Старият град вехне по Начо Културата СНИМКИ
Новата управа не смогва да намери златното сечение между интересите на живеещите тук и развитието на резервата като туристическа дестинация
- 17:42, 31.07.2019
- 838
- 11
Град в града, извисил се на Трихълмието, носещ духа и спомените за дузина отминали епохи - елимизма, Рим, времената на траките, Византия, Първото и Второто българско царство, Османизма, Възраждането, Източнорумелийския златен век, нова България, соца и годините на прехода...
Що се отнася до ежедневието на хората тук и битовизма, Старият град днес се родее по-скоро с най-затънтените села в Родопите, където последните им обитатели чакат веднъж седмично да дойде микробусът с хляба, а за всичко останало пътуват до големия град.
Тук, на Трихълмието, нямат дори селския пътуващ магазин, а в резервата живеят близо 1000 души и броят им през последните години се увеличава. В Стария град всичко е трудно - достъпът с кола, разходката по тротоара за майката с детето или трудноподвижната достолепна госпожа...
В последните години новата управа така и не намира златното сечение между интересите на собствениците на имоти тук и стотиците туристи, които търсят развлечения и атракции. На практика Старият град от десетилетия линее, като не тръгва в нито една от възможните посоки.
Живеещите тук се чувстват забравени от Бога. От години настояват да се създаде специална административна структура, която да следи за проблемите им. И дават за пример времената, когато в резервата се разпореждаше Начо Културата, известен като кмета на Стария град.
Таня Магърдичян може да направи най-точното сравнение на живота „тук" и „извън" Стария град. До 1985 година обитавала апартамент в кооперация до баня „Здравец".
След това се преместили в 150-годишната наследствена къща с клюкарник на ул. „Цанко Лавренов". „Покривът течеше, свирахме се само в едната стая при дъжд. Бутнахме къщата и я построихме наново в същия й вид", разказва жената.
От кметството им помогнали с турски керемиди,
но 15 години ходили по мъките, докато получат разрешение да я измажат. Те щели да дадат боите. Накрая семейство Магърдичян сами извикали зографи и си боядисали красивата сграда.
Комшията им Иван не намерил пари за това и вече 35 години домът му, издигнат в стила на Възраждането, стои на голи тухли.
Първото, което семейство Магърдичян осъзнали от новия си живот, било, че в Стария град пазаруването е ежедневно тегло.
„На мястото на сегашната поща над Хисар капия имаше магазин за храни и зеленчуци. До него бе пекарната. Сега нямаме и това. Сувенирни магазини колкото щеш, а аз за един самун хляб ходя до Аджисана", оплаква се Таня.
При това далечно пазаруване идва другият проблем - неравният калдъръм. Как ги минаваме тия камънаци - ние си знаем! Мъжът ми Хачик е със счупен крак -едва не се претрепа. На съседката ни
двете стави й смениха заради падания по калдъръма,
добавя тя. Таня показва калдъръма на ул. „Цанко Лавренов" - дъждовете тази година са измили пясъка между камъните. Навсякъде зеят дупки и фуги.
„Ако имахме малък кмет като Начо Културата, това щеше да е известно и проблемът вече да е решен. Много сме далече от кметството на „Централен", казва тя.
Проблемът, че няма магазини, не е във високите наеми. „Тук всички сме собственици", уточнява Таня Магърдичян. През демокрацията имало само един опит за създаването на нещо като бакалия. Била на ъгъла между „Цанко Лавренов" и „Петко Славейков". След година я затворили.
Според 80-годишната г-жа Дайджанян резерватът започнал да се обезлюдява в периода, когато старата власт тръгнала всичко да реставрира.
„Нашата къща бе на 200 години, неугледна, и бе възстановена в оригиналния си вид. В този стремеж да се реставрира всичко, мястото се обезлюди. Сега лека-полека хората започнаха да се връщат. Това обаче не са кореняците, а нови хора, които са купили старите имоти", казва тя. Старата дама мечтае да има наблизо бакалия, но самата тя върти магазин за сувенири.
„Жал ми е за нашите и чуждите туристи - няма къде да се освежат, една вода да изпият", добавя тя.
Търговецът на стари предмети Петър Неделев работи в резервата от години. Има къща, която ползва за офис и магазин. „Първото, което научаваш тук, е, че няма къде да се нахраниш. Всеки, който като мен идва да работи тук,
си носи храна от вкъщи.
Слагам я в хладилника, а когато не нося нищо, слизам до кръчмата в "Капана", разказва Неделев. Пресмята, че работещите в Стария град са около 100 души и всички носят храна от домовете си.
50-годишният Ангел е прекарал целия си живот тук. Роден е в къщата на известния актьор и режисьор Иван Андонов. Помни магазините от едно време.
„Имаше една хлебарница към Хисар капия. Срещу църквата („Успение Богородично" - б. р./ на паркинга имаше бакалия и хлебарница. Бяха държавни и последни ги махнаха. Сега ходя да пазарувам от големите хипермаркети с колата. Има си своите неудобства, но все пак живея в Стария град", казва гордо коренякът.
Но и той като комшиите си се надява на по-добра управа, която да върне живота в линеещия напоследък резерват.
От такива места в другите държави правят милиони с туризма, а ние едва кретаме, подкрепя го и съседът му Огнян.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни