Йохан Девлетян: "Мъж и половина" разказва вкусни истории
Надявам се да издам и книга със спомените ми за Джон Лорд, Емерсън, Рик Уейкмън и Лари Кориел, казва бившият шеф на общинския отдел "Култура"
- 08:22, 28.04.2015
- 08:25, 28.04.2015
- 1577
- 14
Йохан Девлетян е роден през 1958 г. в Пловдив. Завършил е българска филология в ПУ "Паисий Хилендарски". Една година работи като учител. От 1984 г. до 2014-а работи в структурите на културата, а от 1997 г. е ръководител на дирекция и отдел "Култура" в община Пловдив. Има публикувани разкази в периодичния печат, както и десетки журналистически материали в сферата на културата. Отличен е в редица литературни конкурси. Печелил е национална награда за радиопиеса на конкурс на БНР. Реализирани са няколко негови радиопиеси.
Девлетян ще представи пред публика книгата си "Мъж и половина" на 29 април от 18 часа в арт клуб "Библиотеката".
- Г-н Девлетян, всички ви свързват с работата ви като експерт в културата. Как се изкушихте да напишете книга с разкази?
- Пиша и имам публикувани много разкази назад в годините. Печелил съм конкурси. По мои радиопиеси са записвали Коста Цонев, Васил Михайлов. Като останах по-свободен, след като ме освободиха от от отдел "Култура", избрах част от по-старите си разкази и написах нови. Така се появи "Мъж и половина". В сборника са включени 10 разказа. Занесох ръкописа на Божана Апостолова. Тя даде книгата на Митко Новков за рецензия и после ми се обади, че ги е харесал. В "Мъж и половина" няма разкази, от които да се подпреш за коленете, да се хванеш за ушите и да изпаднеш в някакви сериозни философски размисли. Това, което читателите ще открият, са едни вкусни разкази.
- Как ги сготвихте?
- С обич. Всички те разказват история, имат сюжет, няма философстване - като хубавото кино. Дерил Занук казва: "Ти можеш да казваш много големи неща със своя филм, но ако е скучен и няма кой да го гледа, няма смисъл от него." В моята книга оживяват истории. Някои от тях са плод на фантазията ми, други са минавали през мен, има и малко семейна история. Описвам я в разказа "Наследство". Там става дума за герой арменец, който е един сбор от разни чешити от моя род. Харесвам Джек Лондон, О. Хенри, Исак Бабел.
- Първата книга с автограф за кого е?
- Естествено че за човека до мен - за Анна Дякова. Тя е първият ми читател и редактор. Пиша нещо и хвърлям да чете, а тя е сурова, не е от милозливите. Това много ми помогна, защото ми трябваше друга гледна точка към това, което съм създал.
- След толкова години в артистичните среди като организатор на културни събития не се ли изкушавате да разкажете за случките зад кулисите?
- В момента работя върху две други неща. Едното е точно това, за което ме питате - спомените ми. Кръстил съм си ги "Без плейбек". Описвам срещите си с 28 човека от всичките, с които съм се виждал - Джон Лорд, Емерсън, Рик Уейкмън, Лари Кориел, Милчо Левиев, Теодосий Спасов, ФСБ. Това е част от историята на Пловдив. Не съм се занимавал да разказвам биографиите на тези изключителни музиканти, а патакламите около гостуването им в града. На двама оправях зъбите. Айрто Морейра пристигна без зъб, а на Кийт Емерсън му падна тук. Били Кобъм го вкарах сред лъвовете и тигрите в цирка. Има много такива истории, които искам да разкажа.
От първо лице: Разкази, които ще разбудят сърцата ви
Митко Новков, критик
Разказите на Йохан Девлетян не са за хора със слаби сърца. Те затова така и се казват - "Мъж и половина". Но не са и за хора със силни, просто са за хора със сърца - топли, туптящи, търсещи. Живи и биещи. Живи за истинските стойности в живота и биещи по фалшивите. И ако не знаете как да отделите едните от другите, а искате да се научите - прочетете тези разкази. Те ще отворят очите ви и ще разбудят сърцата ви. Гарантирано.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни