четвъртък, 19 Октомври 2017 01:00 ч.

Турският икономически тигър може да ни прегази

Крайно време е ходжите у нас да се финансират само с български пари, не от Дианета в Анкара
18.04.2017   |   07:48
Прочетена: 2635   |
Коментари: 9
Турският икономически тигър може да ни прегази

Хенриета ГЕОРГИЕВА


 

Проф. Владимир Чуков е арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия изток и исляма. Завършил е обществени науки в университета в Дамаск, Сирия. Преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Създава Центъра за регионални и конфесионални изследвания. Негови анализи са публикувани в САЩ, Великобритания, Франция,  Германия, Русия. Автор на няколко книги, сред които „Ислямският фундаментализъм”, „Ал Кайда с перо и сабя”.


- Какво всъщност се случи на ключовия референдум на 16 април в Турция за неограничени президентски правомощия на Реджеп Ердоган? 

- Всъщност се повтори резултатът от референдума през 2013 г. - тогава Ердоган спечели с малко над 51 процента, а  Турция фактически беше поляризирана. И тогава Европейска и Средиземноморска Турция, по-образованите хора гласуваха против Ердоган, докато Анадолска Турция,  както и турците в Европа, гласуваха за Ердоган. 

Ердоган не получи смазваща победа, въпреки че предварително първият  дипломат Мевлют Чавушоглу обяви очаквана победа с 63 процента.

Залогът бе голям. Без победа на референдума политическата съдба на Ердоган щеше да е заложена на карта. 

 Неслучайно в последните дни Ердоган направи всичко възможно, за да разшири влиянието си извън неговата Партия на справедливостта и развитието, АКР. Опита се да флиртува с нетрадиционни обекти за агитация - жените, кюрдите.

Покани в Анкара лидера на иракските кюрди Масуд Барзани, осъществи контакти с партията на местните кюрди  Демократичната  партия на народите. Това е безпрецедентен ход - точно тази партия беше обвинена в контакти с терористична организация. 

Ако Ердоган беше сигурен, че си е подплатил победата в самата Турция, нямаше да предприеме такава масивна кампания в Европа преди референдума.  Ако президентът нямаше нужда от гласовете на сънародниците си в Европа, които на 6-7 процента от общия брой, той нямаше да си мръдне пръста.

- Кой е най-сериозният риск за България, ако след победата  на Ердоган се озовем със султанат на границата? 

- Главна амбиция на Турция е да бъде сменена парламентарната  система с президентска с мотив, че досегашната система пречи на развитието на икономиката. Според Ердоган икономиката на Турция ще е във възход само с президентска република. Другата амбиция е Турция да бъде надрегионална сила, полюс в многополюсния свят от типа на Бразилия,Индия, ЮАР, Япония. Дори  намекват, че искат да бъдат постоянна членка на Съвета за сигурност.

Голямото предизвикателство е в това, което наблюдавахме у нас по време на изборите - наблюдавахме в нашето общество дебат, който има чисто вътрешнополитическо турско естество. Виждаме две партии в България, които реално отразяват позициите на двете основни партии в Турция - управляващата АКР и опозиционната.

Това е нещо безпрецедентно - парламентарно представена партия да излезе с декларация по отношение на турския референдум. Това е привнасяне на турска вътрешна политика в България. 

А перспективата да станем съседи на икономически тигър поставя много сериозни предизвикателства пред българската икономика, към българската държавност, сигурност, политика. 

Оказва се, че ГКПП Капитан Андреево-Капъкуле е вторият по обем на трафик граничен пункт в целия свят след този между Сан Диего, САЩ, и Тихуана, Мексико, с 2.5 млн. автомобила, които преминават годишно. Кметът на Одрин Реджеп Гюркан настоява за по-голяма печалба от преминаващите автомобили.

Т. е. - виждаме една икономика, която е като локомотив. Ако продължаваме с тази слаба икономика те ще ни сгазят. А оттам и съответните политически резонанси, след като вече вътрешнополитическа турска тематика реално влезе в българското общество. Не румънска, не гръцка, сръбска или македонска, а точно турска.

Нашите политици трябва ясно да разберат, че ако Турция се преобразува, тя просто ще нахлуе,  т. е. България ще приеме икономическото и респективно политическото влияние, на съседна Турция. Искаме или не искаме, дори ако отношенията между ЕС и Турция се влошат. Ердоган обаче няма намерение да прекъсва икономическите отношения с Европа. Това силно ни касае, тъй като става въпрос за митническия съюз, сключен между Анкара и ЕС през 1996 г., за големи инвестиции, за евтини турски стоки.  

- Реалистично ли е Ердоган да ни пусне нова бежанска вълна? 

- Бежанците там са 3 млн., но очаквания за вълна са пресилени. Турция е достатъчно голяма, за да ги абсорбира и го прави успешно. Самият Ердоган каза, че имат територия два пъти по-голяма от тази на Германия, но население, колкото това на Германия. Т. е. Турция може да поеме два пъти повече население, отколкото има в момента. Това с бежанците се размахва като плашило. 

