Кабинетът май ще се окаже по чл. 64

Никой не очаква чудо от Народното събрание, искаме само да работи

Бойко Борисов очерта три варианта за правителство - до местните избори догодина, до президентските избори през 2016-а и кабинет с дългосрочен мандат от 4 години. Най-вероятно е да се състави правителство с ограничен времеви мандат. Такъв кабинет ще бъде ограничен и в стратегиите си, и в политиките си. Като че ли това изглежда най-възможното от гледна точка на  политическата ситуация, която се очертава според преговорите между ГЕРБ и останалите партии. Първият и вторият вариант са работещи, дали мандатът на кабинета ще е една, или две години, няма особено значение. И такова правителство може да свърши полезни неща. Вече има неотложни задачи, които трябва да се свършат до Нова година - актуализацията на бюджета, решаване на казуса с КТБ и банковата система, има пробойни в пенсионната реформа и здравеопазването и е добре да ги реши парламентът, тъй като служебното правителство нямаше как да ги реши. Ако има работещ парламент, може да се свърши много работа. Има неотложни теми и по отношение на ангажиментите ни към ЕС и предоговарянето на еврофондовете.

Едно такова временно правителство ще гледа да разчита на динамични мнозинства по всеки конкретен повод, възможно е да бъде и бламирано. Но подобна опасност има и за всяко едно правителство. Правителство с ограничен мандат е реалистична перспектива, тъй като съчетава националните интереси с партийните интереси, още повече че предстоят и местни избори и президентски избори. Малко по-сложен ми се вижда третият вариант - правителство с цял мандат. Такова правителство, дори и да бъде подкрепено на този етап от мнозинство в парламента, това не означава, че тази подкрепа ще се задържи и в следващите години. А това, че Борисов няма да се кандидатира за президент, не интересува никого.  

Сигурен съм, че правителство ще има, най-вероятно ще е с временен мандат. Възможно е да е кабинет тип „Орешарски”. Програмен кабинет може да работи полезно за общия интерес даже по-добре от коалицията.

Борисов поиска лидерите на партиите да споделят отговорността и да станат министри, защото това правителство щяло да е по-стабилно. Възможно е да се намери някой лидер на партия, който да приеме подобно предизвикателство, но защо му е. Победител в тези избори е ГЕРБ и почти няма политическа партия, която да е преодоляла всичките си подозрения към ГЕРБ от досегашните си наблюдения върху стила на работа на тази партия.  

Партийните лидери не искат да носят отговорност за властта, защото никой не получи ясен мандат да управлява като партия.

Предстоят доста непопулярни мерки поне за първите една-две години от мандата на следващото правителство. Това също не предразполага към интерес от упражняване на власт. Никой не гори от желание да съуправлява с други политически сили. В този парламент влезе една партия, доминираща в дясното пространство - ГЕРБ. Нейният основен опонент също е вътре - Реформаторският блок, който повярва, че е възможно възкресението, но през краха на ГЕРБ. Същото е и в левия сектор. Там е основният опонент на БСП в лявото - АБВ. Същото е и в националистическия сегмент. Атака е твърда опозиция, за Патриотичния фронт също не е много луксозна ситуацията да бъде управляващ. Точно тази особеност при структурирането на парламентарното пространство прави партиите много внимателни от излагане на рискове, които буквално могат да застрашат една или друга партия.

На Борисов ще му се наложи да изисква по-голяма жертвоготовност от тази, която е бил склонен досега да демонстрира. Слънчевият период от неговата политическа биография вече е зад гърба му. Той ще трябва да гаси пожари, да запълва дупки и да взима решения, които са наложителни - това го чака. Това не е ситуация, в която да се къпеш във властта. Нужен е жертвоготовен труд. Но ако все пак измежду всички партии на някоя беше гласуван най-голям кредит на доверие, това е ГЕРБ. И трябва да си поеме отговорността. Още повече рискува, ако се откаже. Какво остава тогава от имиджа на ГЕРБ?

Никой не очаква чудо от 43-ото Народно събрание. Важно е да работи нормално.
В създалата се ситуация политическите партии трябва да положат усилия да възстановят парламентаризма в по-добрата му форма. Да покажат, че парламентът може да бъде място, където се водят смислени дебати, депутатите да гласуват смислени закони. Ако парламентът възстанови общественото доверие към себе си, ще е добре. Тогава едни следващи избори ще бъдат проведени в по-благоприятна ситуация.

Предпоставка за протести от всякакъв тип ще има, възможно е пак да има социални протести пред Народното събрание. Но няма нито един от солидните политически субекти, който ще бъде мотивиран сериозно да подкрепя, моделира, води тези протести, докато парламентът работи нормално. Действащ  парламент, където е ясна границата между упрявляващи и опозиция, е най-силната гаранция, че протестите ще останат в рамките на гражданското недоволство.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?