сряда, 29 Март 2017 14:09 ч.

Свирепата война за “Пишещи машини”

01.02.2013   |   08:30
Прочетена: 17137   |
Коментари: 55
 Свирепата война за “Пишещи машини”

Не може да се опише лесно войната за някогашния завод “Пишещи машини”. Би било добре тя да влезе в учебниците на икономистите и въобще в ранната “демократична” история на България като ярък пример за законна партизанщина с прилагането на груби тактики, узаконявани от съда. Безспорен победител в нея е един техник - Верен Филчев. Дали той е автор на стратегията в тази колосална война - това вече не е въпрос. 14 години след събитията може да се предположи, че зад Филчев е стоял човек на висок пост в тогавашното Министерство на промишлеността в кабинета на Иван Костов. По това време то се ръководи от министър Александър Божков, починал през 2009 г. Дали тактиките, прилагани от Верен Филчев, са били подсказвани от министъра, от някой от заместниците му или от началник на дирекция в министерството, може би завинаги ще остане тайна. Засега тя не е разбулена. Ничие име не е изплувало в създадените след това вериги от фирми. Стратегът още е скрит, а парите, които е спечелил, са над 10 милиона лева. Добра сума, нали? На Верен Филчев може да му се признае, че е бил много добър изпълнител. Той, заедно с лидера на “Подкрепа” Атанас Кръстев, с протекции на съда, Министерството на промишлеността и общината, успява да надиграе приватизационния холдинг с шеф Лидия Шулева - някогашен икономически министър в кабинета на царя.

Днес старият завод е неузнаваем. Той е закупен от “Профилинк” през 2007 г. Купувачът е обновил и модернизирал сградата и тя няма нищо общо със старото предприятие. Отпред има голям паркинг с бариера, собствена охранителна фирма на дружеството бди на входа, коридорите са изпъстрени с картини, фронт-офис насочва гостите и т.н.

За соцзавод “Пишещи машини” е известно, че в най-добрите му години там са работели 3000 души. Той е построен през 1968 г. Предприятието е развивало добре пазарите си, защото светът все още е бил в предкомпютърната ера. В някои статии пише, че предприятието е изнасяло годишно по 50 000 машини за Европа и по 30 000 за САЩ. Не се споменава каква част от готовата стока е продавана в лагера на соцдържавите, но се предполага, че преобладаващият пазар е бил натам.

През 1996 г. стартира грандиозното ограбване на народа чрез т.нар. масова приватизация. 52 процента от “Пишещи машини” преминават в приватизационния фонд “Албена инвест холдинг”, 36.4 остават на държавата, 11.6 % - на работниците с необходимия стаж в завода. Две години по-късно на сцената се появява Верен Филчев като представител на държавата в акционерното дружество “Пишещи машини” АД.

Филчев е работел в предприятието първо като шлайфист, после като търговски представител. Бивши работници от завода твърдят, че е бил със средно образование и с нищо не се е отличавал. Въпреки това именно той е посочен от принципала - Министерството на промишлеността, да бъде негов представител. И оттам започват бедите на “Албена инвест холдинг”. Не че холдингът е за ожалване. Но на ловното поле на един хищник изведнъж се настанява втори с непредвидимо поведение.

На 17 април 1999 г. акционерното дружество има общо събрание. В него участват изпълнителният директор на “Албена инвест холдинг” Бойко Найденов, както и юристът Матей Матеев. Това, което се случва след акционерното събрание, променя цялата история. Веднага след разтурването му Верен Филчев и Атанас Кръстев - председателят на “Подкрепа”, правят второ акционерно събрание заедно с още няколко дребни акционери. Те гласуват промяна на формата на управление. Дотогава тя е била двустепенна, след второто събрание става едностепенна. Пада Надзорният съвет, чрез който “Албена” управлявала решенията, и се избира нов Съвет на директорите. Той светкавично гласува Верен Филчев да бъде изпълнителен директор на завода. Освен него, членове на съвета са Атанас Кръстев и работникът Димитър Бъчваров. Години наред “Албена” ще обжалва вписването на решенията на това неочаквано общо събрание, което през 2002 г. ще стигне дори във Върховния касационен съд. Но без успех.
Промените в управлението са вписани в Пловдивския окръжен съд на 20 май 1999 г. А на следващия ден Здравко Димитров, изпълнителен директор на завода до този момент, не е допуснат до кабинета си. Тогава и “Албена” разбира какво се е случило. Става ясно още, че Филчев е поискал Пловдивската окръжна следствена служба да започне предварително наказателно производство срещу директора на “Албена” Недялков и юриста Матеев за длъжностно престъпление. Според Филчев те са били фалшифицирали подписа на Лидия Шулева, тогава изпълнителен директор на “Албена инвест”.

През юни 1999 г. Министерството на промишлеността обявява процедура за  продажба на държавния дял в “Пишещи машини” АД. (Това е един от фактите, който говори, че заграбването на част от “Пишещи машини” е организирано от някой от шефовете в министерството.) Процедурата предизвиква ново раздвижване. Верен Филчев, Кръстев и Бъчваров регистрират РМД “Пишещи машини - приват”. Тримата притежават 67% в дружеството.  “Албена инвест холдинг” тутакси прави същото - регистрира РМД “Пишещи машини 99”.

И двете дружества, разбира се, са фалшиви, що се отнася до работническия състав в тях. Ако въобще е имало работници в едното и в другото дружество, те са служили само за алиби.
РМД-то на Шулева предлага за държавния дял на завода 320 000 лева и губи. Дружеството на Филчев, Кръстев, Бъчваров е по-щедро - офертата му е за 1.2 млн. лв. Така и не се разбира дали “Пишещи машини - приват” плащат нещо на държавата.

През септември 1999 г. дружеството, придобило държавните 36.4%, вкарва този дял в ново дружество - “Пловдив - Пишещи машини” АД.  В тази фирма “Приват” участва с апорт от дела си в “Пишещи машини” АД и е съдружник с 49.3% от капитала на “Пловдив - Пишещи машини”. Вторият съдружник е “Механични технологии” АД с 50.7%. Той е трябвало да вкара в новото дружество 20.5 млн. лв. до 5 години. Впоследствие обаче “Пловдив - Пишещи машини” гласува обезценяване на капитала и той се намалява около 3 пъти.

Ако днес потърсите някаква информация за “Пловдив - Пишещи машини” в Търговския регистър, ще видите автоматичния надпис “няма намерени съвпадения по посочените критерии”. Същото се отнася и за “Пишещи машини” АД.

Ако пробвате с “Пишещи машини - приват”, ще разберете, че фирмата е в ликвидация. И че дори е заличена на 16 юни 2011 г. Преди това, на 18 февруари 2011 г., тя е била прехвърлена на “МП финанси” ЕООД. Едноличен собственик на фирмата със седалище в Пазарджик е пловдивчанинът Димитър Михайлов Панайотов. Дружеството обаче е просъществувало едва година и два месеца. То е създадено на 29 юни 2010 г. и е прекратило дейността си на 9 септември 2011 г. Интересно е, че няма никаква дейност, нито активи, нито пасиви. Нищо.

Другият съдружник в “Пловдив - Пишещи машини” - “Механични технологии” АД, също е в ликвидация. Не, направо е ликвидиран. В съвета на директорите са участвали Иван Ст. Цветков, Светла Ст. Цветкова-Райчева и Янко Каменов. Иван Цветков е избран за ликвидатор. От счетоводните баланси на дружеството се разбира, че и то е празно. Няма никакви активи, няма седалище, няма разходи. Ликвидацията е започнала на 20 юни 2007 г. и е приключила на 12 февруари 2008 г.

Има обаче друго дружество, което е извършвало оперативната дейност. То е “Булком импекс” АД. Дружеството вече е ликвидирано, но преди това в продължение на 4-5 години е осребрявало остатъци от имуществото. Ликвидатор в него е Верен Филчев. В Съвета на директорите са още Светла Ст. Цветкова- Райчева и Янко Каменов. Тази фирма е регистрирана още през 1999 г. На 2 октомври 2007 г. Верен Филчев поисква от Пловдивския окръжен съд да прекрати дейността на дружеството и то да премине към ликвидация. Фирмата е нещо като приемник на ликвидираната “Пловдив - Пишещи машини”. Малко под половината от дяловете є са собственост на регистрираната в Пазарджик “Тракия консулт” ООД със съдружници Янко Каменов и Светла Цветкова-Райчева.

В счетоводния баланс за 2007 г. е посочено, че печалбата на “Булком импекс” от предходната година е 6.5 милиона лева.

Ликвидацията на дружеството приключва на 18 юни 2012 г., а ликвидаторът финализира процеса с доклад. В него се казва, че цялото имущество на фирмата е осребрено и всички негови задължения са уредени. Филчев тегли чертата и обобщава, че  финансовият резултат от ликвидацията е 995 598.63 лева, а финансовият резултат от стопанската дейност - 237 346.99 лева. Тоест спечелената сума е малко над 1.2 милиона лева.

“Пишещи машини” АД отдавна не съществува. Голямата сделка на съдружниците в компанията - “Албена инвест холдинг” и “Пловдив - Пишещи машини”, е със Здравко Линкин, мажоритарния собственик на “Профилинк”.

Според управителя на “Профилинк” Васил Фиданов сделката за сградите и земята на завода става през 2007 година. Той отказа да съобщи цената. Заводът е разположен върху 100 000 квадратни метра. Има три производствени халета, висока административна сграда, здравна служба и стол в административната постройка. Колко може да струва всичко това? Няма как да се стреля напосоки и да се посочи цена, но нека припомня, че през 2007 г. пазарът на недвижими имоти направо летеше. Квадрат земя на изходите на Пловдив струваше не по-малко от 50 евро.
В цялата история на “Пишещи машини” след 1996 г. има още един сигурен факт. И той е, че работниците, които са притежавали малък пакет акции, не са получили и лев от приватизацията. Тези, които са се облагодетелствали, са не повече от 1 процент от всички. Справедливостта в тази приватизация също не е повече от 1 процент.

“Профилинк” инвестира 6 млн. в новия завод

Около 6 млн. лв. е инвестирала компанията за PVC профили за прозорци, врати облицовки и други в стария завод “Пишещи машини”. “Преди това производството ни беше в старото предприятие ЗЗУ. Но там нямаше възможност да разширяваме производствената база, затова потърсихме друг терен, поясни управителят Васил Фиданов. Той посочи, че сделката е сключена с двамата съдружници в предприятието - “Албена инвест холдинг” и “Пловдив-Пишещи машини”, но отказа да назове цената. Когато купихме предприятието, в него имаше към 50 наематели. Цареше разруха, а старите машини ставаха само за скрап, поясни Фиданов. В двора от 120 000 квадрата, и по-точно в старата леярна на “Пишещи машини”, се преместило и дъщерното дружество на “Профилинк” “Теолино пласт”.

Заводът е лидер в своята сфера на производство в страната и е в топ 10 на фирмите от бранша в Европа. Работниците му са около 500 в пиковите месеци от април до ноември, режимът на работа е 24-часов. 70 на сто от продукцията е за експорт, а пазарът е с радиус 1500 км от Пловдив, посочи управителят. Вътрешната търговия се извършва от 22 склада на компанията в страната. “Профилинк” е спечелила два проекта по програмата за конкурентоспособност. Изпълнението на първия - за технологични иновации, е приключило. Вторият е в ход. Той е за въвеждане на енергоспестяващи технологии.

Апетитът не намалява

4-ма собственици в института на завода бранят в съда работилниците си
Пет фирми, които през 1997 година са закупили от Агенцията за приватизация части от бившия Институт  “Инструментално и технологично оборудване” ЕООД, водят съдебни дела, за да защитят собствеността си. Институтът е залепен за сграда на завод “Пишещи машини”, но още от соцгодините е бил самостоятелно дружество. През 1997 г. ликвидаторът му Костадин Андонов предлага на агенцията да продаде сградата на части, тъй като наемателите в нея искат да закупят помещенията. Следва сделка и “С и Н 96”, “Вакуум инженеринг”, Салоон - Веселин Сариев” и “МисАнели” стават законни собственици в сградата. Нейната застроена площ е 1338 кв. м.
Оказва се обаче, че към сградата има претенции първо “Пловдив - Пишещи машини”, а после приемникът на фирмата “Булкомимпекс”. Започват съдебни дела, които продължават още. Към помещението в бившия институт претенции предявява “Управление на имоти” с пазарджишка регистрация. В Търговския регистър като “капитал на дружеството” се описва институтът и други постройки към него. Те се оценяват на 1 054 660 лева.
“Управление на имоти” е била собственост на “Булкомимпекс” АД. Ликвидаторът на дружеството Верен Филчев продава миналата година продадения от Агенцията за приватизация институт на “Технолинкинвест” - един от съдружниците на “Профилинк”. На заседание на Съвета на директорите от 27 март 2012 г. се взима решение “Управление на имоти” да се изкупи на 100 процента от “Булкоминвест” “на цена, не по-висока от 176 000 лева”.
“Тракия консулт” пък - част от плеядата фирми, свързани с “Пловдив-Пишещи машини”, продава земята пред института, която е 2356 квадрата, на “Профилинк”. В момента върви дело и за нея, тъй като малките собственици - съседи на “Профилинк”, нямат оперативна площ в двора, за да извършват доставки и разтоварвания. Няма къде да спират и автомобилите си.

Включих се, за да съм полезен на работниците, нищо не спечелих

 Атанас КРЪСТЕВ, лидер на “Подкрепа” - Пловдив  Интервю на Надя ПЕТРОВА


- Г-н Кръстев, вие също имахте участие в събитията около приватизацията на “Пишещи машини”. Защо?


- Включих се на страната на Верен Филчев, защото не исках предприятието да се разгради и продаде на безценица от “Албена холдинг”. В това и се изчерпваше моето участие. Мадам Шулева бе готова да продаде завода за жълти стотинки, а там работеха доста хора, някои от тях и наши синдикални членове.


- Кой стоеше зад вас? Кой от Министерството на промишлеността?


- Никой! Никой от министерството не беше замесен. Категоричен съм! Когато Лидия Шулева стана вицепремиер, продължи да се занимава с “Пишещи машини”. За един ден бяха уволнени всички членове на “Подкрепа” в завода.


- Нима той още е работел тогава?


- Да, работеше, около 500 души се трудеха в него. Работеше и трупаше задължения за работни заплати, за ток, за данъци. Ние разплатихме всичко.


- В работниците е имало акции за 11.6% от завода. Те получиха ли нещо от продажбата?


- Разбира се. Някои си продадоха акциите на нашето дружество, на други плати купувачът “Профилинк”.


- Вие лично колко спечелихте от участието си в тази приватизация?


- Нищо не съм спечелил. Аз се включих, за да запазим работните места и за да спрем “Албена” да продаде завода за жълти стотинки. Доволен съм, че накрая се появи купувач - “Профилинк”, и сега на това място имаме модерно, работещо предприятие. 


Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Моля, спазвайте добрия тон.
Коментари (54)
  • Бивш
    Рейтинг: 5
    1
    01.02.2013 |
    07:49
    Лъжете,аз имам да получавам още заплати от "Пишешти машини".А този г-н Кръстев какъв дял има там?Или вече е продаден?
    Оценка:
    +5
    -0
  • ч
    Рейтинг: 6
    2
    01.02.2013 |
    09:11
    не бойте се госпожа Петрова.накрая алчноста на всички ще завърши с отреждането на два квадратни метра на рогошко шосе.
    Оценка:
    +6
    -0
  • бивш работник
    Рейтинг: 4
    3
    01.02.2013 |
    09:14
    Всичко е истина.Филчев и компания са крадци и нищо не дадоха на работниците.Аз бях там до последния ден изнам за какво става въпрос. А колкото за раб. акций никой нищо не е платил и никой работник не е взел стотинка с изключение на Филчев и компания който се облагодетелства с милиони.
    Оценка:
    +5
    -1
  • Като изключим ВМЗ чиито дългове са държавна тайна, сред най-затъналите в дългове държавни компании е АЕЦ “Козлодуй”. Ядрената централа виси с цели 780 милиона. Как ли става това? Ами ето как – производителката на най-евтин ток е превърната в златна кокошка за ядрената олигархия – сиреч за износителите на нейния “евтин” ток – който те продават в Сърбия, Гърция и Македония на доволно скъпа цена. И прибират печалбите в джобовете си – като не пропускат да заделят по нещичко за партийната каса на една столетна, но не съвсем българска партия.

    Кои са тези енергийни търгаши? Ами същите, които искат да се стои АЕЦ “Белене” – с Богомил Манчев начело. Същите, чиито интереси обслужваше току-що назначения министър на образованието – в битността си на председател на комитет, агитиращ в полза на нова ядрена централа, респективно на БСП.

    И кой покрива разликата между “евтиния ток” и неговата реална цена – чрез която разлика се гарантират огромните печалби на тези енергийни мафиоти? Ами всички ние. Тези дългове от 780 милиона ще се покрият с нашите пари. С парите, които иначе биха могли да се дадат за пенсии, заплати, образование и здравеопазване.

    Има един голям, много голям въпрос, за която няма отговор. АЕЦ “Козлодуй” е държавно предприятие, подопечно на Националната електрическа компания (НЕК). Защо същата не продава произведения от своето предприятие ток, а го харизва на енергийните мафиоти? Отговор няма. Или има – и то много ясен. Защото същата тази държавна компания е задкулисно управлявана от същите тези енергийни мафиоти. Така е сега – и така е било винаги по време на тъй наречения преход.

    Поради което – забележете – самата тя е длъжник на длъжниците. Дължи на държавата – сиреч на българските данъкоплатци – цели два милиарда и двеста тридесет и осем милиона лева.

    Какво ли е направила с тези пари? Погрижила се е за електропреносната си мрежа може би – дето се прахосва половината от произведения ток? Дръжки! Вложила ги е в АЕЦ “Белене”. Дето освен един корупционен гьол нищо друго няма. Дала ги е – сиреч – на консултанти по великия проект, дето ни обещава светло ядрено бъдеще. Цели двеста милиона евро са изтекли в консултантски джобове. Дадени на уж престижна компания, но пък с български подизпълнител. Кой? Ами същия този Богомил Манчев, който изнася “евтиния” ток на АЕЦ “Козлодуй”.

    Та това е положението с дълговете на държавните комапнии. Които – нека да напомня – продължават да държат парите си в банката на Цветан Василев, който пък финансира медийната империя на Делян Пеевски, депутат от ДПС, която пък гарантира медийния комфорт на управляващите. Това положение обаче не е най-трагичното. Има и далеч по-трагични за нашето бъдеще.

    Съвсем наскоро клуб “Икономисти за нова политика” даде пресконференция в БТА. Изнесените от тях данни бяха – меко казано – ужасяващи. Според говорещите професори и доктори по икономика в края на 2012 г. междуфирмената задлъжнялост на нефинансовите предприятия е преминала критичната точка от 175 милиарда лева – което се равнява на 220 процента от брутния вътрешен продукт на страната! Наблюдавало се също значително изтичане на средства от банковия сектор, като между 2008 и 2012 г. тази сума надхвърля десет милиарда лева. За сметка на това чуждестранните инвестиции си остават трайно под два милиарда евро годишно, което най-слабото равнище в цяла Европа.

    Попитах въпросните професори дали този прекалено черен сценарий, който се очертава на базата на техните изводи, не заплашва в перспектива България да сподели съдбата на Гърция. Те обаче отговориха, че за никакви бъдещи сценарии не става дума – защото вече сме били по-зле и от Гърция. Ако в нашата южна съседка, в резултат от огромната нейна задлъжнялост, 31 процента от населението било заплашено с бедност, то у нас същата участ очаквала 42 процента.

    В резултат се очаквало, че само за две години още 500 000 млади хора ще напуснат страната, което би означавало глобална демографска пропаст. И не пропуснаха да отбележат, че и сега работещите у нас са по-малко от неработещите, което снижава шансовете ни да се справим с тази ситуация до минимум.

    Опасен минимум, бих казъл. Невъзможен минимум. На неговия фон абсурдният факт, че вече се раздава куршумено правосъдие на самите стъпала на Съдебната палата, звучи направо съдбовно.

    Плюс политическия батак, при който никой вече не е този, за когото се представя – и никой не вярва на никого. Плюс повсевместната и почти узаконена вече корупция. Плюс мераците да обърнем курса на страната си – от цивилизованата Европа към путиновата Евразия. Плюс липсата на гражданско общество и все по-задълбочаващия се цинизъм в душите на претръпналите електорални единици, в които са превърнати обитателите на тази прокълната територия. Плюс абсурдния хаос, пълната липса на адекватност – както у политиците, така и у техните поданици.

    Мисля, че вече е стигнат един предел, от който просто може да няма връщане. Може България да се превърне в територия, управлявана по законите на джунглата, населена само със сенилни старци и малограмотни люде, които никой не иска никъде навън – в нормалния свят. В страна без компактно българско население, в нещо като гето, което тежи на врата на цивилизования свят – и за което той – същия този цивилизован свят – се мъчи да не мисли, мъчи се да забрави.

    Мисля си също така – по много абсурден начин, наистина – за какво ли всъщност си мислят мислещите хора в тази страна? Задават ли си въпроси като: кои сме ние? Защо сме? Къде отиваме?
    Оценка:
    +5
    -0
  • АНАЛЕНЗАТОР
    Рейтинг: 2
    5
    01.02.2013 |
    09:42
    ИВАН КОСТОВ ОКРАДЕ И ПРОДАДЕ ПЛОВДИВСКАТА ПРОМИШЛЕНАСТ С БРОКЕР МУРАВЕЙ РАДЕВ А СЕГА ИСКА ОТ ПЛАВДИВ ДЕПУТАТ ДА СТАВА
    Оценка:
    +5
    -3
  • Историк един
    Рейтинг: 2
    6
    01.02.2013 |
    09:46
    Има доста неточности относно този завод. Той ВИНАГИ е работел на загуба - поради ниското качество, продукцията му се продаваше на загуба, особено в Щатите. Комунягите го търпяха, защото носеше т.н. тогава "валута по второ направление", демек - долари, марки, лири.

    До 1981г. в него се произвеждаха два вида машини - известните механични "Марица" по немски лиценз и електрически "Хеброс" - по френски. Електрическите бяха спряни в цитираната година, защото бяха генетично дефектни - типично във френски стил бяха много усложнени, а и технологията им е била създадена малко преди лицензирането им за България, т.е. без изчистване на възможните проблеми.

    Немската технология беше надеждна като всичко германско и най-важното - беше доказана през годините, защото тези пишещи машини са били съзъдадени преди войната. Неслучайно имаше преси от 1933 година, които работеха като часовник!


    Оценка:
    +3
    -1
  • ха-ха
    Рейтинг: 7
    7
    01.02.2013 |
    09:56
    Здравко Димитров беше комсомолско мекере (като всички комсомолски секретари изобщо), което някъде през 80-те беше вкарано в номенклатурата и започна да се издига. Звездата му изгря с прословутия Бисер Димитров, за когото може книга да се напише - най-големия червен мошеник, спуснат лично от Огнян Дойнов в Пловдив. Но това е друга червена линия.

    Много преди приватизацията, ЗАПОЧНАТА ОТ ЖАН ВИДЕНОВ, НЕ ОТ ИВАН КОСТОВ, се знаеше, че Здравко иска да прави офис перфоратори и други подобни "високотехнологични" изделия.

    Апропо - той няма общо с областния управител - съвпадения на имената
    Оценка:
    +8
    -1
  • az
    Рейтинг: 1
    8
    01.02.2013 |
    10:37
    Няма ли там някаде около пишещи машини и ЗЗУ една стена де се наредят тези обержии и с един калашников да им се пусне идин откос.То се е видяло че няма оправия.
    Оценка:
    +2
    -1
  • pamet
    Рейтинг: 2
    9
    01.02.2013 |
    10:55
    По социалистическо, Пишмаш Пловдив изнасяше за САЩ не само пишещи машини "Марица", а и доматено пюре! Да, факт! А в бурканчетата ...
    Оценка:
    +2
    -0
  • tediF
    Рейтинг: -2
    10
    01.02.2013 |
    11:52
    кой не е работил в *пловдивските колоси*,само той не знаеше какъв батак бяха!
    Оценка:
    +0
    -2
  • Горката България !!!
    Рейтинг: 3
    11
    01.02.2013 |
    12:09
    Приватизацията и заграбването на "Пишещи машини" бе извършено чрез невероятна мафиотска система и стратегия - приоми на който бе завидял всеки световен шахматист!
    Бонус - символична сума,част от която е била опростена от Държавата - горката ТЯ, незнайно как е загубила делото за неизплатени задължения и лихви по сделката.
    Оценка:
    +3
    -0
  • бивш
    Рейтинг: 1
    12
    01.02.2013 |
    13:32
    големите далавери ги направи з0дравко димитров
    Оценка:
    +1
    -0
  • 12 стола, Илф и Петров
    Рейтинг: 1
    13
    01.02.2013 |
    13:49
    Завхоз 2-го дома Старсобеса был застенчивый ворюга. Все
    существо его протестовало против краж, но не красть он не мог.
    Он крал, и ему было стыдно. Крал он постоянно, постоянно
    стыдился, и поэтому его хорошо бритые щечки всегда горели
    румянцем смущения, стыдливости, застенчивости и конфуза.
    Завхоза звали Александром Яковлевичем, а жену его-Александрой
    Яковлевной. Он называл ее Сашхен, она звала его Альхен. Свет не
    видывал еще такого голубого воришки, как Александр Яковлевич.
    Оценка:
    +1
    -0
  • Ива
    Рейтинг: 1
    14
    01.02.2013 |
    14:35
    Познавах Верен Филчев преди много, много години като добър специалист и приятен човек. Смятам, че в целият този юридически ребус той е изпълнител, а мозъкът е друг. Който и да е той, изпипал си е работата перфектно и на нас, простосмъртните, остава само да си "лаем" по форумите. В съвременната история на който и да е от социалистическите заводи да надникнем, картинката е все същата и затова питам, кому е дошло наум да рови точно това бунище ?
    Оценка:
    +1
    -0
  • бивш работник
    Рейтинг: -1
    15
    01.02.2013 |
    14:51
    Познавам Филчев като много интелигентен човек. Обиколил е света и е от основаването на завода от1968
    Оценка:
    +0
    -1
  • раб
    Рейтинг: 1
    16
    01.02.2013 |
    15:02
    и аз си спомням че ходеше непрекъснато в чужбина
    Оценка:
    +1
    -0
  • не бивш работник
    Рейтинг: 3
    17
    01.02.2013 |
    15:32
    "Познавам Филчев като много интелигентен човек. Обиколил е света и е от основаването на завода от1968"

    Щом един обикновен шлайфист на завода е обиколил света,то си предствям вашия директор колко често си е бил в офиса.....
    Явно другарят Филчев е най-много намазъл- хем си е обиколил света за сметка на завода,хем си го е взел за смешни пари...



    "Познавах Верен Филчев преди много, много години като добър специалист и приятен човек. Смятам, че в целият този юридически ребус той е изпълнител, а мозъкът е друг. Който и да е той, изпипал си е работата перфектно и на нас, простосмъртните, остава само да си "лаем" по форумите. В съвременната история на който и да е от социалистическите заводи да надникнем, картинката е все същата и затова питам, кому е дошло наум да рови точно това бунище ? "

    Ама това бунище много мирише.......
    Питайте другаря Филчев какво представлява Българският юриридически "феномен" - Констативен Нотариален Акт ,който издаден с подкрепата на нотатиус-роднина може да свърши невероятна работа...

    Оценка:
    +3
    -0
  • Като изключим ВМЗ чиито дългове са държавна тайна, сред най-затъналите в дългове държавни компании е АЕЦ “Козлодуй”. Ядрената централа виси с цели 780 милиона. Как ли става това? Ами ето как – производителката на най-евтин ток е превърната в златна кокошка за ядрената олигархия – сиреч за износителите на нейния “евтин” ток – който те продават в Сърбия, Гърция и Македония на доволно скъпа цена. И прибират печалбите в джобовете си – като не пропускат да заделят по нещичко за партийната каса на една столетна, но не съвсем българска партия.

    Кои са тези енергийни търгаши? Ами същите, които искат да се стои АЕЦ “Белене” – с Богомил Манчев начело. Същите, чиито интереси обслужваше току-що назначения министър на образованието – в битността си на председател на комитет, агитиращ в полза на нова ядрена централа, респективно на БСП.

    И кой покрива разликата между “евтиния ток” и неговата реална цена – чрез която разлика се гарантират огромните печалби на тези енергийни мафиоти? Ами всички ние. Тези дългове от 780 милиона ще се покрият с нашите пари. С парите, които иначе биха могли да се дадат за пенсии, заплати, образование и здравеопазване.

    Има един голям, много голям въпрос, за която няма отговор. АЕЦ “Козлодуй” е държавно предприятие, подопечно на Националната електрическа компания (НЕК). Защо същата не продава произведения от своето предприятие ток, а го харизва на енергийните мафиоти? Отговор няма. Или има – и то много ясен. Защото същата тази държавна компания е задкулисно управлявана от същите тези енергийни мафиоти. Така е сега – и така е било винаги по време на тъй наречения преход.

    Поради което – забележете – самата тя е длъжник на длъжниците. Дължи на държавата – сиреч на българските данъкоплатци – цели два милиарда и двеста тридесет и осем милиона лева.

    Какво ли е направила с тези пари? Погрижила се е за електропреносната си мрежа може би – дето се прахосва половината от произведения ток? Дръжки! Вложила ги е в АЕЦ “Белене”. Дето освен един корупционен гьол нищо друго няма. Дала ги е – сиреч – на консултанти по великия проект, дето ни обещава светло ядрено бъдеще. Цели двеста милиона евро са изтекли в консултантски джобове. Дадени на уж престижна компания, но пък с български подизпълнител. Кой? Ами същия този Богомил Манчев, който изнася “евтиния” ток на АЕЦ “Козлодуй”.

    Та това е положението с дълговете на държавните комапнии. Които – нека да напомня – продължават да държат парите си в банката на Цветан Василев, който пък финансира медийната империя на Делян Пеевски, депутат от ДПС, която пък гарантира медийния комфорт на управляващите. Това положение обаче не е най-трагичното. Има и далеч по-трагични за нашето бъдеще.

    Съвсем наскоро клуб “Икономисти за нова политика” даде пресконференция в БТА. Изнесените от тях данни бяха – меко казано – ужасяващи. Според говорещите професори и доктори по икономика в края на 2012 г. междуфирмената задлъжнялост на нефинансовите предприятия е преминала критичната точка от 175 милиарда лева – което се равнява на 220 процента от брутния вътрешен продукт на страната! Наблюдавало се също значително изтичане на средства от банковия сектор, като между 2008 и 2012 г. тази сума надхвърля десет милиарда лева. За сметка на това чуждестранните инвестиции си остават трайно под два милиарда евро годишно, което най-слабото равнище в цяла Европа.

    Попитах въпросните професори дали този прекалено черен сценарий, който се очертава на базата на техните изводи, не заплашва в перспектива България да сподели съдбата на Гърция. Те обаче отговориха, че за никакви бъдещи сценарии не става дума – защото вече сме били по-зле и от Гърция. Ако в нашата южна съседка, в резултат от огромната нейна задлъжнялост, 31 процента от населението било заплашено с бедност, то у нас същата участ очаквала 42 процента.

    В резултат се очаквало, че само за две години още 500 000 млади хора ще напуснат страната, което би означавало глобална демографска пропаст. И не пропуснаха да отбележат, че и сега работещите у нас са по-малко от неработещите, което снижава шансовете ни да се справим с тази ситуация до минимум.

    Опасен минимум, бих казъл. Невъзможен минимум. На неговия фон абсурдният факт, че вече се раздава куршумено правосъдие на самите стъпала на Съдебната палата, звучи направо съдбовно.

    Плюс политическия батак, при който никой вече не е този, за когото се представя – и никой не вярва на никого. Плюс повсевместната и почти узаконена вече корупция. Плюс мераците да обърнем курса на страната си – от цивилизованата Европа към путиновата Евразия. Плюс липсата на гражданско общество и все по-задълбочаващия се цинизъм в душите на претръпналите електорални единици, в които са превърнати обитателите на тази прокълната територия. Плюс абсурдния хаос, пълната липса на адекватност – както у политиците, така и у техните поданици.

    Мисля, че вече е стигнат един предел, от който просто може да няма връщане. Може България да се превърне в територия, управлявана по законите на джунглата, населена само със сенилни старци и малограмотни люде, които никой не иска никъде навън – в нормалния свят. В страна без компактно българско население, в нещо като гето, което тежи на врата на цивилизования свят – и за което той – същия този цивилизован свят – се мъчи да не мисли, мъчи се да забрави.

    Мисля си също така – по много абсурден начин, наистина – за какво ли всъщност си мислят мислещите хора в тази страна? Задават ли си въпроси като: кои сме ние? Защо сме? Къде отиваме?
    Оценка:
    +4
    -0
  • бг
    Рейтинг: 5
    19
    01.02.2013 |
    17:44
    Много хора има за трепане в тази държава,за съжаление
    Оценка:
    +5
    -0
  • сер
    Рейтинг: 5
    20
    01.02.2013 |
    18:11
    Приватизацията беше законната форма на грабежа на Българската индустрия.
    За съжаление направи се голяма грешка.
    Заводи строени десетки години и оборудвани с техника ги съсипаха с лека ръка.
    Оценка:
    +5
    -0
  • Твърде запознат
    Рейтинг: 4
    21
    01.02.2013 |
    19:03
    Бандита в случая не е нито Верен Филчев, нито Бъчваров - цялата парса отиде в ръцете на оня неграмотник Атанас Кръстев - Наско Бозата, шеф на Подкрепа и на адвоката и негов пълномощник един такъв дебел, много мазен тип...Петър Ников, май се казваше. Нито работници са взели нещо, нито нищо - Наско Бозата прибра 1.5 млн. евро от цялата сделка от тях задели 200 000 евро за централата на Подкрепа или за Тренчев, нямам представа.
    Оценка:
    +4
    -0
  • до говорещите глупости
    Рейтинг: -1
    22
    01.02.2013 |
    21:18
    Има доста неточности относно този завод. Той ВИНАГИ е работел на загуба - поради ниското качество, продукцията му се продаваше на загуба, особено в Щатите. Комунягите го търпяха, защото носеше т.н. тогава "валута по второ направление", демек - долари, марки, лири.

    До 1981г. в него се произвеждаха два вида машини - известните механични "Марица" по немски лиценз и електрически "Хеброс" - по френски. Електрическите бяха спряни в цитираната година, защото бяха генетично дефектни - типично във френски стил бяха много усложнени, а и технологията им е била създадена малко преди лицензирането им за България, т.е. без изчистване на възможните проблеми.

    Немската технология беше надеждна като всичко германско и най-важното - беше доказана през годините, защото тези пишещи машини са били съзъдадени преди войната. Неслучайно имаше преси от 1933 година, които работеха като часовник!-що говориш глупости!и след 90-та се произвеждаха електрически.и се изнасяше и за Гърция,Испания,Германия.така,че не пишете глупости!работил съм там и съм виждал документи за износ,ако някой си мисли,че си измислям.
    Оценка:
    +0
    -1
  • Марица 11
    Рейтинг: 0
    23
    01.02.2013 |
    22:09
    Все още ли са собственици " С и Н96 ", " Вакуум инженеринг " , "Салоон -Веселин Сариев " и " Мис-Анели " ?
    Оценка:
    +0
    -0
  • невярващ
    Рейтинг: 3
    24
    01.02.2013 |
    22:10
    "Включих се, за да съм полезен на работниците, нищо не спечелих"
    Атанас КРЪСТЕВ, лидер на “Подкрепа”

    Г-н Кръстев - това честна пионерска ли е ???
    Защото изобщо не ви вярвам !
    Оценка:
    +3
    -0
  • запознат
    Рейтинг: 0
    25
    01.02.2013 |
    22:21
    "Все още ли са собственици " С и Н96 ", " Вакуум инженеринг " , "Салоон -Веселин Сариев " и " Мис-Анели " ?

    ДА,ДА,ДА - единствени и законни собственици на сградата на бившия Институт към бившия Завод за пишещи машини.Борещи се със зъби и нокти за запазване на своите имоти - вече 6 години!
    Оценка:
    +0
    -0
  • Акилов
    Рейтинг: 5
    26
    02.02.2013 |
    09:50
    'танасе, 'танасе. Лъжеш като дърт циганин. Но то и богат по друг начин в тази страна не се става. Твое име в документите не съм видял, но това на жена ти, нищо че е с друга фамилия, не можеш да скриеш. Откраднахте завода, а от 6 години и на чужди имоти посягате. А колко народ купихте, за да прави мръсно. Но работата вече много вони: един огромен цирей много скоро ще се спука и много, много знайни и незнайни народу помощници ще излезнат наяве. А последното нещо, което направи вашата марионетка Линкин, премина всякакви граници. Убеден съм, че най-малкото, което може да ви се случи, са няколко пиперливи статии и малко тв медии. А нататък.. Нататък само бъдещето ще покаже. Но по общия ред ще го отнесе съпругата ти, може би и ти. Следват нотариус Елена Андасарова и "незнаещият" какво е това конфликт на интереси неин съпруг - адв.Николай Ангелов. Вероятно ще се разплете и далаверата около един бивш (а може би и настоящ) плетач - мазното Мите. Но от мен засега толкова!
    Оценка:
    +5
    -0
  • яростният
    Рейтинг: 2
    27
    02.02.2013 |
    12:47
    г-жо Петрова,
    Защо не попитате "Инвеститорът на 6млн.лв" - г-н Линкин,
    как неговите прители от банките му дават огромни кредити срещу ипотека на сгради ,които не са негова собственост и нямат ли кадърни юристи в тези банки,които да хванат измамата?

    "За бога братя Българи,пазете си имотите !!!!!! "
    Оценка:
    +2
    -0
  • jet
    Рейтинг: -1
    28
    04.02.2013 |
    09:25
    One of the world's biggest action stars, Jet Li Lian Jie was born on April 26, 1963 in the outskirts of Beijing, China in a town named Heibei. At a young age, he developed an interest in wu shu (the dominant martial art in Mainland China, favored by the government because it promotes movement rather than force) and enrolled in an academy. The school's teacher, Wu Ben, took an immediate interest to Li, seeing his natural talent. Over the years, Wu and Li would develop a father/son relationship, which was made all that much stronger since Li's own father died when he was two years old. Wu would often single out Li and give him extra tasks to do; Li at first felt bad about this, but in later years, he realized that Wu saw something in him and was only trying to bring it out. Li's skills developed quickly, and he eventually won many competitions and even performed in front of US president Richard Nixon at the White House as part of the Chinese/US cultural exchange during the 1970's.

    When Li was 19, he appeared in his first film, Shaolin Temple. Li was already regarded as a national hero for his athletic accomplishments, and the film (the first modern kung-fu movie made in China) shot him to superstardom in China. Fans flocked to various temples, hoping to imitate their hero. Li -- a quiet and shy man -- felt uncomfortable with his fame. He ventured into films with the idea of bringing interest of wu shu to the populace, not to become a star. Nevertheless, he continued to appear in a series of popular Shaolin films, such as Martial Arts of Shaolin (1986) and also directed a film, Born to Defence (also 1986).

    Wishing to find a wider audience for his work, Li moved to America and appeared in 1989's Dragon Fight. The film failed to find an audience, but Li seemed determined to stick it out. Eventually, he hooked up with noted producer/director Tsui Hark and the two -- using some of their own money -- created The Master in 1990. This time, the film (which had a miniscule budget and looked cheap even comapred to many US B-movies) didn't even reach a distributor; it was shelved until 1992. But Tsui and Li had formed a bond and Tsui convinced Li to come with him back to Hong Kong.

    Оценка:
    +0
    -1
  • mgm
    Рейтинг: -1
    29
    04.02.2013 |
    09:28
    Отговор: Румяна Станчева – експерт по осигуряване
    На основание чл. 40, ал. 1, т. 4 от Закона за здравното осигуряване, здравноосигурителната вноска за пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд се определя върху размерът на пенсията или сборът от пенсии, без добавките към тях и е за сметка на републиканския бюджет. По този ред се осигуряват всички пенсионери без да има значение вида на получаваната пенсия. Предвид разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 6 от Закона за здравното осигуряване независимо, че пенсионерите са здравно осигурени за сметка на републиканския бюджет, когато получават доходи и на други основания посочени в чл. 40, ал. 1, т. 1-5 от закона внасят вноски върху сбора от осигурителните доходи, като месечния осигурителен доход не трябва да надвишава максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

    За съдружниците в търговски дружества се внасят здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване. Съгласно тази разпоредба лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите, получени за работа без трудово правоотношение през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване. Видно от разпоредбата по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО здравноосигурителни вноски се внасят само за лица, които се определят като подлежащи на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО. По реда на чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване се осигуряват самоосигуряващите се, които извършват трудова дейност като лица, упражняващи свободна професия и занаятчийска дейност по регистрация, едноличните търговци, собствениците и съдружниците в търговски и неперсонифицирани дружества и земеделските производители. Задължително условие за възникване на задължение за осигуряване на тези лица е упражняването на трудова дейност. На основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица задължението за осигуряване на съдружниците в търговски дружества възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Съгласно чл. 1, ал. 2 от наредбата при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.

    С разпоредбата на чл. 4, ал. 6 на Кодекса за социално осигуряване е създадена възможност самоосигуряващите се лица, които получават пенсия от държавното обществено осигуряване да внасят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване по свое желание, т. е. те не подлежат на задължително осигуряване по КСО. Тези лица могат да упражнят правото си да не внасят вноски за държавното обществено осигуряване от момента, в който пенсията е вече отпусната. Аналогична разпоредба на чл. 4, ал. 6 от КСО няма в Закона за здравното осигуряване. Независимо, че съдружниците в търговски дружества, които са пенсионери са осигурени за сметка на републиканския бюджет в случай, че извършват трудова дейност в дружеството подлежат на здравно осигуряване като самоосигуряващи се лица по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.

    С оглед здравното осигуряване пенсионерите, които извършват дейностите, определени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, независимо дали желаят да се осигуряват или не по КСО, следва да декларират започването на съответната трудова дейност в компетентната териториална дирекция на НАП чрез подаване на декларация. Те декларират и прекъсването, възобновяването и прекратяването на всяка трудова дейност по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от кодекса. Когато лицето не желае да внася осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване при подаването на декларациите за започване и възобновяване на дейността то декларира, че е пенсионер и не желае да се осигурява. Когато след започване на трудова дейност лицето придобие качество на пенсионер и не желае да продължи да се осигурява то следва да декларира това обстоятелство и датата, от която няма да се осигурява в компетентната териториална дирекция на НАП.

    Качество на самоосигуряващи се лица по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО имат съдружниците в търговски дружества, които упражняват трудова дейност в дружеството. За тези лица на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО се дължат и здравноосигурителни вноски. Упражняването на трудова дейност от съдружник в търговско дружество включва всяко негово действие, което е свързано с дейността на търговското дружество - полагането на всякакъв вид личен труд, сключването на всякакъв вид договори, подписване на документи и т.н.

    Предвид гореизложеното съдружниците в търговски дружества, включително и тези, които получават пенсия, когато не извършват лична трудова дейност в дружеството не дължат здравноосигурителни вноски в това си качество.

    Видно от изложената в писмото фактическа обстановка за съдружниците в търговското дружество, които са пенсионери са внасяни здравносигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване, като за лица, които извършват трудова дейност в дружеството. Вноските са внасяни върху минимален осигурителен доход в размер на 420 лв. Следва да имате предвид, че в сила от 1 януари 2011 г., за тези лица, е въведен диференциран минимален осигурителен доход, който се определя в зависимост от декларираните облагаеми доходи за предходна година по ред, определен в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. През 2012 г. на основание чл. 8, ал. 1, т. 2 от Закона за бюджета на ДОО за 2012 г. те определят минималния си месечен осигурителен доход съобразно декларирания облагаем доход за 2010 г. като самоосигуряващи се лица, както следва:

    •до 5400 лв. – 420 лв.;
    •от 5400,01 до 6500 лв. – 450 лв.;
    •от 6500,01 лв. до 7500 лв. – 500 лв.;
    •над 7500 лв. – 550 лв.
    Минималният месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, които са упражнявали трудова дейност през 2010 г., но не са декларирали облагаеми доходи по реда на ЗДДФЛ, е в размер на 420 лв. На основание чл. 8, ал. 2 от Закона за бюджета на ДОО за 2012 г., за лицата, които не са упражнявали дейност по чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО през 2010 г., както и за тези, които са започнали дейност през 2011 г. и 2012 г., минималният месечен осигурителен доход е в размер на 420 лв.

    Здравноосигурителните вноски за съдружниците в търговски дружества, които упражняват трудова дейност в дружеството се внасят с отделен платежен документ за всяко лице като в него се попълва само Единния граждански номер на лицето и не се попълва ЕИК на дружеството.

    В случай, че съдружниците, които получават пенсия от държавното обществено осигуряване не упражняват трудова дейност в дружеството, нямат качество на самоосигуряващи се лица по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и не подлежат на здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Ако някое от лицата е извършвало трудова дейност в дружеството и е декларирало това обстоятелство в компетентната териториална дирекция на НАП, но в последствие е прекратило дейността, за да не дължи здравноосигурителни вноски е необходимо да декларира датата на прекратяване на дейността. За съдружниците, които са пенсионери и не извършват трудова дейност в дружеството направените вноски за здравно осигуряване в това им качество са неоснователно внесени и подлежат на възстановяване по реда на Данъчно осигурителния процесуален кодекс.
    Оценка:
    +0
    -1
  • gerak
    Рейтинг: -1
    30
    04.02.2013 |
    09:39
    Героичното в цикъла “Епопея на забравените”

    Героичното е проблемен център на Вазовото творчество. Синтез на авторовата естетическа концепция за подвига и на худежествения модел за неговото лирическо представяне е цикълът “Епопея на забравените”. Възвеличаването на възрожденската епоха преследва няколко идеологически задачи. В един план Вазов описва славния образ на миналото, за да го превърне във вечен извор на национално самочувствие; в друг – за да изобличи аморализма на следосвобожденската епоха, деформирала идеалите на Възраждането; в трети – за да утвърди достойното място на българските личности и събития в контекста на световната героическа история. Основен художествен принцип за осъществяване на тази патриотична задача е ценностното съизмерване. То има две идейни реализации. В един план Вазов равнопоставя националните героически стойности със световните образци за величие: “бесилото е с кръста равно”, “опълченците са кат шепа спартанци” и др. (в своите патриотични екзалтации той стига дори до хиперболични твърдения, че българските величия надминават по блясък световните: Левски е готов “сто пъти” да повтори Христовата саможертва; Перущица “Картаген надмина, Спарта посрами”, т.е. българското е и равностойно, и уникално, абсолютно различно). В друг – героизацията на миналото се постига чрез нейното морално съпоставяне с Вазовото съвремие. Антитезата “славно минало – позорно настояще” е заложена още в самото онасловяване на цикъла – изразът “епопея на забравените” е оксиморон, маркиращ моралния парадокс на епохата: гигантите на духа и техните идеали са позорно забравени от потомците. Заглавието отразява двете позиции на Вазов към българското: охранителната и изобличителната, двете художествени стратегии за героизация (одическата и сатирическата) и двата лайтмотива на текста – за величието и за позорната забрава. Това двойствено отношение на Вазов към образа на минала и настояща България изразява неговата патриотична стратегия: да утвърди един положителен национален портрет; да превърне художественото познание, което дават неговите оди, в патриотично съзнание с една свръхцел – утвърждаване на положителен национален портрет; преодолявене на травмираното от робството национално самочувствие, създаване на култ към себехаресване, на вяра в равностойността на българското на световното.
    Носители на представата за героичното в цикъла са основните му герои: личността-будител и народът, представени като сътворци на историята. В изследване на техните взаимоотношения Вазов оформя своята историческа концепция за героическото съзряване на нацията. Началото на този процес поетът свързва с ролята на народния будител, който огласява националната идея (“Паисий”, “Раковски”) и я снизява до народните маси (“Левски”, “Каблешков”), а краят на процеса – с момента, в който народът се превръща в самостоен героически субект (“Защитниците на Перущица”, “Опълченците на Шипка”).
    Прави впечатление обаче, че подредбата на одите в цикъла не спазва посочената историко-хронологична линия – първа е одата “Левски”, отразяваща по-късен етап от възрожденските борби, а “Паисий” е по средата на цикъла. Този факт подсказва, че историческата концепция на Вазов за Възраждането не е напълно тъждествена с художествената. Нарушеният исторически принцип показва една специфична позиция към описваната епоха. Поетът не разграничава исторически своите герои, защото иска да подчертае тяхната морална равнопоставеност – всички са еднакви по своето величие и по своята трагична съдба на “забравени”. За Вазов те са творци на изключително време – родостроителната епоха на Първосътворението (“История славянобългарская”), Първодействието (делото на народните апостоли), Първосъбитието (Априлското въстание). Ето защо ги представя като Първобудители (Паисий), революционни Първодеятели (Раковски) и Първоапостоли (Левски) и т.н. Така описаното време се превръща във вечна мярка за национално величие, в недостижим в своите морални ценности свят.
    Основен похват за изграждане на представата за неговата уникалност е отъждествяването на възрожденските будители с християнските понятия за святост. Героите на “Епопеята” носят дарбата на библейски пророци (“да виждат ясно бъдещето тъмно”); повтарят земния път на Спасителя (Левски); дублират битието на трите типа светци от църковния календар (апостол, отшелник, мъченик). Някои литературни изследователи откриват библейски проекции дори в броя на описаните герои и в одите – 12 (числото е свещено в християнската литература, защото кодира броя на Христовите апостоли). Така възрожденското минало в “Епопеята” придобива митичен ореол.
    Разместването на стройния логически ред на поява на личностите отразява индиректно сблъсъка на две противоположни гледни точки върху описваната епоха, които взаимно се допълват. Според първата (историческата) възрожденските героически достижения са резултат от закономерен процес, сътворяван от приемствената връзка между българските апостоли – начинатели и продължители. Тази причинно-следствена линия подчертават много исторически уточнения в сбирката (“Левски бе угаснал преди 3 години”; “9 години той скита се бездомен” и др.). Те изразяват един от основните похвати на “Епопеята” – вярност към историята. Според втората възраждането е магическо, уникално дело на личности-чудотворци, което не може да се обясни с категориите на разума. Тези противоположни гледни точки изразяват множество метафори: от една страна, “порастване”, “поникване”, “жътва”, а от друга – “лудост”, “пиянство”. Така успоредно с тезата за еволюцията в героическото съзряване на народа “Епопеята” разгръща и тезата за алогичния, необясним героически скок на нацията.
    Вазовата естетическа концепция за подвиг и художествен модел за героизация синтезират най-пълно образите на личностите в “Епопеята”, които имат главно художествено присъствие. Според Вазов будителската личност еманира многовековните борчески желания на народа; явява се в определен исторически момент и посредничи между народа и националната идея.
    Възлово място в изграждането на героическата представа за патриотичния водач в целия цикъл има неговата средищна ода “Паисий” (шеста поред). Това място не е случайно, защото тя отразява границата между двете описани национални епохи – мрачното време (“тъмнини дълбоки”) и светлото, видимото време (“България цяла сега нази гледа”). Одата обаче има и друго особено място – вече не средищно, а начално, защото “Епопея на забравените” има всъщност две обособени композиционни ядра, т.е. започва на два пъти – първите пет оди са обединени от мотива за героическото самоубийство и обхващат кратък етап от Възраждането (от революционната дейност на Левски до Априлското въстание), а следващите седем, в които историко-хронологичният принцип е възстановен, показват целостта на възрожденското време: от акт на Първосътворението (“Паисий”) към просветното (“Братя Миладинови”) и революционното (“Раковски”) будителство до подвига на опълченците, т.е. от Хилендар (“най-първата искра”), до Шипка (“последния напън”). В тази втора част въвеждащата ода “Паисий” има програмно място, защото очертава облика на първия исторически герой – начинателя, и на първия патриотичен акт – създаването на “Историята”. Творбата е микромодел на идейния макромодел на цикъла, защото синтезира в рамките на един герой основния проблем на сбирката – трансформацията на средновековното в ренесансово светоосещане на национания дух, т.е. срещата на две епохи – безисторичен живот в национално безпометство и сдобиване с познания за историческа принадлежност към славно минало. Този преход е разкрит в одата като идейно движение от символа на мрака към символа на светлината. Опозицията “мрак-светлина” е смислово ядро на цялата възрожденска литература. Противопоставянията: “буден-спящ”, “забрава-незабрава”, “срам-слава”, “възход-падение” са негови вариации. Символите на мрака и светлината са основа за диалектическо изграждане на описвания монах. В първата част, очертаваща началния му външен портрет, властва образът на мрака. Той има не само сетивни, но и вторични значения – описваните години, характеризирани като “тъмнини дълбоки”, закътаният извън светското време и пространство манастир, нощният час и тъмната килийка, в която някакъв “тъмен, непознат и бледен” монах извършва рутинна писмовна дейност (“драскане” на поличби, дамаскини, жития), създават представата за типичен средновековен книжовник без ярка самоличност (“непознат”), посветил живота си на бога. Този първи образ се разраства до символ на дива, безисторична епоха. Втората (монологична) част разрушава тази представа. Пред читателя заговорва не невзрачен и анонимен човек, а личност с огромно творческо самочувствие и месианистично съзнание. Техен израз е гордата му декларация: “от днеска нататък българският род/история има и става народ”. Тя показва, че монахът е осъзнал мащаба на своето дело, извършило епохален пробив в народното съзнание. Ето защо той се самопредставя за исторически начинател, а своя труд – за акт на национално Първосътворение, сравнено с делото на пророка на Патмос. Така срещу представата “типичен средновековен книжовник” застава образът на ренесансов творец със съдбовна патриотична мисия, а срещу епохата на историческо безпометство – историческото познание, съдържащо се в “Историята”. Тук вече властно присъствие има образът на светлината, символизиращ излизането от хаоса на робското незнание.
    По принцип в “Епопеята” патриотичният подвиг се отъждествява с кървавата саможертва. В “Паисий” обаче той е видян не в смъртта, а в интелектуалното, духовно и физическо себераздаване на личността за една национална свръхзадача – написване на История, подготвяща трансформацията на един “род” в “народ”. Това себераздаване е погълнало “половина живот”, “без отдих, без сън”. Тук подвигът се свързва и с новия ценностен избор на личността, т.е. героизмът е в екзистенциалната преориентация на героя от живот, отдаден на бога, към живот, посветен на националната историческа необходимост. Именно освобождаването от догмата на примирението с националната съдба е първият патриотичен акт във възрожденската история. Величието му Вазов вижда във факта, че той полага началото на новото национално самочувствие. Подчертава го стихът: “че голям е бил и пак ще да стане”. Той свързва националното минало, настояще, бъдеще и налага като идеологическа аксиома тезата за неминуемото историческо възкресение на българския народ.
    Важна роля за героизацията на личността има един похват с трайно присъствие в целия цикъл – идейно поантиране. На възлови места в одите (най-често в техния финал) Вазов прави в сентенциозни двустишия синтезирана оценка за мащаба и смисъла на апостолското дело. Пример за такъв поантов финал са стиховете: “и хвърляше тайно през мрака тогаз/най-първата искра в народната свяст”. Финалът дава завършеност на идейното движение от мрака към светлината. Тук двата противоположни образа се сливат в диалектическо единство и очертават в символен план смисъла на патриотичното дело – сред мрачния хаос на робството Паисий запалва “искрата” на една идея, която ще обсеби по-късно духа на цял един народ. Одата утвърждава като първа възрожденска свръхценност създаването и съхраняването на памет за историческото минало (“четете да знаете”). Тя отразява едно от основните проблемни ядра на “Епопеята” – отношенията между подвига и паметта, и полага идейната линия на представяне на тази релация, която другите творби доразгръщат. Делото на Паисий извежда националното съзнание от състояние на безпаметство; делата на неговите последователи превръщат възрожденската епоха в паметник на националното величие; моралната апатия на техните наследници води до ново изгубване на националната памет; Вазовата “Епопея” дублира Паисиевия подвиг, като възкресява отново патриотичния спомен. Така книгата на поета се слива с творческия подвиг на Паисий и оформя линията на драматичните морални метаморфози на националната съдба: безпаметство – опаметяване – обезпаметяване – възкресяване на изгубеното историческо познание.
