събота, 21 Октомври 2017 04:20 ч.

Турция рискува повече от Европа при развод

Ако Ердоган не спечели убедително референдума, за съседите предстоят трудни и несигурни времена
15.03.2017   |   08:25
Прочетена: 2173   |
Коментари: 15
Турция рискува повече от Европа при развод

 Весела Чернева е главен директор „Програми“ и директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика. Била е директор на програма „Европа и съседи“ от 2013 г.  От 2010 г. до  2013 г. e говорител на Министерство на външните работи. От 2004 до 2006 г. работи като секретар на Международната комисия за Балканите, председателствана от Джулиано Амато. Наблюдаващ редактор на сп. „Foreign Policy - България” от неговото създаване през април 2005 г. Магистър по политически науки от университета в Бон, Германия.  

Хенриета ГЕОРГИЕВА

Ще ескалира ли още напрежението между ЕС и Турция?

- Турция се опитва да въвлече и други страни в този спор и всичко това не би било притеснително, ако не беше картата с мигрантите. Все още смятам, че Турция няма интерес да задейства подобна крайна мярка. Не мисля, че Анкара има интерес изобщо  в момента да прекрати или да нарушава споразуменията с ЕС, независимо от  изострената риторика и ситуацията преди референдума за разширяване на правомощията на президента Реджеп Ердоган. Въпреки  разгорещените страсти резултатите на Ердоган не изглеждат много обнадеждаващи. Ако той загуби този референдум, или не го спечели с достатъчна преднина, това ще е голям удар за политическата му власт.  

Друг е въпросът как ЕС, в това число и България,  ще решат след референдума да се отнесат към Турция, която може да е много променена, а може и да не е.

- Кой е в по-силна позиция по Брекзит?

- ЕС, тъй като 27 страни ще могат да преговарят заедно срещу Великобритания, която ще е сама и има краен срок за напускане на Съюза. Към октомври 2018 г. тези преговори трябва да бъдат приключени. Ако Великобритания успее да договори сравнително прилични условия, това ще бъде само защото страните членки искат това. Т.нар. твърд Брекзит, който се оформя, се основава върху лошия тон на преговарящите в момента. В ЕС много хора казват, че Великобритания трябва да плати цената и че прецедентът  с излизане от ЕС вече нанася достатъчно големи щети. Говори се за около 60 милиарда, които Великобритания трябва да плати на ЕС. Става въпрос за дупката в бюджета до 2020 г. Лондон ще се бори да намали тази сума. Все повече обаче разумът надделява над чувствата, особено в страните, които имат голям стокооборот с Великобритания.

- Неизбежно ли е минаването на Европа на няколко скорости, след като Голямата четворка - Германия, Франция, Испания и Италия, вече се договориха за това?

- Ако искаме  да видим, че ЕС ще продължи да съществува - да, неизбежно е той да започне да работи по нов начин. Алтернативите са или реформа на Европейския съюз, или разпадане на Съюза. Има страни, които искат да продължат интеграцията си в Съюза и могат да направят това,  други, които не искат, и трети, които не могат. Всъщност първата група са тези, които ще тласкат напред задълбочаването на съвместната работа по различните политики.  

- Кой е най-сериозният риск за България, която е сред последните присъединили се страни членки и все още е доста далече от евростандартите?

- Най-големият риск е България да реши, че това е съдба, срещу която тя нищо не може да направи. България трябва да използва тази ситуация като възможност, да си избере две-три-четири области, в които да тръгне към засилено сътрудничество, към засилена интеграция. Такава област може да бъде всичко, свързано с  външните граници на ЕС, т.нар. Шенген плюс, приближаване към Еврозоната, която всъщност ще бъде и ядрото на тази нова реформирана Европа. Трета такава посока може да бъде общата европейска отбрана - България трябва да помисли какво може да допринесе. Без да чака само да я канят. 

Президентът Румен Радев обяви на срещата на върха в Брюксел, че  сме  против Европа на две или повече скорости. Доколко сме в състояние да се противопоставим на големите в ЕС?

- Не смятам, че тази позиция означава да се противопоставим. Тя означава по-скоро изчакване, защото в известен смисъл т.нар. Бяла книга на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер е по-скоро основа за дискусия. Ясно е, че трябва да минат изборите във Франция на 23  април, за да се види какво очаква Европа. Със сигурност обаче България трябва да спре да си заравя главата в пясъка. Тактиката Спрете земята да сляза! е губеща. Много ясно трябва да си дадем сметка в кои области какво можем да поискаме.  И в момента, в който дебатът за бъдещето на Европа стане конкретен, страната ни да може да сложи на масата своите предложения. 

- Да очакваме ли реални действия след заканата на австрийския канцлер Кристиян Керн, че на източноевропейците трябва да им се свият парите като страни от друга категория?

- Не става дума за категории, а за тип поведение.  Кохезионните фондове помогнаха много на страните в Източна Европа, но когато финансовата солидарност не е придружена със солидарни действия от другата страна - подкрепа на важни за други страни политики, това не може да продължава безкрайно. Не може да искаме да получаваме фондове, но да не искаме да участваме в общата политика на ЕС по миграцията, уеднаквяване на трудовите права в по-старите страни членки, където в момента има дъмпинг на работна ръка от страни от Централна и Източна Европа. Трябва да е ясно, че този тип поведение има цена. В известен смисъл страните от Централна Европа малко навириха гребена, защото в следващия бюджетен период те вероятно биха получавали по-малко кохезионни фондове, отколкото досега.  

Готови ли сме за предстоящото предизвикателство - шестмесечното ни председателство на ЕС догодина?   

-То съвпада с много деликатен момент за Европа и трябва да гледаме на нашето председателство като на възможност. Първо  ще ни даде възможност да компенсираме до някаква степен маргинализацията по някои от важните теми - бъдещето на Еврозоната, на банковия съюз, общата отбрана и сигурност. А и теми, които ни интересуват, като иновациите, енергийната ефективност, образованието, младежката безработица. Това са все теми, които можем да наложим, на които да задаваме дневния ред в рамките на почти година.

Все още не сме стигнали до момента на решаването как ще зададем своите приоритети, какво ще включим в дневния ред. Вина за това има преди всичко политическият вакуум у нас от ноември насам. Много вероятно е през юни да се окажем пред задачата да си измислим дневния ред в ЕС на фона на много сериозни въпроси, които Съюзът трябва да решава. 

- Доколко сериозен минус за нас е липсата на български
еврокомисар?


- Огромен вакуум, сериозен минус, безспорно. Това, че четвърти месец на практика сме без еврокомисар и ще бъдем още вероятно месец и половина, до редовен кабинет, показва, че ЕК спокойно може да функционира и без български еврокомисар. Никак не е добре България да не участва в заседанията на комисията, на които се обсъждат въпросите за бъдещето на Европа. 

Чуха се гласове за оформяне на своеобразна балканска евротройка София-Атина-Букурещ, застъпник за регионалните ни права. Екзотична ли е идеята?

- Не е екзотична, въпросът е по кои теми. Възможно е по някои въпроси да сме близки с Гърция и Румъния, а по други въпроси интересите ни да са по-близки до словенските или датските. Важно е да сме активни в намирането на подходящите партньори по различните политики. Така със сигурност  
 няма да останем изолирани.  

Доколко реална е опасността от нови трусове на Балканите?

- Не мисля, че на Западните Балкани може да се стигне до насилие. Но това, което можем да видим, е разпад на държавности в дългосрочен план и е не по-малко неприятно. Ако държава като Босна и Херцеговина се окаже неуспешна, това означава връщане към етнически и религиозни стереотипи, които в никакъв случай не водят до стабилност, дългосрочно създават враждебност, отдалечават ни от европейския начин на живот.  

 България може да бъде възприета като сериозен партньор, ако например открои опасни стереотипи като междуетническо напрежение и търси диалог, макар съзнавайки, че в момента разширяването е невъзможно. Но в момента страните от Западните Балкани не ни възприемат като такъв. Няма причина и нашите партньори в ЕС да го правят. Ние използваме ЕС и т.нар. европейска перспектива за собствен дневен ред. С нищо не сме показали, че искаме сериозно стабилизирането на този регион.     

- Има ли алтернатива ЕС, който е доста разделен  60 г. след Римските договори? 

- Алтернативата е ясна - връщане към света отпреди Втората световна война, в който големите и силните диктуват правилата на малките и слабите. Тази алтернатива не е по-добра.  Нужно е реформиране, което да направи ЕС по-адекватен на сегашните условия. И макар ние да се чувстваме маргинализирани, да знаем, че тогава, когато сме готови да сме активни по някакви политики, това ще ни носи реални ползи. А не просто да декларираме, че сме член на организация, която не е ефикасна./ Марица.бг


Топ новини
Зимата идва, вижте кога пускат парното
20.10.2017   |
21:10   |
1113
Коментари: 0
Зимата чука на вратата. От понеделник в страната ще нахлуе студен въздух, прогнозират синоптиците. Температурите ще се понижат рязко и през деня  ще бъдат около 7-8...