Без Батак нямаше да има свободна България
Трагедията на 7-хилядното село разтърсва целия свят
- 17:06, 04.05.2016
- 2817
- 7
Теодора Пейчинова е директор на Историческия музей в Батак. Оглавява институцията от 2013 г. Преди да заеме поста, работи като музеен уредник в продължение на шест години. Образованието си получава в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Там получава бакалавърска степен по "Български език и история". Продължава изучаването на историческата наука и става магистър със специалност "История". Като музеен ръководител тя е изключително активна и организира множество инициативи, като целта е опознаване на родната история.
- Госпожо Пейчинова, какви са чувствата 140 години след Априлската пролет?
- Изминаха 140 години от онази бунтовна пролет на 1876 г., когато цял народ дръзна да се изправи срещу Османската империя и да извоюва свободата си. Историята на Баташката кървава пролет е кратка и трагична. Тогава батачани не засяват нивите си, напускат чарковете си, прежалват домовете си, челядта си и себе си пред олтара на Отечеството. Батак дава най-много жертви през Априлската епопея. От 6-7-хилядното население на селото, остават живи около 1200. Трагедията на Батак разтърсва съвестта на цяла Европа и света. В защита на българския народ застават личности като Виктор Юго, Тургенев, Аксаков, Гарибалди, Юджийн Скайлър, Макгахан. Аз ще цитирам само думите на патриарха на българската литература Иван Вазов - "Излишно е да добавим, че без Батак нямаше да има свободна България". А чувствата са почит, преклонение, гордост, желание да предаваме на децата на България този голям урок по родолюбие.
- Кои са най-запомнящите се личности на Баташката епопея?
- Човешката история познава много случаи на героизъм и примери за проява на доблест, чест и вяра. Тук в Батак всички помним и до днес завета на Трендафил Керелов, който е член на Революционния комитет в Батак, кълцан, пробождан и още жив опечен на ръжен от башибозука: "Чеда мои, свободата и правдата се раждат чрез мъки и страдания. Смъртта за свободата на Отечеството е свято причастие. Няма страшна смърт, страшно е робството!".
- Как се развива конкурсът от "Батак съм, чичо..."?
- На 14 май се открива кръгла маса, ръководена от професор Илия Тодев. На 15 май, по време на събитието, победителите ще бъдат наградени. Интересът към конкурса беше изключително голям. Общият брой есета е 147. Имаме и разработки от български деца, живеещи в Канада, Германия, Испания. Кръглата маса цели да покаже мястото и ролята на Батак в историята и историографията на Априлската епопея, да стимулира съвременни научни търсения по тази тема, да издири нови свидетелства и да аргументира, както и да популяризира реликвите от "страшната и славна пролет на 1876", съхранени в музеи, архиви и библиотеки.
- На кръглата маса ще бъде представена и книгата "История на въстанието в Батак 1876 г." на Йордан Венедиков. Разкажете повече за нея.
- Това е второ издание на книгата. Посветено е на 140 г. от Априлската епопея и 60 г. организирано музейно дело в Батак. Творбата е добре позната през ХХ век, но отдавна се е превърнала в библиографска рядкост. Тя все по-често се търси от хилядите посетители на музея, от любителите на историческото четиво, от изследователите на миналите времена и културното ни наследство. Запазвайки езика на автора максимално близко до първообраза, архаичният правопис е осъвременен.
Така се дава възможност на съвременния читател да се запознае с историята на организацията, хода и потушаването на въстанието на българите най-вече в ІV-ти революционен окръг и в Батак.
Книгата предоставя на съвременника ни сам да намери отговор на въпросите: Мит ли са кланетата в Батак? Защо Батак е Голготата на Априлското въстание, сочено за връх в национално-освободителното движение на българите? Защо за повече от век Батак стана символ на трагедията на българите, чийто порив за свобода е жестоко смазан от една деспотична държава? Защо именно в Батак е събрана духовната сила на един цял народ, доказал на света що е воля за свобода?
- Какви други инициативи сте подготвили за годишнината?
- Пак на 15 май сме подготвили литийно шествие-поклонение по паметните места от Април 1876 година. Първият етап е поклонение, полагане на венци, благодарствен молебен и тържествен залп с оръжие за сценични изяви на паметника на Богдановия хълм. Той е издигнат от признателните потомци по инициатива на Поборническото дружество в Батак през 1911-а в памет на загиналите. Вторият включва посещение на църквата "Света Неделя". Ще отдадем почит и на баташките герои.
Ще положим венци на паметника на Трендафил Тошев Керелов. Той е член на Революционния комитет в Батак. Изгорен е жив на ръжен от башибозука. Алексей Церетелев е руски дипломат. Член на Европейската анкетна комисия, разследвала кървавите погроми във въстаналите селища от ІV революционен окръг.
Неговите точни и обективни доклади до руския император, стават емоционалният повод за обявяването на Руско-турската освободителна война през 1877 г. Почит ще отдадем и пред паметника на загиналите в Априлската епопея в Батак, издигнат от признателния арменски народ през 2006 г., също и пред този на жертвите във войните за национално освобождение. /Марица.бг
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни