Старият град вехне по Начо Културата СНИМКИ

Новата управа не смогва да намери златното сечение между интересите на живеещите тук и развитието на резервата като туристическа дестинация

Град в града, извисил се на Трихълмието, носещ духа и спомените за дузина отминали епохи - елимизма, Рим, времената на траките, Византия, Първото и Второто българско царство, Османизма, Възраждането, Източнорумелийския златен век, нова България, соца и годините на прехода...

Що се отнася до ежедневието на хората тук и битовизма, Старият град днес се родее по-скоро с най-затънтените села в Родопите, където последните им обитатели чакат веднъж седмично да дойде микробусът с хляба, а за всичко останало пътуват до големия град.

Тук, на Трихълмието, нямат дори селския пътуващ магазин, а в резервата живеят близо 1000 души и броят им през последните години се увеличава. В Стария град всичко е трудно - достъпът с кола, разходката по тротоара за майката с детето или трудноподвижната достолепна госпожа...

В последните години новата управа така и не намира златното сечение между интересите на собствениците на имоти тук и стотиците туристи, които търсят развлечения и атракции. На практика Старият град от десетилетия линее, като не тръгва в нито една от възможните посоки.

Живеещите тук се чувстват забравени от Бога. От години настояват да се създаде специална административна структура, която да следи за проблемите им. И дават за пример времената, когато в резервата се разпореждаше Начо Културата, известен като кмета на Стария град.

 

Таня Магърдичян може да направи най-точното сравнение на живота „тук" и „извън" Стария град. До 1985 година обитавала апартамент в кооперация до баня „Здравец".

След това се преместили в 150-годишната наследствена къща с клюкарник на ул. „Цанко Лавренов". „Покривът течеше, свирахме се само в едната стая при дъжд. Бутнахме къщата и я построихме наново в същия й вид", разказва жената.

От кметството им помогнали с турски керемиди, 

но 15 години ходили по мъките, докато получат разрешение да я измажат. Те щели да дадат боите. Накрая семейство Магърдичян сами извикали зографи и си боядисали красивата сграда.

Комшията им Иван не намерил пари за това и вече 35 години домът му, издигнат в стила на Възраждането, стои на голи тухли.

Първото, което семейство Магърдичян осъзнали от новия си живот, било, че в Стария град пазаруването е ежедневно тегло.

„На мястото на сегашната поща над Хисар капия имаше магазин за храни и зеленчуци. До него бе пекарната. Сега нямаме и това. Сувенирни магазини колкото щеш, а аз за един самун хляб ходя до Аджисана", оплаква се Таня.

При това далечно пазаруване идва другият проблем - неравният калдъръм. Как ги минаваме тия камънаци - ние си знаем! Мъжът ми Хачик е със счупен крак -едва не се претрепа. На съседката ни

двете стави й смениха заради падания по калдъръма,

добавя тя. Таня показва калдъръма на ул. „Цанко Лавренов" - дъждовете тази година са измили пясъка между камъните. Навсякъде зеят дупки и фуги.

„Ако имахме малък кмет като Начо Културата, това щеше да е известно и проблемът вече да е решен. Много сме далече от кметството на „Централен", казва тя.

Проблемът, че няма магазини, не е във високите наеми. „Тук всички сме собственици", уточнява Таня Магърдичян. През демокрацията имало само един опит за създаването на нещо като бакалия. Била на ъгъла между „Цанко Лавренов" и „Петко Славейков". След година я затворили.

Според 80-годишната г-жа Дайджанян резерватът започнал да се обезлюдява в периода, когато старата власт тръгнала всичко да реставрира.

„Нашата къща бе на 200 години, неугледна, и бе възстановена в оригиналния си вид. В този стремеж да се реставрира всичко, мястото се обезлюди. Сега лека-полека хората започнаха да се връщат. Това обаче не са кореняците, а нови хора, които са купили старите имоти", казва тя. Старата дама мечтае да има наблизо бакалия, но самата тя върти магазин за сувенири.

„Жал ми е за нашите и чуждите туристи - няма къде да се освежат, една вода да изпият", добавя тя.

Търговецът на стари предмети Петър Неделев работи в резервата от години. Има къща, която ползва за офис и магазин. „Първото, което научаваш тук, е, че няма къде да се нахраниш. Всеки, който като мен идва да работи тук,

си носи храна от вкъщи.

Слагам я в хладилника, а когато не нося нищо, слизам до кръчмата в "Капана", разказва Неделев. Пресмята, че работещите в Стария град са около 100 души и всички носят храна от домовете си.

50-годишният Ангел е прекарал целия си живот тук. Роден е в къщата на известния актьор и режисьор Иван Андонов. Помни магазините от едно време.

