четвъртък, 23 Ноември 2017 09:10 ч.

Трябва ли Строителната полиция да е като Пътната

Гражданите така и не знаят кой трябва да бори незаконните градежи - държавната агенция или общината
22.02.2017   |   20:35
Прочетена: 782   |
Коментари: 3
Трябва ли Строителната полиция да е като Пътната

Кой следи за нарушенията на един строеж? Кой може да бута незаконната постройка и да наблюдава дали книжата  покриват изискванията на закона?

Един ще ви отговори - общината, друг - ДНСК. И двата отговора са верни. Но защо при положение, че цели две инстанции са ангажирани с проблема, все още не можем да се справим с незаконното строителство?


Последните поправки в Закона за устройство на територията (от м. януари т.г.) промениха категоризацията на сградите, твърдят запознати. От 6 останаха 4 категории строежи. Обаче с промяната част от ангажиментите на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) се прехвърлиха към общините.

Но не това е същественото в случая. Проблемът идва от това, че задължението по контрола на строителството е разпиляно в две институции - общината и ДНСК. Което размива отговорността и пречи на работата, коментира арх. Чавдар Тенев.  

Как са стояли нещата в миналото? Преди години, когато все още действаше Законът за териториално и селищно устройство, общините бяха натоварени с контрола на строителството. „Те не само одобряваха проектите, но и ги контролираха в хода на строежа.

Когато имаше несъответствие, кметът на общината издаваше заповеди за събаряне и следеше за изпълнението им, уточни Тенев. Само че по това време незаконното строителство беше слабо, контролът строг и никой не смееше да нарушава правилата.

„Десетина години след 90-те този проблем назря сериозно, обясни арх. Чавдар Тенев. Тогава, при частната инициатива, незаконното строителство се активира. Старият закон беше отменен и на негово място беше създаден Законът за устройство на територията (ЗУТ).

С новия закон се създаде и ДНСК (Дирекция по национален и строителен контрол) - един много добър модел, аналогичен на т. нар.”строителна полиция” в развитите европейски държави.

„В страни като Германия, Италия си има държавна структура, която се занимава изцяло и само с контрола на строителството, обясни спецът. Ясно са дефинирани двете задължения - общината следи инвестиционния процес в самото му начало.

Тя одобрява проектите, издава разрешение за строеж, като преди това е направила застроителните планове, т.е. урбанистичната част. Като започне строителството обаче, полицията поема контрола - дали строежът се изпълнява правилно, влагат ли се качествени материали, спазват ли се проектите.

И ако има нарушение, същата тази полиция събаря обекта. Но за целта е упълномощена: да издава заповеди за незаконни постройки, а служителите  разполагат с охрана, по закон. Те имат специален статут, осигурен бюджет и механизация за събарянето.

По този модел трябваше да действа и ДНСК с регионалните  поделения по места, твърди арх. Тенев. Със собствен бюджет, механизация, служителите  дори можеха да носят оръжие - типично по германски. Но това не се случи! Типично по нашенски Дирекцията не заработи както беше замислена. Тогава държавни служители - чудейки се как да излязат от ситуацията, направиха друго.

Създавайки служба, която не им върши работа, те прехвърлиха част от задачите  на общините. В момента ДНСК контролира част от строежите, другите с по-нисък клас са под наблюдение от общините. И практиката показва,че работата е неефективна.

Разделянето на отговорностите разми процеса по контрола според специалистите. Едно от решенията е да се възстанови първоначалната практика, предлага арх. Тенев - ДНСК да поеме изцяло работата, да се оборудва с необходимите правомощия по закон.

Добрата практика в случая отново идва от Запад. Припомняме, че там основното правило е да не се смесват различните служби и дейности. Строителната полиция действа строго и е много по-ефективна при нарушения. Може би затова и в повечето европейски страни незаконното строителство не е такъв проблем, както у нас. /Марица.бг

Трябва ли Строителната полиция да е като Пътната

Топ новини
Ральо Ралев: Искам децата ми да се гордеят с баща си
23.11.2017   |
08:03   |
237
Коментари: 0
Инж. Ральо Ралев е на 41 години. Завършил е Бургаския университет „Проф. д-р Асен Златаров”, по професия е инженер-химик. Работил е в пловдивската Инспекция по...