За нравите ни, средностатистически погледнато

Средностатистическо българско село. Пообезлюдено. Половината селяни  са българи, другата половина са братята цигани. След добре свършена работа няколко момчета на пенсионна възраст сме седнали в ранния преди обяд в зелен селски двор. Домакинът вади от дълбоката си изба шише ракия и под лъчите на пролетното слънце шишето се изпотява. Госпожата на домакина кълца марули на салата.

При разтурянето на Варшавския договор домакинът ни си е купил евтино мощен военен руски джип и здраво ремарке към него. Защото е казано, че за да ти е пълен дворът, в него трябва да влиза здрава кола. С тази техника отидохме до изоставено от кооперацията лозе, за да измъкнем от него бетонни колове. Не е редно, но ако не ние, други ще ги измъкнат, казват моите другари. Циганите разбиват коловете на място, за да вземат от тях арматурата. Няма и килограм желязо на кол, но когато е за кражба, кой си жали труда.

Пийваме, става ни весело и всеки се напъва да разкаже  нещо. Когато ме викаха в заверата, запитах - защо са  ви тези диречета? Сега те са в селския двор и чакат евентуалната си употреба. За какво ни били диречетата, започна един от нас и разказа как по комунистическо му паднала сгода да примъкне от строящия се стопански краварник арматурно желязо и цимент. Два месеца мъкнал. Е, циментът се вкаменил, ама когато разширявал къщата си, желязото влязло в употреба.

Братовчедът на другия бил  пазач на текезесарските силози  след жътва. Бате, казал му, тая нощ съм казал на някои наши хора да дойдат да си вземат малко зърно, но идвате само веднъж, колкото можете да носите, носете. Пълнил чувала той, пълнил и все малко му се виждало. Като се напънал да го вземе на рамо - не може. Опитал пак, пак не може, но в тъмното две ръце се протегнали и му помогнали. Не се обърнал да види кой е помощникът, знаел - от нашите е. Очите му изскочили, но занесъл плячката  до дома си. На другия ден претеглих чувала, ако щете вярвайте, 73 кила и 800 грама съм носил на гръб километър и половина, каза гордо.

Домакинът ни разказа как, като работил в съветска Украйна, паднала къщата на един украинец от имане. Той се въртял около българската бригада монтажници и все крънкал - братци, дайте малко желязо. И те му давали, на обекта никой не водел отчет. Една сутрин украинецът дотърчал  по бели гащи - братци, помагайте, таванът замалко да ни смачка с жената. Той живеел в панелна едноетажна къщичка и даденото му желязо трупал между таванната панела и ламаринения покрив. Тази сутрин ги събудил падащият под тежестта на желязото таван. Опрял на таблата на желязното им легло и така се спасили.

Кажи сега оная за ”моята крава, твоята крава” и каква беше там категория, напомниха, че е мой ред да разказвам. Те и докато пипат от общото, все повтарят, че „ония” я окрадоха тая държава. Веднъж им казах, че се възмущават не защото се краде, а защото не те, а други крадат на едро. Те казаха - то нашето крадене ли е. Казах им  за учените, които като проучвали нравите на някакво племе  диваци,  ги попитали кое е най-лошото, което може да им се случи. Те казали - да ти откраднат кравата. На въпроса кое е най-доброто за тях проучваните джентълмени отговорили - ти да откраднеш крава. Моите другари казаха, че вече не било на сметка да се отглеждат крави.

Казах им, че някои протестантски държави са много напреднали, защото с някои изключения обществото  живее на  принципа ”не прави на другите това, което не искаш да правят на тебе”. Споменал съм нещо и за категоричния императив и те сега ме будалкат за каква беше там категория. Те се чувстват задължени, ако  нещо от общото може да се замъкне, да го замъкват. Комшу, от вас, българите, вече не можем да се вредим да откраднем нещо, ми каза веднъж моят комшия циганин. Казвам им го това на моите другари, те споменават майка му на циганина.

Невидими ръце посягат да помогнат на крадеца да метне тежкия чувал с краденото на рамото си. Невидими сили съдействат и в следствието, и в прокуратурата, и в съда крадливите митничари да бъдат оправдани  и отново ги връщат по митниците. Невидими сили ловко изведоха от фокуса на общественото внимание Христо Бисеров и подготвят оправдаването му. Както неговото, така и на тези, които обезкостиха  КТБ и обраха нас данъкоплатците. Където да помогнеш на крадящия да открадне, се смята за човещина, обикновените хора крадат  с чували, а управниците - с банки. Все за да го направят те, иначе други ще го направят. Средностатистически погледнато, всичко е за сметка на тия с чувалите...

Този, дето беше носил километър и половина 75-килограмов чувал, се обърна към домакина и каза: ”Аркадаш, ракията ти не я бива, говори глупости...”

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
v0920@abv.bg

[email protected]

18.04.2015 | 11:35

КОЙТО го МОЖЕ ГО МОЖЕ !\nАма г-н Петров ,сега нищо не остана за \"чап чарап \" ./Ако има някаде -светни ме /\n

Отговори
0 0
Пд004

Пд004

18.04.2015 | 11:15

Браво г-н Петров,....чудесно есе ! ....Ама не може ли нещо да понатиснете нещата - в Марицата и другите да пишат нормално? Аз например, мога да стана неплатен дежурен редактор и обещавам - ще слагам нормални заглавия и няма да пускам простотии...

Отговори
0 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?