„Имаше една хлебарница към Хисар капия. Срещу църквата („Успение Богородично" - б. р./ на паркинга имаше бакалия и хлебарница. Бяха държавни и последни ги махнаха. Сега ходя да пазарувам от големите хипермаркети с колата. Има си своите неудобства, но все пак живея в Стария град", казва гордо коренякът.

Но и той като комшиите си се надява на по-добра управа, която да върне живота в линеещия напоследък резерват.

От такива места в другите държави правят милиони с туризма, а ние едва кретаме, подкрепя го и съседът му Огнян. 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
11 коментара
Елионорке мари "ДАВИДОВА"

Елионорке мари "ДАВИДОВА"

31.07.2019 | 18:23

ТИ КАТО СИ "ДАВИДОВНА" ОТ ПЕТО АВЕНЮ ОТ АДЖИАСАНА / ОРТАМЕЗАРА МАЙ СИ ОТ ОНИЯ, ЕВРЕЙЦИТЕ, А? И САКАШ "...да махнете Арменското училище и да се направи българско, за нас....? ТОЕСТ . . . ЕВРЕЙСКО, ИЛИ? (ДА НЕ КАЖЕМ "ЧИФУЦКО" ЧЕ ДА ЗАПРИЛИЧАМЕ И НИЙ НА МУТРИ КАТО ТЕБЕ). А ОСВЕН ТОВА, МАЙНА, СТРУВА МИ СЕ, ЧЕ ИМЕНЦЕТО Ellinor или побългарено Елионор си е ДАМСКО име, ама чисто ЕСТРОженствено ма!

Отговори
1 0
ЕЛЕОНОРКЕ МА, "Давидова"

ЕЛЕОНОРКЕ МА, "Давидова"

31.07.2019 | 18:19

ТИ КАТО СИ "ДАВИДОВНА" ОТ ПЕТО АВЕНЮ ОТ АДЖИАСАНА / ОРТАМЕЗАРА МАЙ СИ ОТ ОНИЯ, ЕВРЕЙЦИТЕ, А? И САКАШ "...да махнете Арменското училище и да се направи българско, за нас....? ТОЕСТ . . . ЕВРЕЙСКО, ИЛИ? (ДА НЕ КАЖЕМ "ЧИФУЦКО" ЧЕ ДА ЗАПРИЛИЧАМЕ И НИЙ НА МУТРИ КАТО ТЕБЕ). А ОСВЕН ТОВА, МАЙНА, СТРУВА МИ СЕ, ЧЕ ИМЕНЦЕТО Ellinor или побългарено Елионор си е ДАМСКО име, ама чисто ЕСТРОженствено ма!

Отговори
1 0
Майа  Вълканова

Майа Вълканова

31.07.2019 | 17:01

Легендите като неоскубани плевели избуяват и задушават истините. Които истини са хем крехки, хем не са обективни: все разтегливи нанякъде отнякого. Понякога дори пишман интелектуалци се увличат в сърцераздирателни тиради просто ей-така, от телешки възторг, всеки се прави на интересен ("съпричастен", както казваше поетът соцреалист). Начо да бъде прославян с легенди (басни) без съмнение е във интересите на някого. Ние останалите си имаме по-важни работи отколкото да съчиняваме митологии. Но когато опре до въздигане на паметник (четем) беломраморен пред Балабановата къща на Начо ДИКТАТУРАТА възседнал Червено Пони, набучващ с копие Народен Враг - то тогава се сепвам даже и аз. Искам думата. Преди шейсет години Начо -не е тайна- се уволни от войската като политически офицер ЗКПЧ, дойде с чизмите от Асеновград и почна да се умилква из Пловдив. ("Турна очила и връзка и култура взе да пръска" смееше се Кераца с първия Начов покровител чичо Русан Константинов пред кино Септември помним = хотел Молле де, в закусвалнята Балкан пред Клуба на Културните дейци и Аладжа Джамия). Без образование, без възпитание, здрав другар, народната власт му възложи -като друго не умее- да коли и беси. Априлският пленум като събори Червенков / Югов и сложи другаря Живков, излюпи се "Априлското Поколение" пловдивски художници, в която групичка Начо се вкопчи и си образува своята ниша, базирана на добро уиски първоначално, впоследствие - като се загнезди в Недкович - разнообразена с най-добрата кафе машина на Града. Флиртуването -от него, да- ама има и работа да се върши, за което пък назначиха арх. Петко Кекеманов и Джовани Димитров, икономист, хора специалисти да гонят задачите. Старият Пловдив тъкмо беше получил първият си - и последен - Градоустройствен План от арх. Младен Панчев, ръководител група Пловдив в ИПК-София (професор, доктор понастоящем; ИПК о ще не беше Национален; Старият Град още не беше обявен за АИРезерват; година 1967-8). Стратегът Начо обаче усеща колко приятно им става на началствата от столицата ("Лъчко! О!") като им постила гнезденце за уикенда, гъделичкане на всекиму според ранга; и решава да "ОбОбществява". Тази дума прикрива грозната практика на Отчуждаване. Открадване. Изселване. Кореняците - вън! Пришелците ние по-добре разбираме Града. Някой да помни (?!?) как Начо се намести в "Къща-Музей" аленото пони? Ами че то там си живееше старо семейство кореняци, от които Народната Власт "обобществи". Жилфондът после настани Политкомисаря; и след години -хоп, другарят си ... го откупи, "добросъвестно" видите ли, и на цени държавни естествено. В оная епоха хем уж "забрана" можеше да се въведе за населението - покупкопродажби - хем за царедворци като Митьо Киров можеше първо да се предостави ателие под Ламартин на ул. Пълден, после да му се продаде тихомълком място за къща. Държавно. Равни бяхме всичките, да, ама някои бяха по-равни. Обезлюдяването на Стария Пловдив (виж книжка 5-6 от списание АРХИТЕКТУРА от 1975 година, и др.) стана основна мисия на Начо, подкрепяна от Диктатурата на Пролетариата, въпреки възражения от специалисти социолози и градостроители. "Творческа база" стана ключовата дума за сделката: където данъците ни се инвестират във една куха черупка с по някой чиновник на синекура вътре, който нехае за разместените керемиди; а ако той е непослушен (Съюзът на Учените в България) - ще го критикуваме разпенявено ... Дантели на простора, бяло сладко на лъжичка; бабички достолепни, насядали в клюкарника? Черковни енориаши, които да се прекръстят като зърнат камбанария? Бебета? Обикновен, жив живот, какъвто тепетата са крепили хилядолетия? Калдаръм кокони? Къде бе, кореняците като сте го направили тоя Град - хайде сега, къш! "Ах, летете ескадрони!" ... те ти "Заслужил Деятел": помните ли вие читателите как и кои ставахме "заслужили", пред кого заслужили бяхме, пред народа ли, или пред Народната Власт? Та ето сега какво представлява Старият Пловдив, каква карикатура, Чалга и Скара-Бира в "конюшни" ... сърцето му се къса на Даро (от Сидни, Австралия - Теодор вече разбира се) - Божидар поп Антов, "АНТОВАТА" къща на върха над Ламартин на 23ти номер на Княз Церетелев - пред заключената, барикадираната тежка порта с неговото име в бронз: "За какво ни отнеха дядовата ми къща? Попиляха рода ни, изселиха ни към континентите! Цъфнаха, ей ги, вързаха, ами че ние бяхме гостоприемна къща! Проклет да е ОНЯ!" - и плю. Така че парвенютата дето скимтят как се били допряли до светеца, до "Кмета" Начо Културата (ЗаКаПеЧе и политкомисар) нека се свестят: Паметник на Червено Пони на наши разноски за ОНЯ Престъпник? Булевард Атанас Кръстев? Идолопоклонници, да си турнат неговата икона в домашния им иконостас и да си избършат лигите. След промените сякаш се разчу, че Начо Културата бил ... потърпевш, видите ли, жертва на комунистическия режим. Първи дисидент бил той (тайно). Е това даже не е смешно, то е срамно. Позор, поне малко достоинство как не можа да изнамери след като яздеше гребена на вълната цели десетилетия! Право бил завършил, мярна ми се някъде, че Начо имал юридическо висше образование. Смях. Всички знаеха, а и той се перчеше, че как без висше образование Начо командва Главните Архитекти на Пловдив, как гордо отхвърля градоустройствен план да не му се пречка. Не редовно, не задочно висше, не РабФак (ако си спомняте това понятие) - не бе, нищичко: Начо не умееше две думи грамотно да напише не само, той едвам четеше! Цял живот Начо си беше без образование, "талант самороден". Освен ако на стари години пенсиониран се е съпикясал да си купи (като по Бранислав Нушич) тапия "Doctor Honoris Causa" от АНУ (Асеновградски Нов Университет или подобна Alma Mater) за още една рамка на стената. Менте нечленоразделно. А дали пък не владееше езици, като беше така приказлив в космополитното Филибе? Не. Даже съветският език , на който всички лесно четяхме изобилна, евтина литература, за Начо Културата си остана непреодолим. Попийваше. Клевета ли е, че в оная епоха вещества други като нямаше, " Априлското Поколение" пловдивски художници бяха все спиртосани, и че Начо Културата беше начело? Така се въртеше тогава алъш-вериша: аз на тебе, ти на мене - не мислете, че Начо Културата е купувал картини. Всички те са му "дарове" за разни негови "услуги" и за неговото приятелство, което постепенно ставаше все по-ценно, все по-стойностно, все по-многоцифрено. На тебе на ти ателие, на тебе на ти поръчкова контрактация ... В Америка много лесно може да изгърми някой губернатор ако е ползувал служебния автомобил за нещо лично; ама ние тук си имаме имунитети нашенски. Игрички. Далавери и гешефти. "De mortibus nihil nisi bene" ще речете; знам, знам, аз нищо лошо не съм казал за покойника. Само истината, какиното, щото да ни лъжат в очите не щем. Лека му пръст на Начо, Бог да МУ прости... Послепис: Въпрос с намалена трудност към многознайниците дето напират да издигат олтари: името Лилия Ботушарова да е известно на някого? Да, която остана стара мома десетилетия, която пожертвува еснафско благополучие, челяд и "заслужили" титулатури за да разкопае и ни поднесе Античния Театър? Въпреки доброжелателите? Как пък за Лилия Ботушарова една табелка -бронзова, мраморна или тенекиена- не се никой сети да освети? Нито булевардче? Едно съществено допълнение към горепубликуваните ми ЗАБЕЛЕЖКИ да не пропусна: Голямото перчене на Начо "културата" беше ОБЗАВЕЖДАНЕТО на новореставрираните от НИПК сгради със "автентични мебели от епохата", за което той се мислеше за спец. Истината обаче е, че основните заслуги в тази нелесна дейност не бяха на Заслужилия Деятел на "Културата", а на г-жа Елена Узунска - най-рафинираната дама (и първа хубавица, вечна й памет) на Града, пред която се отваряха вратите на недостъпни нотабили не само в Източна Румелия, но и в София, Свищов, Казанлък и всякъде. Където парвенюта не можеха да припарят, макар и станимашки. Нейният вкус, компетентност и дипломация доведоха до резултатите. Нека тук спомена -без да мога да си спомня името, за съжаление- майстора реставратор мебелист, един мустакат, мълчалив работяга със златни ръце в такъв тънък занаят. Хора засенчени от Главния Цар, който се извисяваше всъщност върху техните плещи ...

