Творецът и художествената самонадеяност

Изложбата на Ицко Мазнев „Няма от какво да се страхуват...“. ме накара отново да се замисля в какви гибелни за изкуството времена живеем.

Петнайсетина рисунки, изпълнени виртуозно, с онази пестелива мярка, която е присъща само на таланта, петнайсетина състояния, уловени в тънките мрежи на вдъхновението - това, накратко, е изложбата на твореца след една негова дълга пауза на мълчание и обмисляне на света и живота. Гледайки тези рисунки, си мислех и за това какъв тънък прозрачен съд е изкуството, каква висока кристална чаша е - само тя може за миг или за години напред да задържи в себе си изтичащото битие, да спре хода на линейното време. Аз знам, че ако отида да видя тези творби и утре, всяка една от тях ще удари в мен същата струна, ще извика същите настроения, мириси, звуци и мисли в сетивата и съзнанието ми, зная, че ще е така и след години, кристалната чаша ще задържа в себе си изтичащото битие, ще спре мига и ще го направи време. Сътвореното от Ицко не е нито иновативно, нито креативно, нито интерактивно, нито декоративно, нито артпозитивно - все смешни и жалки думи, все къси полички, които колкото и да ги придърпват надолу, не могат да скрият задника на посредствеността и бездарието - сътвореното от този художник плюс всичко казано по-горе, излъчва и гордия стоицизъм на истинския творец в един свят на лакти, агресивност, самонадеяност, меркантилност и бездуховност. Благодаря ти за миговете на красота, авторе.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?