вторник, 17 Октомври 2017 01:13 ч.

Стоян Куцев: Изкуството изгуби гордостта си

Художникът открива две самостоятелни изложби в рамките на месец
23.02.2017   |   14:18
Прочетена: 1598   |
Коментари: 0
Стоян Куцев: Изкуството изгуби гордостта си

Художникът Стоян Куцев е роден през 1963 г. Завършва Националната художествена академия в София със специалност “Живопис” в класа на проф. Найден Петков. Специализирал е във френската столица Париж. Наред с множеството изложби Куцев е преподавал и в Националната художествена гимназия.

Пловдивчанинът ще представи пред публика две поредни изложби в галерия "А+". На 24 февруари е откриването на "Колоси и буболечки", а на 16 март - "Върху хартия". Куратор на първия вернисаж  е Костадин Отонов, а на откриването ще говори директорът на Градската художествена галерия Красимир Линков.

 

Интервю на Мария ЛУЦОВА

 



Г-н Куцев, след две години мълчание сега показвате пред пловдивската публика две изложби. Защо?

- Двете изложби имат различно звучене. Едната - „Върху хартия”, е по-интимна. Използвал съм различни, нетрадиционни техники върху хартия. Смесил съм на пръв поглед несъчетаеми неща - например акрил и промишлена боя. Или пък акварел с акрил и маслена боя, но само текстурната част. По всякакъв начин съм играл с материалите. Беше предизвикателство върху този нежен материал да работя с тия груби средства, защото беше важно хартията да запази същността си и да не стане чуплива като китайска ваза. Първата изложба "Колоси и буболечки" показва живописни творби и обекти. Досега винаги съм показвал работите си в големи галерии и формати. Сега исках нещата да звучат по-камерно и досегът на публиката с творбите да е по-директен и близък. Да влезеш вътре в работата, да я усетиш в цялата технологичност, да прочетеш посланията, които провокирам с работите си.

Защо „Колоси и буболечки”?

- Използвах думата колос, защото не исках шаблони като водач, лидер. Колосът връща към историзма, а от друга страна - посоката на колоса в общата история на изкуството. Идеята не е да конкретизирам в някаква политическа форма нещата, а по-скоро да провокирам публиката да намери и прочете своето усещане за това как стои един колос в пространството. Опитвам се да смеся послания от миналото, исторически послания, донякъде и някаква политичност, без да съм фокусиран върху конкретни образи. А буболечките могат да бъдат възприемани като това, което са по-малките, обикновените хора. 

Къде е мястото на буболечките в света на колосите? 

- Както и в живота, така и в изложбата ми колосите и буболечките са отделени. Те не обитават едни и същи пространства.  В работите ми колосите са във всички познати ни състояния - паднали, изявени, скрити, метални, златни… Тук не говоря за материала или цвета, с който работя, а за превъплъщенията на колоса. Изложбата показва лидера - скрит или явен, и интерпретира въпроса доколко той е същностен като фигура в обществото.  

Паднали? Това не е ли в най-пълна степен образът - метафора на публичния ни живот? 

- Така е, паднал олицетворява в голяма степен политическия ни живот, но аз не наблягам на това. Паднал колос по-скоро за мен е поглед към историята - например цезарите, империите. Така че макар и да има някакви отпратки към ежедневието, те са чисто условни. В крайна сметка основното послание в изложбата ми е, че нещата в живота не трябва да се приемат толкова сериозно, а да има хумор, да има ирония. Работите не са традиционна живопис. Работя с текстилни и промишлени бои и лакове, използвам в обектите си техниката оригами. Търсех цялата възможна различност, за да избягам от традиционното тълкуване на живописта. Нещата са концептуални дотолкова, доколкото идеята е за чисто визуално възприемане. Съзнателно не съм придружил работите с текстове, които да водят публиката, да обясняват.

Често говорим за авангард, за сблъсък на млади и стари, традиционно и модерно. Имат ли те почва у нас?

- Веднага отговарям с думите на един от великаните в нашето изкуство проф. Иван Кирков: "Каквото и да определяме, каквото и да казваме, ние си носим потурите". Не можем да бъдем авангард. Авангардът се случва някъде другаде. Ние коментираме съвременното изкуство. Има много автори, които работят в тази област. Правят си неща, които се показват в съвременни галерии, но темата кое е съвременно, кое е класическо, тук е абсолютно размита като граници. Да не говорим, че и галеристите не са наясно за какво става реч. Автори от 20. век те ги включват в категория стари майстори. Това е смешно. За стари майстори можем да посочим творците от 15.-16. в. Това другото са едни наши интерпретации на тема изкуство. По отношение на съвременното изкуство е същото. Това разделение, което се опитват да правят дадени изкуствоведи, е странно. Както вече казах, има две категории - съвременно изкуство и авангард. Той - авангардът, се ражда навън и ние сме едни добри консуматори и нерядко - имитатори. Ние само възпроизвеждаме, опитваме се да се докоснем до така наречените авангардни автори.

Крадем идеи, така ли?

- Нещата се взимат наготово. Не се ражда или ако се ражда нещо, е много малко. Мога да посоча един-двама автори. Като изключа Кристо, който е американски творец, единственият друг автор е Недко Солаков. Него трябва да толерираме и показваме, но това за съжаление не се случва, защото не го разбираме. Заговори се за съвременно изкуство в България в момента, в който той започна да се появява. Той сам успя да наложи името си в европейското изкуство. В същото време ние сме единствената държава, която не участва във венецианското биенале. Дори и Македония, която едва ли не слагаме като наша губерния, се представя там. Но това е въпрос на държавна политика. А такава по отношение на изкуството липсва.

Държавата все пак дотира доста сектори в изкуството...

- У нас изкуството изгуби гордостта си. Стана обслужващо. Навсякъде е така. Затова и талантливите хора все по-често започват да търсят свой собствен път. В изобразителното изкуство например има цели изгубени поколения точно поради липсата на политика и система за подпомагане на изкуството. Галериите нямат бюджет, за да купуват изкуство. След време, ако е възможно такова нещо, ще трябва да се купуват работи от частни колекционери, които, слава богу, ги има. Те всъщност са единствените, които донякъде отбелязват, че това поколение го е имало в този период на преход.

Стоян Куцев: Изкуството изгуби гордостта си
Стоян Куцев: Изкуството изгуби гордостта си
Стоян Куцев: Изкуството изгуби гордостта си
Стоян Куцев: Изкуството изгуби гордостта си

Топ новини
Шофьор смля оградата на бул. Христо Ботев" СНИМКИ
16.10.2017   |
22:19   |
792
Коментари: 0
Лек автомобил Пежо се блъсна в разделителната ограда на булевард "Христо Ботев" срещу автогара Юг и я смачка до неузнаваемост. Инцидентът е станал около 21:30 часа. ...