понеделник, 28 Юли 2014 11:15 ч.

Инвазивното отпушване на артерия спасява живота

Само една четвърт от хипертониците се лекуват адекватно
Автор: Д-р Иван МАНУКОВ, специалист по инвазивна кардиология УМБАЛ “Св. Георги”, преподавател в МУ - Пловдив Интервю на Елена ГАНЧЕВА
30.04.2011   |   13:07
Прочетена: 10689   |
Коментари: 1
Инвазивното отпушване на артерия спасява живота
Снимка: Момент от интервенцията в отделението по инвазивна кардиология - УМБАЛ “Св. Георги”

- Д-р Мануков, с какво точно се занимава инвазивната кардиология за разликата от кардиохирургията?

- Инвазивната кардиология като медицинска специалност се заражда условно през 1977 г. Тя лекува сърдечносъдови заболявания с минимален оперативен достъп. В класическата кардиохирургия се отваря гръдният кош и с помощта на изкуствено кръвообращение се извършва оперативна интервенция. В отделенията по инвазивна кардиология се прилагат минимални инвазивни техники, с достъп през някоя от артериите или вените на крайник на пациента. Изследват се различните структури на сърдечносъдовата система и установените дефекти се третират. На лечение подлежат коронарни артерии, които са стеснени и запушени вследствие на разрастване на артеросклеротична плака. Вместо хирургичен байпас, който заобикаля обструкцията на съда, се използват балонни катетри, стентове и др., премахващи дефекта на засегнатата артерия и възстановяващи нейния кръвоток. Освен това има и нови методики, които позволяват да се извършат допълнителни терапевтични процедури - лечение на някоя от сърдечните клапи, вродени и придобити сърдечни дефекти и аномалии.

- Само съдове на сърдечната система ли се лекуват при вас?

- Не, лекуват се и състояния, които засягат други органи и системи, като аорта, каротидни артерии, бъбречни артерии, артерии на долните крайници и др. Така обемът на дейности, извършвани в отделенията по инвазивна кардиология, все повече ще се увеличава.

- На какво се дължи този бум в развитието на инвазивната кардиология у нас през последните години?

- По статистика на СЗО сърдечносъдовите заболявания, заболяванията на централната нервна система и захарната болест са трите основни социални заболявания, които увреждат сериозно човешкото здраве и впоследствие инвалидизират пациентите. Това всъщност е една епидемия, изключително разпространена. Европейският парламент прие програма през 2004 г., която се нарича “Сърдечно здраве”, за превенция и профилактика на сърдечносъдовите заболявания. Освен в нея България участва и в програма, наречена “Стент за живот”, целяща максимално обхващане на пациентите с остър инфаркт в ранна фаза, отпушване на артерията, предизвикала инфаркта и поставяне на стент на това място. Почти цялата страна е обхваната с катетризационни лаборатории и инвазивни отделения. Със задоволство мога да кажа, че голям процент от хората с остър инфаркт минават на такова лечение, което е и най-съвременното.

- Кои са причините за сърдечносъдовите заболявания?

- В основата на тези заболявания е процесът на атеросклероза. Много са факторите, които са сред причините за тези болестни състояния. Те са вродени и придобити. Сред вродените е наследствеността. От придобитите изключително разпространено заболяване е хипертонията - един от основните рискови фактори. Само 50% хипертониците провеждат някакво лечение, а от тях половината се лекуват оптимално. Друг сериозен рисков фактор е захарният диабет. Това е заболяване, което буквално опустошава съдовете на човек. Рискови са заболяванията, свързани с отклонения в мастния профил, наднорменото тегло, тютюнопушенето, неправилния начин на хранене. Стресът в живота също е фактор, който не можем да подминем. В програмата, по която работим, е заложена превенция на тези рискови фактори, доколкото е възможно. Процесът обаче трябва да е двустранен. От една страна, това са лекарите и всички ония, които се грижат за съхранение на здравето на пациента, а от друга страна, са пациентите, които трябва да са отговорни за здравето си и да полагат грижа за него.

- Какви са оплакванията при засягане на сърдечна артерия?

- Те са разнообразни. Най-често се изразяват в стягане в гърдите, тежест, болка, която се провокира при усилия. Възможно е дискомфортът да премине към съседни зони от тялото ­ гърло, рамене и т.н. Понякога има изтръпване на лявата ръка. След като човек прекрати физическото натоварване, отпочине или вземе медикаменти, симптоматиката отзвучава.

- Какво следва оттук нататък?

- Пациент с оплаквания подлежи на стандартен медицински преглед. Важен метод за поставяне на диагнозата е електрокардиограма, която показва дали пациентът е изкарал някакъв коронарен инцидент и кога се е случило. Други диагностични методи са ехокардиографията и лабораторни изследвания на кръвта. След като са налице критерии за поставяне на диагноза остър коронарен синдром - миокарден инфаркт, пациентът се приема в болница.

