Борисов сам ще подбере екипа си

ГЕРБ ще сформира десноцентристко или дясно-ляво правителство

Ситуацията около преговорите между ГЕРБ и останалите партии е свързана и с общественото мнение да се приеме съставянето, форматът и действията на следващото правителство. Самият фокус върху правителството подсилва усещането в обществото, че това е ключово важният момент, а не функционирането на Народното събрание, включително и основните проблеми около бюджета и КТБ, които стоят и трябва да минат през парламента. Вчера стана ясно, че ГЕРБ ще продължат преговорите с Реформаторския блок, Патриотичния фронт, БСП и АБВ. Това на практика показва, че ГЕРБ ще тества два възможни варианта за правителство. Стана ясно, че ГЕРБ се отказа от правителство на малцинството и ще се опита да направи или десноцентристко, или дясно-ляво правителство. Самият факт, че ще преговаря и с АБВ, няма друга логика при заявките на АБВ, че те ще подкрепят само коалиция ГЕРБ-БСП. Ще видим какви са условията на Реформаторите, след което ще видим какво се случва с преговорите с БСП. Възможността за едната или другата форма на правителството ще стане ясно от начина, по който се върви към преговорите с тях.

Борисов цяла година се подиграваше на БСП, че с 84 депутати има нахалството да управлява, но сега и на него това ще му случи. Няма особена логика да продължаваш преговори, ако не можеш да допуснеш варианта за коалиция. На тези преговори, ако присъстват специалисти, експерти, може би ще се търси договаряне по конкретни казуси. Но смятам, че форматът на преговори за правителство не е подходящ за подобен тип разговори. Така или иначе всяка една от партиите заяви, че ще подкрепи важни за България въпроси. Освен ако не приемем, че се тупа топката, за да се стигне до датата 27 октомври, когато ще се сформира Народното събрание.

Брюксел би подкрепил всяко българско правителство, без значение дали е между БСП и ГЕРБ, или десноцентристко правителство. Но вероятно, според Брюксел, едно десноцентристко правителство, каквото се очертава, има по-къс хоризонт на действие  и ще бъде по-нестабилно, отколкото едно ляво-дясно правителство.

Поредица от български правителства няма да са стабилни, ако продължаваме да имаме толкова пъстър парламент, тъй като това говори за слабост на големите партии. Под 50% от българите гласуваха на тези избори, а за да е силно и стабилно едно правителство, това не зависи само от чисто мнозинство, но и от подкрепа и приемане на обществото. Смятам, че по-вероятно е местните избори да бъдат повод за нови парламентарни избори, отколкото президентските. Тезата за това, че хоризонтът на следващото правителство ще е до президентските избори, се налага от реформаторите и се подкрепя с аргумента - Борисов иска да е президент. По-скоро хоризонтът на правителството е една година. Дори и да се справи бъдещият кабинет, политическата логика е ГЕРБ да поиска по-сериозна легитимност, по-стабилна власт и по-стабилно правителство през избори две в едно на местния  вот.

Не мога да си представя, че Борисов няма да си подбере сам екипа. Той е политик, който е доказал, че може да управлява единствено тогава, когато държи под контрол целия си екип. Ако въобще се даде някаква власт на останалите партии, ще е на ниво заместник-министри. А министрите ще са хора на Бойко Борисов - както се случи с кметовете от СДС, които станаха ръководители от ГЕРБ. Няма друг шанс за добра работа и координация, когато ГЕРБ е на власт.

На Реформаторите им се налага да осъзнаят в движение ситуацията, в която се намират и да намерят някакво прилично решение. По-високият резултат, който те постигнаха, беше заради по-радикалното им отношение към ГЕРБ. Голяма част от техните избиратели ги подкрепиха в последната седмица преди изборите. В същото време ясно е, че ситуацията изисква Реформаторите да направят правителство с ГЕРБ, но предизборно те обещаха да контролират ГЕРБ и да налагат ясни политики.  Напрежението и проблемите в РБ произтичат от това, че една седмица след изборите трябва да кажат на избирателите си, че са ги излъгали за благото на България. Доколко това ще бъде прието, е трудно да се каже. Големият проблем при Реформаторите е докъде ще отстъпват, за да не унищожат малкото, което постигнаха - да бъдат парламентарно представена партия. С участието си във властта, с подкрепата за ГЕРБ рискуват отново да се върнат в политическото небитие. Тежки дни стоят и пред РБ, и пред ГЕРБ. Защото всичко, което стои като напрежение, ще се изостря с всеки ден. Липсата на добри умения у ГЕРБ да се съобразяват с партньорите си, и въобще да имат партньори, а не изпълнители, ще излиза на преден план като проблем в българския политически живот.

Три са основните проблеми, които трябва да реши правителството. Първият е казусът с  КТБ. Това е изключително горещ картоф, защото засяга не само интересите на отделните граждани и вложители, а и на много фирми и бизнеса. Вторият голям проблем е бюджетът и да не бъде струпано отново всичко върху гърба на отделния гражданин. Трябва да се реши ситуацията и с цената на тока. Третият голям проблем е, че започваме да изоставаме от възможностите за България в новия програмен период и усвояването на еврофондовете. Опитът да се вдигне БВП и коефициента изкуствено ще ни доведе до необходимостта от по-висока вноска.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?