Вдигнахме първия завод за кока-кола в соцлагера

Модерното предприятие носи много пари на работниците, автопаркът с мерцедеси втрещява съветските другари с волги

Първа от целия социалистически лагер България пие кока-кола, при това собствено производство. И то във времето, когато това е заклеймена капиталистическа напитка, а телевизията редовно показва пияни американци във Виетнам, гушнали бутилки кока-кола.

Пловдив е пионер в новото производство, като изпреварва столицата. Докато в София вървят скандали за терен и репетират производство в преустроен цех на промкомбината, в Пловдив за по-малко от година е построено най-модерното предприятие за производство на кола и безалкохолни напитки в целия източен блок.

Главна заслуга за пловдивския пробив е Георги Найденов, генерален директор на Външнотърговско предприятие "Тексим". Финансов експерт, бивш партизанин, тясно свързан с града под тепетата, където започва дейността си като млад революционер. Дават рамо и кметът Иван Панев, Кочо Гяуров и Георги Караманев, първи секретари на окръжния и градския комитети на БКП. Гето, сега е звездният миг на Пловдив! Докато Живков не се е сетил да облажи родния Правец, напират местните вождове.

„Годявката” става на сбирка в Първенецката изба - там група съзаклятници, сред които братята Георги и Христо Найденови, решават, че Пловдив ще има модерно предприятие - не просто за оранжада, а за кока-кола. Като ще е гарга, рошава да е, отсича с любимата си фраза Гето Найденов. За броени дни е избран терен - край днешната фабрика „Чайка”.

Георги Найденов не стъпва на кухо, работата с кока колата вече е опечена на най-високо ниво, в тогавашната Светая светих - Политбюро на ЦК и лично на Първия - Тодор Живков. Найденов вече е опипал почвата в известната фирма чрез парижка визита на технолога Тончо Михайлов, кадър на ВСИ.

В Пловдив пристигат най-добрите машини от Европа. Сградата на предприятието е истинско чудо за времето - там е монтирана първата алуминиева дограма в града, първият мокет. За по-малко от година след първата копка бижуто на Пловдив е открито на 17 септември 1966 г. под аплодисментите на политически величия.

Пловдивските напитки веднага стават хит - кока-кола, оранжада, лимонада, амброзия, балкантоник. Колата се пълни само в оригинални бутилки - стъклени с надписи и на кирилица, прецедент в работата на световната фирма. За пръв път българска социалистическа продукция е оценена на световно ниво - и то не само у нас, но и в чужбина, разказва директорът на предприятието Христо Найденов. В знак на уважение към Големия брат в асортимента е включен и оригинален руски квас с познатото меченце на бутилката. И Тодор Живков харесвал пловдивската кока-кола, от УБО редовно зареждали хладилниците на Първия.

В Пловдив гостува Игнацио Грао, вицепрезидент на Кока Кола, директор за италианската дивизия на фирмата. Словенецът, любител цигулар и полиглот с десетина езика, се влюбва в Стария град. Особено като разбира, че в Етнографския музей се провежда фестивал на камерната музика. От него домакинът Христо Найденов помни една мъдрост: Когато имаш непреодолима трудност, музиката спасява! Няколко пъти в пловдивския завод гостува и Франческо Тоци, регионален мениджър на „Кока-Кола” за Европа, когото служителите наричат на шега „другаря Капиталист”.

Добрите резултати се отразяват на джоба на работниците. Пловдивското предприятие е първото в България със собствен автобус за работниците. Автопаркът наброява над 500 автомобила, показател, по което пловдивчани също са първенци. Всяко тримесечие поради преизпълнение на плана работниците получават премия - четвърта работна заплата. При 120 лева средномесечна заплата за страната според статистиката в завода са получавали средно 160-170 лева. Така много бързо пловдивското предприятие се превръща в първото от национално значение в България. Под шапката на пловдивчани минават всички тогавашни подобни предприятия в страната - София, Бургас, Варна, Русе, Добрич. През 1969 г. в Пловдив са произведени над 233 милиона бутилки газирани напитки и над 58 милиона бутилки минерални води - средно около 40 бутилки на човек, колкото е средната консумация в Франция, Германия, Австрия. В пловдивския завод са произведени първите български солети - с немски машини и технология. Вкусните закуски предизвикали фурор, а завистниците гракнали, че солетите са опасни - топели се в сода каустик. След дузина проверки се оказало, че технологията е перфектна и безопасна.

