10 години по-късно: Лобут, ракети и сръбска музика
Ботев не спечели срещу Левски заради картоните на Николай Йорданов в мача на "Лазур"
- 13:36, 19.08.2014
- 13:37, 19.08.2014
- 3041
- 3
Имаше навремето, и пак го има, един човек на име Соломон Паси, който с трабантчето си разкарваше шефа на НАТО Манфред Вьорнер из софийските улици и между друсането в дупките го увещаваше да ни приеме в организацията си. Та тогава ми разказваха, че като влезем в силовата структура, не само ще можем да подарим танковете си на братчетата от Македония, но и ще вземем истински, работещи за нашата армия, за да можем да си пукаме на воля из полигоните на Корен, Ново село и Сливница.
Е, стана - и като настана една пукница, не е за разправяне. Ние пукаме от пожари и наводнения, американците пукат по Горна Баня вместо по Сърбия. Спомняте си - крилата ракета, оказала се противорадарна, така се обърка в полета си, та тресна Веф-а на наши в югозападния квартал на София, вместо ПВО системата на комшиите. Не знам дали в това време по радиото не е звучала песен на Лепа Брена, за да настане това объркване, но фактите бяха такива.
Точно в този момент загубих вяра на западната пропаганда и безоблачното бъдеще, което ми предлагаха. По телевизията картели ми внушаваха методично с пороя от реклами, че добрата домакиня винаги има в дома си безобразно мръсни плочки, ръждиви кранове на чешмите и бъкаща от микроби тоалетна. И се пръкнаха едни препарати, да се чудиш за къде бяхме ние с нашето веро. Върхът беше, когато жена ми се появи с четири препарата за прозорци, за да станат почти невидими и комшийката да се пукне от яд. А баба ми се оправяше с едно парче вестник. Явно и вестниците не са това, което бяха. Или може би и читателите не сме това, което си мислим, че сме.
Въпреки несгодите от живота зад Желязната завеса имаше нещо в битието ни, което беше на световно ниво. Говоря за съдийството във футбола ни. Имахме най-добрите съдии. Всички разбиращи от правилници и от финанси. Ще речеш, че всички са минали през Свищов между мачовете си. Та реферите свиреха дузпи, очевадни и належащи за ЦСКА и Левски.
После за асортимент включиха Левски Кюстендил и Литекс в менюто си за правилни дузпи. Затова и реферите ни бяха на световно ниво - извън споменатия квартет те бяха точни и обективни и всяка дузпа или червен картон за плебса беше заслужена и без коментар. А реферите ни ядяха бой след почти всеки трети мач на упоменатия квартет, но пак се натискаха да получават наряди за техните мачове. Старите лисици във футбола знаят, че има мачове и мачове. Има 90 минути, заради които си заслужава да отнесеш някой пердах.
И така безметежно някак забравихме какво е българин да се появи със свирка по терените, пък били те на Европа. Миналата седмица видях, че дори и да нямаме футболни съдии на Световното, нашите са на същото ниво като на топ натегачите в гилдията. Николай Йорданов върна вярата ми, че Европа е близо. Софиянецът тресна един знаков жълт картон за симулация на Александър Колев от Ботев. Ако не беше трагична случката на "Лазур", бих приел с усмивка решението на човека със свирката. Трагично беше заради факта, че жълто-черните се опитаха за първи път от година и половина да надигнат глава срещу законодателите на терена и извън него в лицето на Лудогорец.
Знам, че статистиката показва, че Ботев трудно губи, но всеки фен на Ботев може с ръка на сърцето си да си признае колко от хиксовете на селектирания от Станимир Стоилов тим с Крейзифорест бяха истински. Аз ще ви кажа - всичките. И това не е заяждане, а откровен факт. Та в този аспект Николай Йорданов стана причина полетът на възродения жълто-черен отбор да бъде прекършен, и то не само в Бургас, но и три дни по-късно. Все още не съм сигурен дали отсъждането на рефера беше в помощ на Лудогорец, или истинската цел беше единственият очертаващ се в Ботев опасен нападател да го няма на мача с Левски.
