Всяка икономическа криза води до война: Третата е неизбежна
Със сигурност победата няма да е за най-развитите държави
- 16:32, 30.11.2015
- 1874
- 7
Някой съмнява ли се, че третата световна война не е факт? Преди три години написах статия с теза, че всяка голяма криза води до голяма война. Голямата депресия през 1929-33 г. е причината за Втората световна война. Сега сме в Голямата рецесия и по много показатели за някои страни е дори по-зле оттогава. Имам предвид Гърция и Испания, а за други е близко до най-голямата икономическа криза в света. По думите на световни анализатори обаче, тя вече прерасна в Трета световна война.
---------------------
Това е войната на цивилизациите. На тероризма. А всичко започна от малоброен младежки протест в град Холмс, където настояваха за повече демократични права. Сега вече няма Сирия, а в бъдеще ще се създадат и прекроят редица страни. Ще има много, може би милиони убити и страдания, невиждани досега. Постоянният страх е едно от тях. Светът няма да е същият, а ще е едно много по-лошо място за живеене. За всички. Поводът не е важен, той винаги ще се намери, къде химическо оръжие, къде лозунги, къде свален самолет и т.н. Важна е причината, а тя е другаде.
Но защо има войни? Учените доказват, че в природата, при животните, по-силното побеждава, тормози, подчинява или дори изяжда по-слабото. И това е генетично заложено. При човека, който е еволюирал от животинския свят, това нещо е много видоизменено. С лозунгите за демокрация се постига една псевдо- и противоприродна демокрация, в която се създават условия да се развиват слабите с предимство, за сметка на силните. Изостаналите, за сметка на развитите. Простите, за сметка на умните, фанатиците, за сметка на равнопоставените човешки отношения, което в крайна сметка води до абсурда самоубийство и смърт - за сметка на живота. Но не това е целта ми, а да ви накарам да се замислите, че през човешката история войните са неразделна част от развитието на света.
Те не са изключение, те са правило. Те са във форма на заграбване (което е чиста печалба), подчиняване, различни форми на заробване, колонизация, съюзи, влияние, което в крайна сметка си е чиста икономика. Войните се водят за икономически интереси, които са продължение на инстинкта ни за оцеляване и самосъхранение. И побеждават не най-развитите и най-умните, което би било прогрес, а най-силните.
Русия не е развита страна. Много държави от третия свят имат по-висок БВП по ППС от нея, но тя е световна сила чрез армията си. Логиката на общото ни съществуване изисква да се ръководим и да следваме най-развитите, за да станем или поне да се доближим до тях. „Кажи ми какви са приятелите ти и аз ще ти кажа какъв си.” Ако са тъпанари, ти да не си Айнщайн? Затова всеки иска да катери стълбицата на живота, като се стреми към по-развити в интелектуално отношение хора. Така е и с държавите. Създават се блокове. Но в несъвършения ни и първичен свят, който ние смятаме за цивилизован, се подчиняваме и възхищаваме на силните. А това значи, че самите ние сме слаби. И това е закодирано в гените ни. С всичко това искам да кажа, че войната, колкото и да е отвратителна и неприемлива, е естествено състояние на индивидите, обществата и държавите. Моментите между две войни са кратки и по-скоро изключение. За цялото си съществуване САЩ не са били в състояние на война по-малко от три години. Европа винаги е била разкъсвана от войни и дори ЕС е замислен за това, за да се спре безкрайното избиване векове наред между германци и французи за природни ресурси. Идеята беше да се обединят в една държава, та и интересите да са им общи. Това е замисълът на ЕС. И въпреки всичко ние бяхме в състояние на „студена” война, когато имаше паритет на силите, и това беше дългото и спокойно време за Европа. Но това беше война на друг фронт и с други средства. Тя свърши и започнаха войните в Югославия, Украйна, а се очертават и още. Сега войната е срещу тероризма, а това е ако не вечна, то перманентна война, която ще отнеме много десетилетия, ако ли не векове. Ние няма да видим края . Защо? Както казах, всички войни са за икономически интереси, породени от борба за ресурси, пари, влияние. В света винаги е имало кризи, защото те са неминуемо проявление на пазара. Между кризите международните икономически отношения са в относителен динамичен баланс, както и тези в структурата на обществото в държавите. Когато закъса икономиката, какво става? Най-просто казано, няма хляб за всички. Икономиката не може да задоволи очакванията и интересите на всички класи и прослойки. И тогава кой закъсва? Най-бедните, най-многобройните, но и най-слабите. Силните никога не страдат, така както е и в природата. Те винаги си взимат своето. За последната криза най-богатият 1% от света е забогатял, а са загубили средната класа и най-бедните. Милиардерите са се увеличили след 2008 г. Това води до изостряне на противоречията и както е казал Ленин, който може, да е тиранин, но е прав: ”Веригата се къса в най-слабото звено”. И тя се скъса. Първо в периферията на развитите държави. Началото бе в Тунис, където се запали един продавач на плодове, който се бореше за физическото си оцеляване. После една по една пламнаха и другите страни в региона, за да създадат Арабската пролет, като стигнаха и до Сирия. Всичките страни сега са по-зле от преди, като за някои то е в пъти. А от Сирия не остана камък върху камък. Същата е причината и за Оранжевата революция в Украйна. Великобритания иска да се отделя от ЕС, защото намаляха икономическите ползи от него. Каталуния иска да се отделя от Испания, защото е богата, а това значи и по-силна от другата част, и не иска да я носи на гърба си. И Шотландия иска да излиза от Великобритания и още, и още, а тепърва ще се появяват и нови отцепници, и искания, и стачки, метежи, сваляне на правителства, къде демократично, къде военно или под натиск от тълпата. Светът ври и това е, защото няма хляб за всички, а и никога не е имало. А също и „Свобода, братство и равенство”. В природата няма равенство, има баланс и това я прави велика и оцеляваща при катаклизми. Нашият свят не е. Какво ни чака? Да видим аналогията с Голямата депресия. След като се разбунтуват масите, те са яхвани от „силни” личности с обещания за справедливост в разпределението на благата и се раждат социални, социалистически и национални партии и движения. Те се опират на най-многобройната, а с това и най-угнетената класа, готова на всичко. Те няма какво да губят. Когато вземат властта, те виждат, че не са Христос и не могат с две риби да нахранят цял народ и, естествено, като хищник, посягат на благата на други народи, както е направила Германия, Италия и др., за да удовлетвори исканията на тези, които са ги избрали и ги величаят. Така от локални войни се стигна до Втората световна война. Кое сега не е същото? Не само в Унгария и Полша има националистически уклон, а навсякъде, дори и във Франция. След като загиват 60 милиона души, след като разбират, че войната е най-отвратителната човешка дейност, която ни връща при животните, се създава нова икономика, с абсолютно нови правила и нов начин за правене на бизнес, разпределение, социални отношения и т.н. За да има „хляб” за живите, се създава потребителско общество - да купуваш нови и безсмислени неща преди старите да са физически излезли от употреба. Модата в покупките диктува потреблението, и то само за да може да има работа за всички по света. Но този модел свърши през 2008 г. И сега зацикл ме като след Голямата депресия, като нищо няма буквално да се повтори, но същевременно ще е същото. Защото хората и народите не се учат от грешките си. Така че третата световна война беше неминуема. Само че как ще завърши, как ще се проведе и как ще изглежда светът след нея - не е ясно. Но основата е икономиката. Ако се намери някаква нова форма на производство и богатство, за да се подредят световните икономически отношения - тя ще спре. Следващите години за нас ще са несигурни, но за редица народи ще са ужасни.
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни