вече заради тях желаех час по-скоро да се излекувам и да изчезне тъгата от очите им. Исках по-скоро отново да бъда на футболния терен, макар че в този момент това не беше най-важното.

 Не можех да си представя живота си без футбол и съм благодарен, че от Пирин (Гоце Делчев) ми подадоха ръка в оня труден момент. Постепенно успях да си върна формата и сега съм в Пирин (Разлог)", разказва Мартин, който междувременно създава и семейство.

 Мечтата на 28-годишния футболист е да се запознае и да поговори със Стилиян Петров. "Той е моят идол. Винаги съм му се възхищавал, защото, освен голям футболист, той е и голям човек. Въпреки че играе в най-силното първенство в света, Стилиян си остава обикновен и земен човек.  

Жалко, че бе сполетян от това голямо нещастие. Радвам се, че той успя да се пребори с тази коварна болест. Убеден съм, че щом Стилиян е обявил, че ще се върне на терена, значи е преценил всичко и ще го направи по възможно най-добрия начин.

Никога не съм го виждал на живо, но се надявам да се случи. Бих му стиснал ръката и силно ще го прегърна, защото той ми е идол. Също като мен е преживял страшни неща, ще си поговорим за историите ни", сподели още Мартин Газиев. /Марица.бг

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Добра покупка за Локо Пд ли е Реда Рабей?