Защото жълто-черните пострадаха от липсата на истински нападател точно на "Герена". Мачът за Суперкупата можеше да завърши и с победа на Лудогорец, ако през второто полувреме зелените бяха завишили оборотите. В Ботев е голям проблем в момента динамиката в играта. Сякаш жълто-черните нямат сили за повече от час игра. Точно поради тази причина жълто-черните и не спечелиха нищо от мача с Левски в неделя. Без Алкес Колев в атака трябваше да играе Иван Цветков.
На фона на спукалите гуми негови съотборници най-можещият играч в жълто-черната селекция сякаш не беше на мача и се изолира от играта. Дали заради това, че няма с кой да играе в предни позиции, или заради нещо здравословно, не знам, но Цветков няма стария си хъс и не изпитва удоволствие от играта. Ако Колев беше на линия, то Ботев би бил доста по-опасен в атака.
Той всъщност Колев се появи, ама като по каноните на жанра не точният Колев. Вместо Александър, на терена в неделната вечер се появи Росен. А този софиянец наистина идва в повече на всеки уважаващ себе си клуб от А група. Трудно повратлив и неориентиран, а за капак и все още неуспяващ да се пласира добре в борбата за висока топка, Росен Колев не става в този си вид дори и за търсещ визията си отбор като Ботев.
Пловдивчани загубиха от отвратително грозен за гледане Левски, тъй като не си повярваха, че могат да спечелят. Дори и Велислав Вуцов се уплаши по някое време и пусна този Росен Колев. Всяко зло не идва само, казват препатилите хора.
Затова и като към Росен прибавим Филип Филипов, че и Йордан Христов, отбраната на Ботев става много палава. За първия гол няма какво да говорим, той Михаил Иванов сигурно е получавал и по-комични, но този определено няма да забрави. При втория толкова грешки на едно място не бях виждал. Някой си Филип Филипов, по призвание бек, решил в добавеното време да тръгне с топката в атака.
Напълно в реда на нещата не могъл да поеме топката като футболист от старшата. Откраднали му я и последвала контра в оголената от Филипов зона. Центрирането намерило непокрития Педро и той вкарал. Та холандското недоразумение останало непокрито, тъй като чувстващият се неуютно напоследък в съблекалнята Йордан Христов го пуснал зад гърба си. Наистина не става ясно за мъжки футбол ли говорим, или за махленски.
Като казах махленски, се сетих за минаващия за най-добър френски съдия Тони Шапрон. Плешивецът направо сложи в малкото джобче Николай Йорданов с отсъжданията си на мача Бордо - Монако. Димитър Бербатов вкара за тима от княжеството в 43-тата минута с елегантно отиграване с глава. След почивката обаче Шапрон направо се развихри - отсъди две несъществуващи дузпи за жирондинците и пусна един гол от очевадна засада, което се оказа достатъчно Бордо да е на върха в Лига 1.
Преди малко ви споменах, че имахме най-добрите футболни съдии в света, нали?След сряда и Николай Йорданов бях почти сигурен в това. Тони Шапрон обаче преобърна представите ми. Уверен съм, че в Европа арбитрите бъркат повече от нашите. Защо ли футболът им тогава е по-добър?
Може би защото при нас рекламите още ни убеждават, че при подходящото настроение хората могат да разговарят с маргарина. Или пък че бирата кара мъжете да скачат с парашут, да се бият с мечове и други интелигентни неща. Който не вярва, да не си забравя хапчето за разстройство, като тръгва за домакинския мач със Славия. Не само когато скачате с парашут може да се разстроите, бъдете сигурни.
Тази събота на Ботев - Славия отново реферът ще ви изнерви - белите се нуждаят от точки все пак.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни