Версия: Великите сили, а не поп Кръстьо предали Апостола (ОБНОВЕНА)
Имало е съгласувани действия между шпионските служби на Австро-Унгария, Руската и Османската империи
- 18:36, 14.02.2016
- 18:40, 14.02.2016
- 2304
- 25
Благой Емануилов от Карлово от години проучва събитията около залавянето на Апостола. Написал е книгата "Залавянето на Васил Левски и тайните имперски служби", а сега подготвя за печат и "Тайни и загадки около залавянето на Васил Левски". Любопитна е версията му дали наистина поп Кръстю е предател, или Апостола е жертва на заговор на Великите сили.
- Твърдите, че поп Кръстьо не е предател. Искате ново разследване ли?
- Да, смятам, че е нужно ново разследване на залавянето на Апостола и на обстоятелствата около него. Мисля, че то е дело на шпионските служби на великите сили. И че в тази разработка те са си сътрудничили по указания на техните държавни глави.
"Коги да е, истината ще излезе наяве", казва поп Кръстьо в дните след фаталните събития между 27 декември 1872 година, когато край Къкринското ханче е заловен Апостола и 18 /6 по нов стил/ февруари, когато е обесен. 100 години след гибелта на Апостола английската писателка Мерсия Макдермот пише: "Подробностите от мрачните събития в Ловеч и до днес не са напълно обяснени."
- А кой пръв уличава поп Кръстю?
- Твърдението, че поп Кръстьо е предал Левски, се появява още в деня на залавянето на Апостола на 27 декември 1872 година. Първа започва да твърди това Величка Хашнова, в чиято къща Левски има скривалище. Тя изпитва недоверие към поп Кръстьо още от преди месец На 18 ноември свещеникът е задържан в конака, ала на следния ден е пуснат. Комитетските членове се пипат: "Защо?".
А Величка недоумява: "Моят брат Марин Поплуканов и Димитър Пъшков ги арестуваха, стояха в конака две недели и ги изпратиха в София в затвора! А попът стоя в конака само една нощ!". Наистина случката е шокираща и неясна. И така тръгва мълвата, че поп Кръстьо и каймакаминът на Ловеч са сключили сделка - от попа да не се търси отговорност за неговата комитетска дейност, а той да каже къде да бъде хванат баш комитата. Междувременно на поп Кръстьо се вменява председателкото място в Ловешкия революционен комитет.
-Има ли и други източници, които хвърлят сянката на съмнение?
- Да. Любен Каравелов пише в своя вестник "Независимост": "Злоупотребил с комитетските пари, както и някои други неща, са били главната причина да предаде една християнска душа на турските джелати". Дори и Христо Ботев пише в същия брой: "А нима между вази не се намира нито едно юнашко сърце, което да избави народа от тоя изедник и да отмъсти за покойния Левски".
Малко по-късно Захари Стоянов посещава Ловеч, а Величка Ханшова му обяснява как стоят нещата. И той публикува своя дописка, в която официално попът е обявен за предател. Иван Вазов я прочита и пише своя запаметяващ се стих "Той биде предаден и от едни поп!".
Затова за следващите изследователи на делото на Левски като Иван Унджиев, Яна Язова, Митко Яворски, Крумка Шарова въпросът за предателството изобщо не стои. В това се усъмнява Макдермот и професор Иван Стоянов. Но професорът уточнява, че ако турските архиви не проговорят, истината няма да бъде разкрита.
- Каква е вашата версия за залавянето?
- Смятам, че събитията трябва да се анализират в контекста на политическата обстановка в Европа и на Балканите. Мисля, че е имало съгласувани действия между шпионските служби на Австро-унгарската, Руската и Османската империи за залавянето на Левски. Тази моя версия се подкрепя от още няколко факта, пренебрегвани от историците.
Димитър Панчовски в книгата си „Последните дни на Васил Левски“ сочи, че на 30 декември 1869 г. в Букурещ се провело комитетско събрание. Там се обсъждал въпросът за заминаването на Левски в Българско. На събранието присъствал турски шпионин, който веднага изпратил доклад до Цариград.
През същата година Левски споделил пред Найден Геров - руски вицеконсул в Пловдив, че подготвя революция за освобождението на България от турското робство. Найден Геров тутакси изпратил доклад с тази информация на руския посланик в Цариград - граф Игнатиев. Графът, разбира се, е уведомил за това руския император. Без съмнение информацията е предадена и на турските власти.
С този ход Русия постига две цели: реализиране на своята политика за направляване на революционните движения в България, както и запазване на обичта и уважението на българите към себе си.
Така в Цариград пристига информация за делото на Левски от два независещи един от друг източника. Това е достатъчно да се образува срещу него дело за наблюдение. Това и станало.
Дякона се крил в девически манастир
Монахинята Христина Тотева, една от последните учителки в килийното училище в сопотския девически манастир ''Въведение Богородично", е най-известната укривателка на Левски. В метоха на манастира Апостолът имал сигурно скривалище в продължение на 7 години.
Заради честите срещи Апостола я наричал ''леля'' за камуфлаж. Христина била млада и хубава. И според някои изследователи съвсем не била безразлична към красивия бунтовник. Входът към подземието, използвано за скривалище, било в килията под леглото.
Архимандритът клеветник: Васил бяга с коня на вуйчо си в легията
Вуйчото архимандрит хаджи Василий има важна роля в живота на Апостола. Христо Караиванов е роден през 1800 година в Сопот, по-голям брат на майката на Левски. След смъртта на брат си Петко зарязва търговията и става хаджия - посещава Божи гроб. През 1856 г. се замонашва в сопотския мъжки манастир "Свети Спас" ("Възнесение Господне") с името Василий.
Отношенията между вуйчото и племенника са противоречиви. Хаджията го учи на черковно пеене, с обещание да го прати да учи в Русия. Като млад послушник Васил Иванов е певец в църквата "Св. Богородица". През 1859 г. в Карлово пристига гръцкият митрополит Паисий, който ръкополага в йеродяконски чин Левски. От този момент вече е дякон Игнатий.
Всъщност Левски е получил добро образование за времето. В свещеническия курс в Стара Загора е пръв по успех. Взема уроци по математика в Карлово. Посещава за кратко училището на Йоаким Груев в Пловдив.
През март 1862 г. Васил потегля за Белград с коня на архимандрита, като обвива копитата му с парцали. Записва се в първата българска легия на Раковски.
Вуйчото обаче не изпълнил основното си обещание - да прати племенника си за висока наука в Русия, което било мечта на Васил. Не му платил и лев за прослуженото време - близо десет години. Обвиняват архимандрита, че наклеветил родственика си пред турските и църковните власти в Пловдив, заради което Левски е лежал в ареста през лятото на 1863 г.
Според някои сведения обаче вуйчото също е прекарал няколко дни в ареста и бил принуден да оправдае племенника си за откраднатия кон - обяснил, че му дължал пари за годините служба.
През 1874 г. архимандритът е убит и ограбен от разбойници до Хисаря. /Марица.бг
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни