Една жена на 33: Напълно задоволена, но девствена!

Или защо цял живот не можем да се преборим с травмите, които родителите ни са нанесли в детството

Всичко започва от детството. Всеки родител прави най-доброто, на което е способен за доброто на децата си. Много от травмите, които  променят живота на човек, са нанесени от родителите.

Често те не си дават сметка от какво имат нужда децата им, а им дават  това, което в момента те имат нужда да дадат. Родителите не си дават сметка, че не е толкова важно какво точно дават за децата си, а как децата го възприемат и преживяват.

21-годишен разказва, как бил отличник в училище и как на една родителска среща отишъл сам, защото родителите му били заети с нещо по-важно. Тогава той разбрал, че родителите на съучениците му се вълнуват от това, какво се случва в училище.

И на него му се приискало майка му и баща му да покажат същата заинтересованост. Направил план как да постъпи. За няколко дни успял да получи двойка, прибрал се вкъщи и показал бележника на баща си. Надявал се, че ще го набие или  поне ще го накаже.

Баща му погледнал двойката, казал небрежно "Няма нищо, ще я оправиш" и отишъл да върши нещо важно. През целият си живот този млад мъж се преживявал като необичан и неуважаван. Сега е зает да печели любовта и уважението на всеки, който среща в живота си. Но това не замества усещането му, че е необичан от родителите си.

Девойката и деспотичният баща. 33-годишна жена разказва за сложните отношения с баща си. Той винаги бил недоволен, смятал, че децата трябва да се целуват само когато спят.

Често  обяснявал, че за нищо не става и ако се напъне, може и да свърши нещо полезно. Никога не  разбирала как е възможно майка  ден и нощ  да повтаря, че той я обича, и че това е  най-доброто, което може да направи за нея.

Внушавала , че трябва да го слуша и почита. Целият  живот след това се подчинява на целта   да гони постижения. Не си позволява нито да изпитва, нито да показва емоции и чувства.

Занимава се само с важните неща, каквото и  да означава това. Започва работа в една чуждестранна фирма у нас и благодарение на самодисциплината и трудолюбието си прави стремглава кариера.

На 33 години вече разполага с достатъчно средства, за да си купи жилище, кола и да живее по стандарт, за който връстничките  биха завидели...  

Трагедията  е, че е абсолютен самотник. Няма приятелки, нито приятели, посреща всеки опит за свалка толкова войнствено, че мъжете бягат от нея. Не се е целувала, не е изпитала вълненията на първата любов, все още е девствена. И смята, че най-голямата травма  е нанесена от решението на родителите  изобщо  да имат деца.

Най-добрата майка се оказва, че не е майката, която дава всичко, не е майката, която държи детето под пълен контрол, не е и майката, която осигурява пълната свободия на хлапето.

Най-добрата майка  е достатъчната майка. Тази, която има куража да даде не толкова, колкото иска, а толкова, колкото детето има нужда. Да даде достатъчно любов, достатъчно свобода, да даде възможност на детето да натрупа достатъчно собствен опит, да упражнява върху него достатъчен контрол, за да може личността му да се изгражда.


Житейски план

Наскоро един млад баща ми разказа как вече е направил план за18-месечния си син:  колко езика ще научи, в какви спортни школи ще го записва и как ще го подготви за живота.

В плана се описваше ясно всичко, което на него му е липсвало. Дано този баща да намери кураж да даде  възможност на детето си да получи от всичко по достатъчно.

Всичко започва от детството и  знаем, че децата са най-важните. А понякога забравяме, че те имат чувства и емоции, които не сме забелязали. /Марица.бг

Записа Динчер ФЕЙЗОВ

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?