Автономия без пари ще е само гледане на сеир

Сега училищните директори уж имат свобода, а нормативната база им връзва ръцете

Училищата, детските градини и центровете за личностно развитие ще осъществяват своята дейност на принципа на автономията и в съответствие с образователните нормативни актове. Това бе гласувано на второ четене в текстовете от Закона за училищното и предучилищно образование. От една страна, това развързва донякъде ръцете на директорите да взимат самостоятелни решения и да прокарват политики според идеите си за развиване на учебното заведение. От друга страна обаче, такова право на автономия, без да бъде подплатено с финансов ресурс, е просто гледане на сеир.

Това е правилната посока и тази относителна самостоятелност рано или късно ще се случи. Централизираната система няма да издържи още дълго. Но ми прави впечатление, че хем се говори  за увеличаване на правата на директорите, хем това звучи малко заплашително. И през 2006-а, когато минахме към делегирани бюджети, ни размахваха пръст: „Ще видите как няма да се справите!”. Е, справихме се. За да е реална сега обаче тази самостоятелност, трябва да се направят доста неща на национално ниво.

Първата стъпка е да отпадне държавният план прием. Сега училищата и инспекторатите правят заявка, а в крайна сметка държавата определя рамката колко деца по каква специалност да се приемат и обучават. Това е сбъркана система, защото централизирано не може да се отчете спецификата на отделните райони. Как държавата ще определи например, че в Раковски няма да има професионална гимназия, като там има бизнес? Трябва да се направи това, което е въведено вече по света - в Германия и Франция например всичко се решава на местна почва. За целта обаче трябва силна роля да имат и общините.

Когато говорим за автономия, ще стигнем неизбежно и до обществени съвети, които да взимат решенията с участието на община, бизнес, образователни структури. По света такива органи са много влиятелни. Когато видят, че качеството на обучението в определена област не е на ниво, се правят предложения и се взимат мерки.

Много важен елемент от автономията е директорите да имат право да участват сами в проекти. И досега уж можехме, но през 2005-а Математическата гимназия потърси пари от Брюксел за саниране. Сумата, която искахме, се стопи наполовина, защото донорът искаше гаранции и участие на общината.  Ако паднат такива ограничения, школските директори ще имат по-голяма свобода и за по-значими начинания - строеж на сгради, смяна на учебни програми.

И сега полагаме усилия, но на принципа - където държавата пречи, ще я заобикаляме. Ако тя самата ни упълномощи да решаваме, системата ще заработи много по-ефективно и адекватно според нуждите по места.

В този смисъл смятам, че това, което се готви, е добро. Но също така тези добри намерения трябва да се разпишат в държавните образователни стандарти. Иначе ще останат само добронамерена идея.

И сега уж директорът има финансова свобода с делегирания бюджет. Само че държавата му налага ограничения колко деца да приеме и така на практика слага таван на парите, с които ще разполага.

Искат от нас система за пожариоизвестяване. Тя струва 100 000 лева и никой не казва откъде да се набавят тези пари.

Искат здравословно хранене. Ама нали някой трябва за целта да поддържа столовете?

Намаляват нормативите на учителите, без да се обезпечават пари, за да се покрие разликата в заплатите, до които това ще доведе.

От другата страна синдикатите искат 20% ръст на възнагражденията и пак няма осигурени средства за това.

Затова казвам да, нека имаме автономност, но с пари. Другото е прехвърляне на топката: Ето ви свобода! Но какво да я правим, ако няма финансов ресурс за решенията?

И се стига абсурди. По-миналата седмица например МОН обяви възможността за електронни услуги. Ако някой иска удостоверение, плаща такса. В продължение на 25 години на книга има тарифа за такива услуги в училищата. А на практика такава наредба с разценки не съществува. В Асеновград решили да събират такса, която сами определили. И веднага ги атакуваха. А става въпрос за 1-2 левчета…

Друг проблем е здравословното учене, за което все ни се прави забележка. Изискват от нас да го съблюдаваме, а ни задължават часовете да започват рано сутрин. Аз виждам как децата са неадекватни и едва ли не дремят по чиновете. Или идват за втора смяна, като сутринта са си разпилели времето. Затова подкрепям идеята за учебен ден от 8.30 до 15 часа. Това няма да е прецедент, то отдавна е практика в Европа. Даже останахме само няколко източноевропейски държави, в които още не е въведено. Нашият ритъм влошава физическата активност на децата. На Запад те имат поне 2 часа физическо на ден. Там са видели, че ситуацията отива на зле. А ние искаме да ги държим в целодневна форма просто ей така.

Да, свободата е хубаво нещо, но когато не ти връзват ръцете с нормативната уредба. Като видя как е разписана тази автономия в конкретни правила, тогава ще  повярвам. Ако учебният план е ограничен като сега, за какви самостоятелни решения говорим?

За нашето училище ние сме започнали разговори да получи новия статут -иновативно училище, който също се залага в промените на законодателството. Никой няма да отрече, че сме въвели много добри практики, които после са се мултиплицирали. Ако получим такъв статут, би трябвало да можем сами да решаваме колко предмета колко часа да се учат. Но пак трябва тази призната иновативност да се обвърже с допълнително финансиране. Иначе остава на книга.

Дори и да не се случат нещата веднага, преминаването към по-голяма автономност е естевеният ход. Рано или късно ще узреем за нея  и тя ще е възможна чак тогава. Защото  свобода със закон не се налага. /Марица.бг

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
фг2ф6ргр

фг2ф6ргр

06.10.2015 | 22:19

Училището е иновативно въпреки сегашния си директор.

Отговори
0 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?