- Какви са процедурите за отпушване на артерия?

- Самото отпушване на коронарната артерия се предхожда задължително от т. нар. коронарна ангиография. Това е инвазивна методика, при която през периферна артерия се вкарва катетър, достигащ до сърдечните структури. Така се канюлират коронарните артерии, измерват се налягания, придобива се представа как функционират структурите на сърцето. Оценява се състоянието на артериите - дали са проходими, или запушени. След ангиографията се пристъпва към самата интервенция. Работи се отново по същия начин. С катетър се стига до прицелната артерия. В зоната на запушване се пласира балон, който се отваря с голямо налягане. Отстраняват се плаката и съсирекът, запушили артерията. На това място се поставя стент, представляващ фина метална оплетка, който служи за опора на съдовата стена и запазва съда отворен и проходим.

- Има ли случаи, когато стентирането не може да помогне за успешното отстраняване на запушването? Какво се прави тогава?

- Има такива случаи. Например може да има масивен съсирек с давност на процеса от няколко дни, който не може да бъде премахнат по никакъв начин. Методите на инвазивната кардиология позволяват да се направи повторен опит. Все пак, ако и вторият опит е неуспешен, се мисли за операция или медикаментозно лечение.

- Каква е успеваемостта при интервенцията отпушване на артерия?

- Успеваемостта е над 95% и затова във всички световни програми за лечение при запушване на съдове тази методика е препоръчителна. Категорично е доказана ползата от отварянето на запушената сърдечна артерия с множество положителни ефекти. Намаляват се оплакванията, съхранява се функцията на сърцето. Лечението протича с по-малко усложнения. Фаталният изход е по-рядък, възстановяването по-бързо и пълноценно.

- Колко време остава пациентът в болница след интервенцията?

- Стандартно пациентът пролежава най-малко три дни в болницата. Толкова е по изискванията на здравната каса, но реално остава, докато се възстанови. Във всички случаи възстановяването е в пъти по-бързо, отколкото провеждането на лечение консервативно, с лекарства. Там пролежаването е от порядъка на 10 дни или две седмици и не е ясно в какво състояние ще бъде изписан.

- Трудоспособен ли е човек след изписването от болница?

- Има голямо значение колко време след настъпване на събитието пациентът попада в инвазивно отделение. Колкото по-рано заболелият попадне в операционната, толкова засягането на сърцето е по-малко. Един човек например с остър миокарден инфаркт, постъпил при нас още в първите часове на инцидента, го изписваме след третия ден в добро здраве и работоспособност. Обратно, когато един болен бъде транспортиран един-два дни след инцидента, тогава цялата зона, лишена от кръвоснабдяване, е унищожена и неговото възстановяване е много бавно и работоспособността му е ограничена.

- Безплатно ли е това лечение за пациента?

- Лечението се заплаща от Здравната каса. Тук обаче има особеност. Болният постъпва по клинична пътека за отпушване на съд и касата заплаща процедурата по поставяне на стента. Но когато пациентът е в критично състояние, се извършват допълнителни лечебни процедури. Понякога трябва да бъде поставен на командно дишане, слага се специална помпа, помагаща сърцето да придвижва кръвта в организма, дават се медикаменти, които подържат живота му, докато се възстанови. Ние не лекуваме само една болна на артерия, а цялото състояние на болния. Тези допълнителни неща, които целят цялостното подобрение на състоянието, касата не заплаща. Разходите остават за сметка на болницата.

- По колко интервенции на ден правите? Има ли ограничение?

- Налице е препоръчителен стандарт, през всяка ангиографска лаборатория средно да минават по 8 болни на ден. Но това е въпрос на организация. Ако има спешни случаи, може да са повече. Тук трябва да се направи уточнението, че процедури по отпушване на съдове се правят не само при остри инфаркти, но и при други форми на исхемична болест на сърцето - стенокардия, сърдечна недостатъчност... Случаи с остър инфаркт има по 1-2 дневно във всяко инвазивно отделение.

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Моля, спазвайте добрия тон.
Коментари (1)
  • stefan
    Рейтинг: 0
    1
    17.02.2014 |
    06:20
    moje li dase otpushat arterii-kogato sa mnogo tesni -kapiliari i ne e vazmojno postavianeto na stendove
    Оценка:
    +0
    -0
напиши коментар
Код за сигурност:
Топ новини
България намалява с по 23 дка годишно
28.07.2014   |
10:27   |
155
Коментари: 0
Официалната площ от 111 000 кв. км на България бавно, но сигурно намалява, тъй като Черно море и Дунав изгризват крайбрежията й. Според учените от Института по океанология към...