Ето как богослов вае бижута от лъжици

Вместо супа, загребвам с тях смола и теменужки, казва Найден Райчев

Макар че е богослов и икономист, за Найден Райчев не може да се каже, че изкуството не е лъжица за неговата уста. Още по-малко пък за изкуство, направено от самите лъжици. Майсторът от Велико Търново превръща приборите  в колиета и гривни, а отскоро в ръцете му те се преобразяват също в закачалки и свещници. Трета година мъжът гостува на панаира на занаятите в Пловдив със съпругата си Петя, с която освен живота си, делят и общ псевдоним - Котка Черешкова.  



Когато за пръв път посегнал към руска супена лъжица, Найден се заел да извива дръжката  по каприза на жена си. Петя видяла някъде бижу от домашна посуда и настояла да получи подобен уникат. В началото малко задирало ръкавите. Днес на лявата ръка блещука и привлича зачудени погледи „второ, преработено издание” - чифт гривни, едната от вилица, другата от лъжица.

Съпругът пък не се уморява да измисля нови интерпретации на класическите форми. Вместо да бодат мезета, шиповете на вилиците се гънат нервно във фриволен зигзаг  или се вият любовно в нежни завъртулки. Един е оформил слонски хобот, останалите четири са подкъсени за крака на животното гигант. На следващото колие са рибена опашка. После внезапно притискат в сребърна прегръдка къс седеф, парче от ахат, черен оникс, искрящ тюркоаз. Или пък са приклещили здраво ключе от стара порта.  

Лъжиците са гравирани с люспи като тяло на шаран. Вместо супа, майсторът гребе с тях истински  теменужки, а после колежка запечатва цветовете им със смола. Или пък дръжката просто е огъната и е пронизала облата част, а оригиналната украса по нея е довършила останалото.

Голямото предизвикателство е да личи какво е  било, но да стане друго, обяснява Найден. Никога не знаеш какво ще се получи, то ти казва накъде ще тръгне работата, добавя авторът на накити от прибори.

Заради страстта му да намира нови форми и предназначения, Петя трудно опазва посудата у дома. Купува най-простите модели, за да няма изкушения. Съпругът  си намира други - от магазини, антиквариати, битпазари, интернет и приятели. Някои са стоманени, други бронзови, а под сребърните винаги има сплав, за да не са меки.  С най-изящни орнаменти са руските прибори, но и най-трудно се огъват - като сталинистки убеждения отпреди перестройката.  А чужденците си падат по онези малки лъжички с очертания ръб на Царевец и надпис „Велико Търново”, с които бабите през соца бъркаха кафето върху покривките, плетени на една кука, и гребяха бяло сладко от буркана за гости.  

Най-красивата, на която досега Найден е попадал, е сребърна триъгълна лъжичка с дръжка - водно конче. Още не може да посегне към друга, която чака в дома му да дойде времето или да му дойде вдъхновението - цялата е отрупана с орнаменти и самата тя е бижу.

С вилиците и лъжиците е като с керамиката и с всяка друга техника и материал - има си стил и начин, казва Найден. Неговият отскача и до други територии на приложното изкуство. Отскоро мъжът прави и предмети за бита. Три вилици с различни дължини например са извили дръжки върху дървена дъска, за да оформят закачалка. А лъжица с нарязани ръбове е оформила гнездо за свещ. Има и арома лампа - тя пък е от преплетени вилица и лъжица.

Много обичам да фантазирам с дръжките, обяснява Найден и ги подрежда във ветрило, с което завършва орнамент от простите му, но странни предмети. От тях направил даже домашна елха. А от стари грамофонни плочи майстори друга серия накити, по която тийнейджърите лудеят. Черният кръг е изрязан от истинска плоча. А в средата е залепен друг - от хартия, поръчан като точно копие на оригиналите на "Балкантон". На Лили Иванова не посягам, това са детски приказки, изподрани от времето, когато на тях сме се правели на диджеи, усмихва се чудатият бижутер.

Започнах някак на шега и за проба, а нещата се харесаха и ето ни сега, сам се чуди  той. Признава, че освен провокиран, е и заразен от жена си с вируса на изкуството. Петя е  майстор от  задругата на занаятчиите и също създава авторски бижута, но от камъни и мед. Когато започнах, котките и черешите ми бяха любим сюжет, връща се назад тя. Така се появил артистичният псевдоним Котка Черешкова. А после дошъл котаракът, засмива се по адрес на Найден. Сега нейните рисувани писани мъркат и провесват опашки върху кутии за бижута и табели със закачливи надписи, но вече им се налага да делят пространството с мъжките творения - отскоро артистичното семейство има работилничка на Самодовската чаршия.

Тръгне ли за панаира на занаятите в Пловдив, тандемът приготвя един куфар уникати и два реквизит. За Петя и Найден е задължително да влязат в роля, както и да работят на улицата пред очите на минувачите.

Първия път взели под наем костюми от приятел, който се е вманиачил на тема облекла - има си цял магазин-гардероб и ретро заведение със стари мебели, аксесоари и интериор като от магазин за антики.

Докато избирали облеклата, даже се предрешил като мускетар и запасал шпага. Постепенно Петя и Найден са си стъкмили свои облекла, за да са атрактивни и да потапят посетителите в друга атмосфера. Щом някой се спре пред жената, на лицето му заиграва лека усмивчица.

Тя е преметнала кокетно на ръката си чадърче, развява сукман до земята, под него се подава блуза с везан ръб, а отдолу - още един от татуировка върху кожата. Даже си уших специално  пола с дантели, смее се Петя. Найден пък се е изтупал с жълто сако на ситно каре, папийонка на точки и бастун на конте от 20-те.  

В ефекта от преобразяването двамата се убедили, когато участвали в базар на мартеници. Трябваше да покажем, че не бива и това да ни правят китайците, разказват те.

Затова застанали на чаршията край усуканите червени и бели конци с народни носии. Жена се спряла, трогната: „Гледам по телевизията как в Пазарджик сложили бурки, а вие - с нашенски премени!”. Друга им донесла подаръци. А кметът даже им написал благодарствено писмо.

В тия времена малко трудно се оцелява само с изкуство, макар и приложно. Затова от време на време Найден си доработва, като прави мебели.

В работилничката често надничат възрастни чужденки - те са най-запалените фенки на тандема. На тази възраст българките са традиционалистки, тук повече работата ни се харесва на младите хора, обясняват Найден и Петя. Борят PVC културата по събори и панаири в София, Варна, Банско и даже в Румъния.

Творенията им обаче не могат да се видят в местните артмагазини, защото не насмогват да направят толкова много, че да оставят из страната. Който бълва такива количества, работата му не е чиста - клони към ширпотреба, а това не е изкуство, убедени са Петя и Найден.

Откога са заедно, броят по годините на сина си Самуил - щом той е вече на 13, значи са се събрали преди 14. Момчето сега е седмокласник и полека поема щафетата - ще кандидатства дърворезба в Трявна. У дома често му казват: „Със занаят богат не се става, но и гладен не се остава”. /Марица.бг

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?