Живков опростил греховете на Левчев на банкет във Войнягово

"Изгнанието" на Любомир Левчев във вилата до село Баня се оказва една шестмесечна командировка с прикрепване към „трудов обект”. В изблик на самокритичност преди това младият поет сам пожелава да бъде изпратен в завод, а и сам си избира мястото - Пловдивски окръг.

Явява се в отдел „Пропаганда” на ОК на БКП в Пловдив и от там със служебна кола го откарват във вилата на Багарови, която вече е „резиденция“ на ОК на БКП. През цялото време "заточеникът" продължава да се води на работа в „Литературен фронт”, да печатат стихотворенията му и да получава заплата, а след края на „изгнанието” отново се връща в редакцията. „Погребан жив в снежни преспи и звездни ясноти“, пише героично той. В края на всяка седмица от ЦК на БКП искат сведения за него. Докато е в селото, го посещават куп приятели, председателят на СБП Камен  Калчев, Димитър Бакалов от пловдивския ОК на БКП, които един ден му донасят и „малка контрактация“, тайнственият генерал Иван Тодоров - Горуня, а накрая и Венелин Коцев, за да го вземе със себе си на Празника на розите.

Така поетът опознава живота на трудовия народ, докато в съседното село Войнягово пристига на посещение другарят Тодор Живков. В селското училище е даден официален обяд, на който е поканен и Левчев. Той рецитира пред Тато едно от стихотворенията си, писани в "заточението".  Живков го поздравява и го насърчава да пише. След което Левчев се завръща в София и подготвя за печат четвъртата си поетична книга.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?