Единствената жена помощник-машинист в България: На 28 се влюбих в 28-годишен локомотив

Искам аз да карам влака, казва Даниела, която засега няма друга любов в сърцето си

Тя е  млада, амбициозна и всеотдайна. От тези момичета, за които се казва, че има вятър в тях. На 31 години Даниела Костадинова стана медийна звезда. Няма как да не влезеш  в новините, след като си единствената жена помощник-машинист в България. И то не къде да е в „Товарни превози”. Все още не мога да свикна с микрофоните и камерите. Аз просто си върша работата, казва Даниела. Тя се качи за първи път в локомотив на 11 февруари т.г. и подкара товарна композиция от гара Илиянци към Драгоман. Лично управителят на „БДЖ - Товарни превози” ЕООД Любомир Илиев пристигна на гарата, за да поздрави младата дама.

Следвай мечтите си, е девизът на Даниела. Не  пука, че някои я гледат с насмешка, а други с подозрение, че е избрала тази типично мъжка професия. Знае, че за да я признаят колегите , трябва да е два пъти по-добра от тях. Но е убедена, че ще се докаже. 28 години са били нужни на момичето, за да извърви пътя от детската си мечта до реализацията . На толкова години е локомотивът, който Даниела подкара в първия си работен ден.

Аз съм от Провадия, като бях малка, най-много обичах да стоя на гарата и да махам на машинистите. Първата ми играчка беше локомотив. Беше ми интересно какви сигнали си подават машинистът и другите железничари на гарата, разпитвах кое какво означава, споделя Даниела.

Затова нямала грам колебание накъде да се насочи. Завършила бакалаварска степен „Електрообзавеждане в транспорта” във Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков”. След това година и половина  отнело, за да премине необходимите изпити за правоспособност за управление на електрически локомотиви.

Още от училище съм свикнала да бъда единственото момиче в клас, така че това не ми прави впечатление. Не ми се е случвало някой от колегите или приятелите да ми се подиграва или да се стига до дискриминация, признава Дани. Само когато се запознавам с нови хора и обяснявам каква е  професията ми, започват да ме гледат странно. И обикновено казват, че това, което правя, не е за мен. Но повечето приятели ме подкрепят и ми вдъхват кураж, допълва момичето.

Сбъднах детската си мечта, с грейнала усмивка казва Дани. И веднага става сериозна, когато изброява какви са задълженията  като помощник-машинист. Трябва да може да прикачва и откачва вагоните на влаковата композиция, да съобщава на машиниста за всяко препятствие и нередност, да оглежда локомотива, до следи контактната мрежа и релсовия път, да повтаря всички сигнали и да следи нещата да бъдат изрядни. За мен това е просто професията, която искам да упражнявам. Нека да е отговорно и трудно. Тук е сърцето ми, а най-важното нещо във всяка работа е да я вършиш с удоволствие, категорична е Даниела.

"Вярваме, че и жена би се справила с тази функция, но първо трябва да проверим", шегуват се колегите на Дани. Машинистът Стоян Кунин, който въпреки големия си опит с влаковете за пръв път ще има за помощник  жена, казва, че както има добри шофьорки, така сигурно има и добри машинистки.

От около месец времето за Даниела върви различно. За нея календарът с почивните и работните дни не съществува. Всичко е подчинено на 24-часовите дежурства, които всички машинисти дават.  Това не  пречи в свободното си време да избухва в дискотеката или да спортува. Голямата любов на морското момиче, израснало близо до Варна, е планината. Всеки свободен миг е готова да тръгне към Ягодинската пещера или към друго красиво кътче на Родопите.

В живота на Даниела в момента има само една любов - към локомотива и към професията. Приятелките  казват, че нищо чудно точно там, където всеки ден 200 машинисти управляват 60 влака, да срещне мъжа на живота си. Даниела скромничи, като заявява, че засега има само едно желание - да кара влака не като помощник, а като машинист.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?