Заекът се пръква от немска приказка

Традицията на великденския заек е от езически времена. Тогава са принасяли зайци в жертва на саксонската богиня на пролетта Еостре - от нейното име идва  названието на английския католически празник Easter - Великден. За първи път великденският заек се споменава в немска приказка от 15-ти век, в която се разказва за заек, който криел в градината шарени яйца от децата. В американския фолклор заекът е привнесен от немски заселници в Пенсилвания. Децата там вярвали, че ако бъдат послушни,
заекът ще им
остави гнездо
с шарени яйца.


А от 18-ти век в Германия започнали да произвеждат фигурки на великденски зайци от захар или шоколад.


Докато в католическата традиция заекът и великденското яйце са неразривно свързани, в Австралия дългоухото животно е низгвернато за сметка на бандикута - местно двуутробно животно, нещо средно между заек, мишка и кенгуру. Бандикутът
е толкова грозен, че предизвиква симпатии.


Вероятно поради тази причина австралийците са избрали него пред зайчето и го наричат “Голямо Билби”. В Латинска Америка странна за европейците е дори самата великденска трапеза. В Колумбия например вместо агнешко на масата обикновено слагат печена игуана. Понякога менюто включва костенурки и гризачи.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?