Отговори
6 0
ОВЦА  СТРЪВНИЦА

ОВЦА СТРЪВНИЦА

31.07.2019 | 16:36

"Старият град вехне по Начо Културата" ВЕХНЕ ЗАРАДИ = ПОРАДИ Начо, а не "по" ДИКТАТУРАТА МУ.

Отговори
3 1
Ecce Nemo

Ecce Nemo

31.07.2019 | 16:29

Начо ДИКТАТУРАТА (на Пролетариата; "културата" подигравателно!) ОБЕЗЛЮДИ Трихълмието, което си беше цветущ животрептящ градски организъм - с бебета, с бабета с дантели на простора, бяло сладко на клюкарника; с калдаръм-кокони. След като престъпникът Начо изсели достойните стари фамилии кореняци за да намърда в "обобществените" опразнени черупки по някой нехаен некадърен чиновник оттогава Градът почна да се МУТРИФИЦИРА. Сега обратно тихомълком "обобщественото" от ДИКТАТУРАТА на Пролетариата се приватизира от новозабогатялите навлеци. А "наглата арменка" г-жа Дайджанян си е чистокръвна българка с македонски корен, омъжена за арменец - и този коментар показва МУТРОполит-ическите перверти, които не осъзнават колко много гръцко и арменско и турско има в нашия Град . . . срамота!

Отговори
4 1
как'Сийка

как'Сийка

31.07.2019 | 16:03

Елиноре, в Пловдив всеки нещо окупира. Квартала на занаятите беше окупиран от кръчмари и безделници. Сега нищо друго не остава освен да се изгонят арменците и в Стария град да се преместят занаятите.

Отговори
1 1
Елинор Давидов Трендафилов от Аджисана до @

Елинор Давидов Трендафилов от Аджисана до @

31.07.2019 | 15:59

Правилно, утре тази нагла арменка ще поиска асфалтиране на Стария град, иначе ще съди община Пловдив. Или да и построят обществена баня в Етнографския и Плод-зеленчук в Хиндлиян.

Отговори
2 2
@

@

31.07.2019 | 15:49

В един архитектурен резерват НИКЪДЕ ПО СВЕТА не живеят хора. Затова се нарича "резерват".

Отговори
3 1
Елионор Давидов Трендафилов от Аджисана

Елионор Давидов Трендафилов от Аджисана

31.07.2019 | 15:39

Мисля че Стария град е окупиран от арменци. Отдавна е време да махнете Арменското училище и да се направи българско, за нас.

Отговори
1 2
Веселина Божилова

Веселина Божилова

31.07.2019 | 15:37

Много уместна гледна точка. Чарът на Стария град идва и от факта, че там и сега живеят хора. Истината е, че не живеят лесно. Минавало ми е през ума, докато се разхождам там, че за чисто битови условия "Тракия" ми е сто пъти по-удобна...

Отговори
2 1

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?