- Има ли опасност от радикализация на нашето мюсюлманско население, след като доста от ходжите у нас получават заплатите си от Дианет, турското министерство на мюсюлманското вероизповедание? 

- Последното проучване на Алфа Рисърч не показа подобни тенденции. Но е факт, че българското мюсюлманско вероизповедание е финансирано и съответно дирижирано от Дианет. Това положение не бива да продължава, нужен  е нов закон за вероизповеданията, където да бъде регламентиран начинът, по който се финансират отделните религиозни институции, включително и ислямското вероизповедание.

Нужен е ясен критерий, че те трябва да бъдат  финансирани от българската държава, местното духовенство трябва да бъде формирано чрез български образователни критерии. Сегашният закон не позволява това. Неслучайно президентът Радев, макар може би по не най-сполучливия начин, се опита да инициира подобен дебат. Крайно време е да се създаде нов норматив за регулиране на подобен тип самостоятелност на българския ислямски духовен клир.

- Задава ли се война между Москва и Вашингтон след ударите на САЩ в Сирия?

- Война едва ли, но ударите срещу сирийската база Шейрат промениха правилата на играта. Можем да кажем, че САЩ се върнаха в играта. През август 2013 г. имаше сходна атака с химическо оръжие, но тогавашният американски президент Барак Обама не реагира - нещо, което противоречеше на принципа, залегнал в концепцията за национална сигурност  на  САЩ, че всеки субект, който е инициатор на подобна атака, е заплаха за американските национални интереси. Сега този принцип беше спазен от Доналд Тръмп. Това променя играта, прави сирийската важен играч. 

Този ракетен удар много ясно тласка към ускорено търсене на политическо решение в Сирия. Ясно е, че оттук насетне няма как да се шикалкави. Очертава се втора алтернатива - разделението де факто на Сирия. Това е по-вероятното развитие на нещата. 

- Какво бъдеще чака президента Башар Асад? 

- Трудно ми е да кажа каква ще бъде съдбата на Асад, но очевидно има промяна в  позицията на САЩ към сирийския президент след американските удари по  Хан Шейхун.    

Струва ми се обаче, че всички тези събития се опитват да отклонят вниманието от реалното разделение на Сирия, което ще последва след превземането на ключовия град Ракка, наричан „столица” на Ислямска държава.

Още в края на 2015 г. беше сключено споразумение - неподписаният Договор от Ефрат, по силата на който граница между руското и американското влияние в Сирия е река Ефрат. Оттам и значението на превземането на Ракка като столица на Източна Сирия, т. е. онази, която попада в доминацията на САЩ.

С атаката с 59 ракети Томахоук  САЩ дадоха много ясно да се  разбере,  че тази граница очевидно ще остане като демаркационна линия между двете зони за влияние.

Очевидно обаче в определянето на бъдещето на Сирия сериозно участие ще имат опозицията, Западът и САЩ, докато до този момент инициативата беше поета от Москва, Техеран и Дамаск. 

Атаката с химическо оръжие съвпадна с втората донорска конференция за Сирия, на която бяха обещани 7 милиарда долара. Големият въпрос е къде ще отидат тези пари.  Т. е. битката за Сирия е не само за държавнически модел на легитимност, но и битка за тези пари. Който е легитимният - той ще ги вземе.

Буквално преди дни се разбра, че САЩ започват да трансферират своите военни от турската база Инджирлик във военното летище Табка, недалече от Ракка. Т. е. американците изпращат послание към турския президент Реджеп Ердоган, че не са съгласни с визията му за Сирия. Вашингтон даде на Ердоган неговата малка буферна зона за сигурност от 2300 кв. км, но няма намерение да му даде част от останалата източна част на Сирия. Това е много важно послание към Ердоган.

На донорската конференция не е присъствал представител на Турция - очевидно Анкара се досеща, че парите, които ще бъдат събрани, ще отидат в Ракка. Ако погледнем картата на бъдеща Сирия, Ракка се пада в кюрдската автономия, в кюрдския регион, там, където са американските бази.

Не е случайно изявлението на турския външен министър Мевлют Чавушоглу, че Русия и САЩ се състезават да печелят на своя страна кюрдите. Може би точно кюрдите ще излязат най-големият печеливш  от кашата в Близкия изток в момента. 

- На дневен ред ли е държава Кюрдистан?

- Независима държава Кюрдистан едва ли, но кюрдска федерация, кюрдска автономия наистина е процес, който в последните дни тече в позитивна посока. И поради факта, че кюрдите се оказват единствената реална сухопътна армия срещу Ислямска държава, но и поради обтегнатите отношения между САЩ и Турция от една страна, а и недотам топлите отношения между Москва и Анкара.


Топ новини
Плащат по-малко за първите три дни болнични догодина
18.10.2017   |
22:08   |
543
Коментари: 0
Първите три дни болнични ще струват на работодателите само 50 процента от дневната заплата на работниците, вместо досегашните 70 процента. Тази промяна се предвижда от...