Вехти спомени, лека тъга и поточета кристално чиста вода

Бликнаха воднитe каскади на стълбището към Сахаттепе, до паметника на Мильо. На него сега ще му е хладно  през лятото. А ако  възкръснат чешитите, които обитаваха Главната улица по времето, когато Мильо беше от плът, кръв и ерекция, ще съберат парите от рестото в кръчмите и  ще му купят космодиск за зимата. Много отдавна, през 60-те  години на миналия век, по тези стълбища се влизаше в нощен бар „Каменица”. Ние бяхме в ученически униформи, бяха ни забранени всякаквите заведения,  но в този  бар влязохме.

По инициатива на  екипа на знаковия за онова време младежки вестник „Комсомолска искра” в този бар се провеждаха сбирките на  Клуб „Искра 100”. Защото в  заведението можеха да се съберат само 100 човека. Те получаваха покани като  отличили се в труда и учението, и т. н. На тези сбирки се изявяваха младите тогава  хора на изкуството - актьори, художници, музиканти, поети. Те после станаха най-значимите имена в родната ни култура. На голяма почит бяха и изявените спортисти, тогава Пловдив даваше на България почти половината национални състезатели по всички видове спорт. Не ми е мъчно за униформеното мислене, казвам, че и тогава някой пропукваше догмите.

И още един спомен. Бях  далеч оттук, в чужбина. Тогава връзката с  близките и приятелите от родния град се поддържаше с обикновени писма. Отворих  току-що полученото си  писмо в общежитието. Напуши ме смях и забравих, че не съм сред българи. Съквартирантите ми помислили, че съм полудял, а то в писмото  ми разказваха за вечното  дерби Ботев-Локо. Вече ми е трудно да кажа доколко този ми спомен е свързан с нещо случило се или пък си е откъс от тогавашния градски фолклор.

Пишеха ми, че след загуба на Локо най-темпераментните му фенове в онези години,  младите цигани от Столипиново, организирали протестна манифестация по главната улица. В челото на манифестацията носели транспарант с надпис: ”Локо, ти злагаш нас”. Милиционерите конфискували транспаранта. Но на другата сутрин, когато градът осъмнал, на  скалите над въпросното стълбище блестял същият порицаващ  надпис. Бил изписан с много  трайна блажна боя. Измъчили се, докато я изчегъртат, защото нашите момчета от Столипиново били  я свили от панаира. Тогава, като искаш да докажеш на някого, че нещо е качествено, беше задължително да му кажеш, че е взето от панаира.

В днешните ни дни Мильо е от бронз, а панаирът - спомен. Спомен за времето, когато народът се стичаше в нашия град от цяла България, за да види какви коли, какви  телевизори и какви електроуреди за дома  имат  на Запад. Е, не се подминаваха и макетите на  последните космически кораби в Съветската палата. А децата събираха с настървение лъскавите рекламни брошури на световните фирми и се хвалеха с тях в училищните дворове. Днес панаирът е свежо откъм  зеленина, но сухо откъм  емоции място за среща на бизнесмени и търговци. Лъскавите автомобили и домакински уреди са  широко достъпни на пазара.

Добре е обаче, като си купуваш  много такива много скъпи неща, да не си народен представител, министър, кмет, държавен или общински чиновник или пък висш военен, или полицай. Ще те покажат по телевизята, държавните и общински органи, декорирани със задължението да контролират спазването на законността, ще се събудят от сън дълбок и ще тръгнат да проверяват дали парите за луксовете и разкошите ти са законно придобити..

 Хората от органите са печени и  им е ясно, че у нас са единици тези, които могат да заработят толкова много пари законно. Знаят, че почти всички такива луксове са дошли след далавера, но  никак не им се ще да се навират между шамарите, защото хората на далаверата лошо отмъщават. И по тази причина захапват  само този, който им е посочен от медиите. На мен вече ми е леко тъжно за съдия Румяна Ченалова и за пазарджишкия кмет Тодор Попов, лош късмет изкараха. За тях вече прехранващите се като пазители на закона не могат да се правят на разсеяни, ще трябва да ги разследват.

И за г-н Рашидов ми е малко мъчно. Не защото ровят цесийките, с които се опитва да спаси  паричките си в КТБ.  Не защото във Фейсбук  събират стотина лева и щели да му ги дадат, за да си ходи от властта. Той  възприема  тези хора като антибългарски патриоти и за него, като пробългарски патриот, влизащ като у дома си в Лувъра,  е обидно да се съобразява с тях.  Смущава ме това, че реперната  фигура в Реформаторския блок г-н Радан Кънев е казал на студенти, с които се е срещнал, че не може реформаторските министри да напуснат властта  само защото Вежди Рашидов бил простак.

Проучванията сочат, че ако сега има избори, пак ще ги спечели ГЕРБ, пак г-н Борисов ще е премиер и той пак ще си избере за министър на културата г-н Рашидов. Такъв му е вкусът за министри на човека. В същото време и г-н Кънев има вкус към властта. Те двамата с г-н  Рашидов са като близнаци по зависимостта си от любовта на силния човек. И си мисля, че по братски  г-н Кънев е търсил меката дума, когато е  трябвало да се изкаже за г-н Рашидов. И тази мека дума е простак. Няма я вече  любовта  между политиците демократи. Все по-трудно ми става да си представям как някога и на тях ще  им бъдат  излети бронзови паметници и край тези паметници ще бълбукат потчета чиста вода.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?