Ето кога ще ни се обадят извънземните

Ще открием форми на живот в космоса в следващите години, смята д-р Никола Петров

Купол от звезди с подпори ентусиазъм, наричат Националната астрономическа обсерватория „Рожен”, чиято 35-годишнина бе отбелязана тържествено. Най-голямата на Балканите и в Югоизточна Европа, най-модерна при построяването си. Трамплин за известни в света астрономи,  място за научни открития.

На това място в  Родопите, където ясните нощи са  най-много, учени водят битка за оцеляване паралелно с търсенето на нови звезди. Това споделя д-р Никола Петров, свързал от 19 години живота си с обсерваторията. Там е и шеф, и зам. Помощник-директор, тъй като  директорът е само един - на Института по астрономия към БАН.  

За първия телескоп у нас, ирландски Grubb, произведен през  1897 г., държавата е броила цели 5000 златни лева, колкото цената на 500 коня. Така телескопът още в края на 19. век е вкарал България в единно време с Европа, разказва Никола Петров.  

По звездите и тайните на космоса д-р Петров се запалил като ученик. След години  Рожен става за него съдба. Дори жена си харесал от съседно село. Мястото за обсерваторията избирали  няколко години - спрели се на Рожен заради най-многото ясни нощи в годината и чистия въздух. На откриването лентата прерязал лично Тодор Живков.  

Така в Родопите се появила истинска мека за наука, където специализират всички български астрономи вече четвърто десетилетие. От обсерваторията са открити повече от сто астероида в Слънчевата система, като много от тях имат български имена. 

Астрономите ни са на световно ниво. От 190 държави, развиващи астрономия,  България е на 36-о място според научна ранглиста.

Ръководител на лаборатория за изследване на екзопланети към НАСА е известният български астроном Димитър Съселов, водеща световна фигура. Професор по астрономия в Харвард и директор на Центъра за изучаване на прехода от химия към живот, Origins of Life Initiative, към елитния американски университет,  Съселов търси отговор на въпроса възможно ли е да се зароди живот на други планети.

Един от проектите, по които работи, е мисията "Кеплер". През 2010 г. името на проф. Съселов обиколи световните медии, след като обяви, че  с екипа му  са открили над 100 милиона планети, подобни на Земята. В Полша  работи българският астроном  проф. Тома Томов. Наши астрономи работят в Канада и САЩ, а на Канарските острови е младият астроном Петър Песев. Двама са в Мексико. Всички те  са практикували в обсерваторията в Рожен.

Сега в обсерваторията всяка вечер има 5-6 наблюдатели, които работят по специална програма. През лятото предстоят 17 школи по астрономия от ученици и студенти. Традиционно силна школа имат учениците от София, Стара Загора, Пловдив, Варна, Хасково, Димитровград - от школите в тези градове излизат най-много млади учени астрономи.

В края на август ще бъде организирана първата наблюдателна експедиция за любители. А през есента - международната олимпиада по астрономия. Това е голямо признание, което България получава за пръв път.  Пловдив ще е домакин на научния форум, който  ще събере у нас 150 участници от цяла Европа.

Състезанията ще се проведат в Пловдив, а в обсерваторията ще бъдат практическите задачи. Пловдивчанин е един от най-обещаващите млади астрономи - Александър Куртенков, победител  в олимпиадата, а в момента  докторант в обсерваторията.

В последните години обаче обсерваторията има сериозни проблеми. Парите за  поддръжка и модернизиране  не достигат. Трудно се гледа към звездите,  когато таванът тече върху техника за милиони. В ЕС се отделят  за наука 2%, в България -  едва 0.5% от БВП.

Наистина трябва да си инжектиран с доста  солидна доза ентусиазъм, за да се посветиш на астрономията при  410 лева  заплата на млад учен. Все пак идеалисти не липсват. Между 4 и 10 са студентите, които учат астрономия в момента - тя се изучава в Софийския, Шуменския и Пловдивския университет. Докато българите, студенти по астрономия в чужбина, са между 30 и 40.

В повечето бивши соцстрани  след упадъка напоследък се отделят много средства за наука, модернизират апаратурата и сградите на обсерваториите си, разказва
д-р Петров.

Астрономът не губи надежда за светлина в тунела. В края на 2015-а за пръв път получили сериозна подкрепа от местната управа.  

 Най-вероятно ще открием форми на живот в космоса, и то в следващите няколко години, смята д-р Петров. Става въпрос за микроорганизми в Слънчевата система, а не за летящи линии и зелени човечета. Много голяма е вероятността от  поява на планета, подобна на нашата.

От 50 години насам излъчваме радиосигнали в космическото пространство. Един от най-близките, открити до нас планетни системи, са на разстояние от порядъка на 40-50 светлинни години. Ако съществува подобна на нашата цивилизация, вече са разбрали, че ние съществуваме.

Ако са го разбрали миналата година и са ни изпратили сигнал, ще трябва да го почакаме още 40-50 години, обяснява д-р Петров.  Смята, че е възможно в близките 10-15 години учените да открият извънземен живот - едноклетъчни, бактерии, вируси.


 

Шест  телескопа към звездите 

Националната астрономическа обсерватория "Рожен" е разположена на  1750 м надморска височина. Заработва официално на 13 март 1981 г.

Тя е най-голямата еднократна инвестиция на България в научна инфраструктура, над 12 млн. лева.  Изградена е на връх Св. Дух,  близо до Чепеларе.

Оборудвана е с 6 телескопа. Осигурява наблюдения  на тела от Слънчевата система до извънгалактични изследвания: астероиди и комети,  звездни купове, близки и далечни галактики, квазари. /Марица.бг

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
plovdiv4anka

plovdiv4anka

30.04.2016 | 23:43

Да, така е, за скъпи лимозини престъпната власт дава милиони, а за това богатство, което имаме на Рожен - най-голямата Обсерватория на Балканите, нищо ! Пълна скръб и лудост ! Проклети да са изедниците на народа !

Отговори
0 0
Е това е

Е това е

30.04.2016 | 15:00

За наистина хубави неща пари не се дават, защото били \"излишни\".\nА иначе ще дават 50 000лв за спирки чрез престъпни схеми.\nА тези хора, които се трудят по цели нощи в обсерваториите, на които таванът им тече върху единствената техника, с която разполагат от десетилетия, не получават почти нищо.\nТова е пълно безобразие. Какво трябва пък да кажат тези хора от обсерваториите? \nНе мисля, че с прилични и цивилизовани думи може да се изрази наглостта на властта.

Отговори
0 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?