    Важно място във Вазовата историческа концепция за възраждането има образът на Раковски – деецът, който успява да синхронизира Паисиевата идея за народното събуждане с идеята за национална революция. Тук обаче личният подвиг е видян в друг естетически аспект – трагическия. Величавият трагизъм в “Раковски” е представен като резултат от конфликта между избраната личност, призвана да посредничи между народа и възрожденската идея, и общността – наследниците и съвременниците на Раковски. Въвеждащата част очертава моралния конфликт между славното минало и позорното настояще. Олицетворяват го два несъвместими образа – изключителната личност на Раковски, нямаща аналог в историята, неподдаваща се на словесно описание (“образ невъзможен”) и нейния запустен гроб. Така срещу мотива за величието застава мотивът за позорното безпаметство, срещу сакралното отношение на човека към уникалната личност – профанното безразличие на нейните потомци. Стихът “един само буден сред толкова спящи” разкрива дезинтеграцията на Раковски сред неговите съвременници. Тя очертава трагическата самота на избраника, надраснал и своето, и бъдещото време. Трагизмът е представен като конфликт между утопичните усилия на Раковски да бъде сам творец на историята, да ускори чрез своите действия нейните нормални темпове (“да бутне в един час делото на пет векове”) и индивидуалните му възможности. Този сблъсък изразява енциклопедичното себераздаване на личността в името на “една борба”, т.е. стремежа на Раковски да изземе всички будителски роли – да бъде “всичко вкупом”: “мисъл” (военния тактик), “желязо” (действения революционер), “лира” (пламенния поет бунтар), “тръба” (публицистът-патриотичен агитатор). Посочените характеристики маркират моменти от социалната биография на Раковски и отразяват характерна тенденция в “Епопеята” – придържане към автентичния исторически факт с цел по-убедително въздействие върху читателя.
    Одата “Раковски” влиза в идеен диалог с предходната творба “Паисий”. Докато едната утвърждава като свръхценност възкресяването на паметта (“четете да знаете”), другата налага нова патриотична свръхстойност – националното освобождение (“Свобода! Сяйна е зорница!”). Този диалог очертават най-ясно финалнати поанти на двете творби. Завършекът на “Раковски”: “проломът широкий, който ти тогаз/в бъдещето тъмно отвори за нас” прави междутекстов мост – положената Паисиева “искра” се разраства до “пролом широкий” в народното съзнание. Прави впечатление, че и тук патриотичният акт е представен като трансформация на мрака (“бъдещето тъмно”) в светлината (“пролом”). Оказва се, че патриотичното будителство на “мечтателя безумен” е променило трагическата перспектива в развоя на националното време (“бъдещето тъмно”). Ето защо одата отразява нов етап в съзравянето на нацията през Възраждането.
    Посочи се, че величието на подвига на Раковски се постига чрез ценностно противопоставяне с недостойното му обкръжение – народа, представен като пасивен исторически обект. Идейният акцент на “Епопеята” обаче пада не върху проблема за дезинтеграцията, а за единението между будителската личност и народа. Според Вазов в тяхното взаимодействие се гради възрожденската история. Ето защо на първо място в “Епопеята” Вазов поставя творбата, която отразява най-задолбочено централния проблем на цикъла – релацията “личност-народ”. Разбира се, започването на “Епопеята” с Левски се обяснява и с Вазовия култ към Апостола – той го смята за най-голямата възрожденска личност. Ако го беше поставил на историческото му място (след Паисий и Раковски), би го приравнил с другите и така би снижил ореола му на свръхличност.
    Тази програмна ода е своеобразно въведение на сбирката, защото поставя и разрешава нейните основни проблеми и въпроси – за ценностния избор на будителската личност, за нравствената й отговорност пред националната история, за посредническата й мисия между народ и историческа идея. Първата (монологичната) част разкрива героя в прагова екзистенциална ситуация – момента на отхвърляне на старите ценности и приемане на нови. В драматичната изповед на Левски се сблъскват два светогледа (средновековен и ренесансов), две жизнени философии (на примирение с националната съдба и на общественическо деятелство за нейната промяна), две понятия за обществена полезност – живот, отдаден на бога, и живот, посветен на националната историческа необходимост (служене на онеправдания човек), два типа себеотказ (на монашеския и на патриотичния аскетизъм). Отхвърлянето на църковната догма, проповядваща смирение, е първият описан патриотичен акт в “Епопеята”. Той има и своя зрим израз (хвърлянето на расото и напускането на манастира). Тези жестове бележат отказа от търсенето на егоистично индивидуално спасение (молитвата). Те са знак, че Дяконът е осъзнал истинското си предназначение – да гради своето лично благо върху благото на общността.
    Важна роля за героизацията на Левски има един похват с трайно присътвие и в много други творби от сбирката – биографично описание на възлови моменти от социалното битие на будителската личност. В одата това описание утвърждава един образ с много важна идейна роля – образа на апостолския път. Той започва от манастира, насочва се към социалните пространства на озлочестената родина (черква, седянка, хижа и др.) и достига до своя връх – бесилото. Описаната биография на Левски (будителство – предателство – мъченическа смърт – обезсмъртяване в народната памет) дублира Христовата съдба. Аналогията е пряко назована в текста: “о, бесило славно… ти си с кръста равно”. Обожествяването на героя се постига и чрез аналогия с битието на светците – Левски повтаря поведението на трите типа светци: деятелствата му го доближават до апостолите, физическите му ограничения – до средновековните аскети (“и като отшелник живееше в пост”), жестоката му смърт – до великомъчениците. Идеализацията на образа се постига и чрез изравняване на авторовата оценка с гледната точка на описания в творбата народ (“селяните прости светец го зовяха”). По този начин смъртта на Левски се представя като акт на национално изкупление за позора на робството (“на ония, които умираха спокойно в своето легло”), както кръстните мъки на Христос са нравствена компенсация за греховете на човешкия род. Следователно в “Епопеята” възрожденските стойности са изравнени с библейските.
    Възвеличаването в одата се постига не само по пътя на героическото отъждествяване. Внесеният образ на предателя оформя антитеза с важен идеен ефект: величието на духовния титан изпъква още по-ярко на фона на долното предателство. Образите на Левски и позорния поп показват, че моралният образ на българското не е монолитен, а двумерен. Ето защо в целия цикъл миналото е представено като вместилище на славата, но и на “позора”. Тези полярни характеристики са събрани и в рамките на един художествен образ – бесилото, излъчващо едновременно и “срам”, и “блясък”. От една страна, то е символ на героическата смърт, на патриотичната борба и непримиримост с робството. Подобно на Христовия кръст, то е свято и блести с пълна сила, защото е паметник на една велика саможертва, която показва, че и българската история има своите величия. От друга страна обаче, бесилото е срамно, позорно, поради долното предателство, което праща Левски да увисне на него; поради многото “подлеци”, “шпиони”, “мръсници”, които “умираха мирни в своето легло”. Така бесилото е едновременно символ на величие у един българин – Левски и на историческата пасивност у народната маса.
    Противопоставянето е интересен похват и за изграждането на самия образ на будителите. Прави впечатление в “Епопеята”, че те обединяват две противоположни черти – изключителност и простонародна обикновеност. Това важи особено за обрисовката на Левски – той е “кат Христос”, но е и “като дете прост”. Тези характеристики се проявяват в способността му да върши чудодейства (“той беше невидим, фантом или сянка”) и в умението му да контактува непринудено с народа. Ето защо мащабът на личния подвиг е видян не само в новата екзистенциална преориентация на Левски, но и в чудотворното му въздействие върху другия основен герой в цикъла – българския социум. В одата колективният герой е разкрит в момент на духовна трансформация – разколебаване на робската ценностна система и сдобиване с нов смисъл на историческо съществуване, с нови понятия за грях и за щастие. Под въздействие на будителя народът осъзнава, че историческият смисъл не е във физическото, а в нравственото съхраняване: “щастлив е оня, който… пролее кръв”. Ето защо инстинктът за физическо оцеляване вече не е проява на целомъдрие, а на духовна низост (“страхът е подлост”). Израз на новото морално светоусещане на българина е естетизираният образ на борбата и вероятната смърт в нея. Представянето й като грандиозен – празничен акт-отрицание на робското ежедневие, показва връзката на Вазовата поезия с Ботевата (“кървавата напивка”).
    И тук мащабът на личния подвиг е обобщен в сентенциозно двустишие: “и семето чудно падаше в сърцата/и бързо растеше за жътва богата”. Този образ има билейска основа – притчата за сеяча (Бога), разхвърлящ семето (идеите) върху различни видове почви (типовете човешки души). Чрез тази аналогия Вазов внушава, че бунтовното слово е равностойно на Словото Божие. Така Дяконът се изравнява с Христос не само по мъченическата си смърт, но и по делата си – да спасява хората от робското ежедневие и да ги възвисява.
    Мотивът за националното събуждане е разгърнат най-пълно в одата “Каблешков”. Поставена на последно място в първото издание на “Епопеята”, тя има за задача да очертае крайния процес на революционализацията – превръщането на народа от обект на въздействие в колективен исторически субект на действие. В този смисъл творбата реализира идейния модел на “Левски” – революционализацията започва с личността и завършва с общността. В нея обаче балансът в изображението на двойката “водач-народ” е нарушен – акцентът пада върху описание на масата, а образът на будителя, без да губи идейния си заряд, се появява само в два стиха. Двата текста очертават в своя идеен диалог линията на патриотичното израстване. Тя обаче е драматично спираловидна. Посятото “семе” на бунта от Левски (потенциалната пробуда) е последвана от ново изпадане в зоните на робския сън (еснафското битово ежедневие). Стихът “Левски бе угаснал преди три години” подсказва, че игото е винаги период без водач. Българската общност е представена в първата част на “Каблешков” в смисловите редове на мрака и съня (устойчиви метафори на игото във възрожденската литература). Робските определения “дрямка”, “хомот”, “позорно чело”, “ярем” са подчинени на основната идеологическа цел на Вазов – излагане на тежки характеристики за националната участ и моралното им неутрализиране чрез обширен разказ за бунтовното израстване на народа, т.е. помиряване с една унизителна историческа истина (същият риторически подход поетът използва и в “Опълченците на Шипка”).
    Трансформацията на общността от “скот” в “бунтар” е подсказана чрез вплитане на представата за робския сън с мотива за нуждата от раждане на нов водач. Ето защо появата на поредния “тръбач” Каблешков е представена като внезапно избухване, възвестило пробудата като “тръбен звук” (то е аналог на първоапостолския жест – хвърлянето на расото, довело до бързия растеж за “жътва богата”). Характеризирането на народното израстване като “бързо” внушава идеята за духовното сродство между начинател, следовник и потенциално готов за промяна народ. Затова преходът от сън към пробуда е така скоротечен (за “няколко дена”). Новият тласък на националната идея маркират променливите характеристики на българския свят: “народът спеше” – “избухна” будителят – започна “кипежа” – “всякой/чизмара, учителя, младежта, бащата, сина, селяните/стана мъж”.
    Процесът на бързата патриотична интеграция на разнородната българска общност е осмислен от две противопоставящи се гледни точки. Според първата внезапното избухване, довело до масовата революционализация, е закономерен резултат от патриотичната приемственост между революционните водачи. В контекста на цялата сбирка тази теза маркират ред образи – символи, отразяващи исторически етапи от движението на националната идея: запалената “искра” отваря “пролом”, благодарение на който “семето чудно” покълва в народната почва, за да даде “жътва” след поредното апостолско “изтръбяване”. Според втората преображението е видяно като фантастично събитие, ръководено от законите на чудото, а не на историческите закономерности – финалът внушава, че превръщането на “робския народ” в “пораснал народ” и то в “няколко дена”, равни на “няколко века”, не е постъпателно, а скокообразно. Следователно образът на героическото минало е и историзиран, и митологизиран.
    И в одата “Каблешков” процесът “посяване-поникване-порастване-жътва” е представен като резултат от въздействието на революционното слово (аналог на Словото Божие). Образите на “искрата”, “тръбата”, “семето”, “фаталния знак” са негови метафорични означения. Ето защо то е идеализирано и митологизирано до висша възрожденска ценност. Чрез него Каблешков дублира подвига на Левски: ако в устата на Дякона то е магическата сила, чрез която на “душите става по-ясно”, изказано от Каблешков, “великото слово” дава на сърцата “биене ново”.
    Героическата кулминация на Българското Възраждане Вазов свързва с масовия подвиг – проблемно ядро на одите “Защитата на Перущица” и “Опълченците на Шипка”. Темата за нравственото величие на народа-герой има две интерпретации – водещ в първата творба е мотивът за нравствената победа в погрома, а във втората – мотивът за духовния и физически триумф. Лирическият увод на “Защитата” въвежда двумерния образ на миналото – епоха на “геройство”, но и на “срам”, на “борба горда”, но и на “падение”: и “велика”, и “тъмна” (в смисъл “непозната нам”). