Ежедневието на Румен: Цял ден на волана, вечер - тренировки и 6-месечно бебе

С този убийствен ритъм пловдивският скачач влезе във финала на Европейското

Представяме ви 4-тия в анкетата за Спортист на Пловдив - лекоатлета Румен Димитров. През лятото той стана 9-и в тройния скок на Европейското в Цюрих.

Историята и съдбата на пловдивския състезател по троен скок Румен Димитров са живо доказателство как човек може да постига резултати само от едната любов към спорта, с куп ангажименти на гърба си. 29-годишният възпитаник на треньора Ивайло Русенов в Локомотив е принуден да работи по цял ден, за да изхранва семейството си. А отпуските си взима не да почива, а да ходи по състезания. В този ритъм живее вече 4 години и през последния сезон записа най-силното си представяне до момента - първи на Купа Европа, втори на Балканиада, финал и
9-и на Европейското в Цюрих. Там целта ми беше да направя личен резултат, но не успях. Надявам се догодина, споделя Румен. Много съм доволен от това 4-то място в анкетата за Спортист на Пловдив. Не очаквах да съм дори в десетката, но така са преценили хората, допълва той.

29-годишният атлет завършва спортното училище, след което тренира в клуба на Ива Пранджева. Тя ми даде основните насоки и ме оформи като състезател, спомня си Димитров. Едва на 22 г. обаче се отказва и два сезона е извън спорта. Две години ходи по бригади в Англия, там се запознава със съпругата си Димитрина, която е от Дупница. В края на 2010 г. решава да се завърне в големия спорт. Беше изцяло на майтап - след разговор с един приятел. Отидох в Локомотив, благодарен съм на Наско Запрянов и треньора Ивайло Русенов, че ми помогнаха да се върна, разказва Димитров. През 2013-а се женят с Димитрина, а на 1 юли тази година - точно на Джулай Морнинг, се ражда малката Раличка. След като ги изписаха от болницата, си ги закарах у дома и веднага трябваше да пътувам за турнир в Бургас. Бях много щастлив от раждането на детето и там покрих норматива за Европейското в Цюрих, спомня си Румен. Работи в търговията и ежедневно пътува по 100-200, дори 300 км по цяла България. Понякога дори се налага да преспива в други градове. Нося си екипа и когато мога, тренирам по чуждите зали, разкрива Димитров. Иначе от 8 до 17 часа е на волана, оставя служебната кола и отива в залата да тренира - до около 20 часа. Съпругата ми не е особено очарована, че ме няма по цял ден, но ме разбира и ме подкрепя, а за мен няма по-хубаво вечер е да се прибера при семейството си, споделя атлетът. Вади пари само за прехрана, понятия като лагери и истинско възстановяване са химера. Като прибавим и студа в халето на Лаута, картината е ясна. А постиженията на Румен при тази непълноценна тренировъчна програма са си един малък подвиг. Мислех след Европейското да се откажа, но се мотивирах и сега гледам към Европейското в зала през март. Вероятно ще изкарам и следващата година, но не мисля конкретно за състезания и олимпиади, защото в нашия спорт всичко е възможно. Надявам се повече хора от нашия клуб да участват на това Европейско и да сме здрави. Имаме и други силни скачачи - Габриела Петрова, дано да е здрава, Златозар Атанасов. За по-нататък - не се виждам като треньор. Завършил съм икономика, ще се опитам да намеря най-добрия път за мен и за семейството ми, завършва Румен./Марица.бг

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Допринася ли Гребната за добро качество на живот и активен отдих в Пловдив?