Този успех на малкия брат дразни съветските търговските аташета. Особено гневен е Иноземцев, чиито визити в пловдивския завод за кола са готови вицове. Съветският другар пристига с волга, а на паркинга пред завода са паркирани дузина западни коли - мерцедеси, опели, аудита. Искри му хвърчали от очите, фучал откъде пловдивчани имат валута за капиталистически питиета. Едва когато му предложили бутилка квас с мече на бутилката от поточната линия, руснакът сменил гнева с аплодисменти.

Преуспяващата пазарно ориентирана по западен модел в социалистическа България формация Тексим всъщност става жертва на всемогъщото КГБ. Един ден бившият му шеф и съветски лидер Юрий Андропов привиква Живков и му нарежда да стегне юздите на Георги Найденов, когото нарича враг номер 1 на социализма и СССР. Живков, смятан за инициатор за създаването на Тексим, е изправен пред трудна дилема - да съсече Тексим. Първия нарежда на главния прокурор: Искам осъдителни присъди! Найденов и сие бял ден няма да видят! Живков предвидливо забравя как преди 9 години е тупал по рамото Найденов: Георге, аз съм зад теб, разгръщай се! Няма как, в момента нещата са на ръба - или Живков, или Найденов!

Завърта се рулетката, Георги Найденов и антуражът му са хвърлени в затвора, Христо Найденов е отстранен от поста главен директор на пловдивския клон на Тексим. Беше си разгром, добре че оцеляхме. Кочо Гяуров не позволи да ме разкъсат, доста хора бяха готови да го сторят насред площада.
Жалко че съсипаха чудесното предприятие, казва Христо Найденов.

Настават трудни години и за "Кока-Кола". Поради липса на валута България вече получава концентрата на "Кока-Кола” срещу бартер - ягодово сладко и доматен концентрат от Пазарджишко. След трагедията в Чернобил през 1986 г. от "Кока-Кола" изпращат техни хора с Гайгер-Мюлерови броячи да мерят радиацията на ягодите край Пазарджик.


Монмартър на Сахаттепе

Сред амбициозните проекти на пловдивското предприятие е разгръщането на идеята Сахаттепе да се превърне в българския Монмартър - със заведения и туристически атракции. Пет екипа известни архитекти са изпратени да търсят идеи във Венеция, Генуа, Париж, Барселона, да видят нивото в Европа и да го надскочат. Една от идеите на арх. Матей Матеев е да се свърже с въжена линия Сахаттепе и Джамбазтепе. По ирония на съдбата конкурсът се провежда точно в деня, когато Политбюро решава съсипването на Тексим.

Големият и Малкият брат

Историята с краха на Тексим е достойна за детективски сериал. Тексим е посочен като пример за успешен икономически модел от легендарния съветски разузнавач Георгий Лонов, известен като сър Гордън Лонсдейл. Той е един от проспериращите лондонски търговци, върти капитал за 270 млн лири, за заслуги към британската икономика получава титлата сър. За зла участ Лонсдейл е разкрит и върнат в Москва. Карат го да обикаля съветските заводи и да клейми запада. Лонов обаче е потресен от хаоса в съветските заводи. Другари, това вашето е бардак! Дайте ми вашето предприятие и аз за година ще го превърна в бонбон, говори Лонсдейл-Лонов. Когато Андропов му скръцва със зъби, Лонсдейл се опъва и сочи за пример малка братска България, където едно предприятие Тексим прави чудеса.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?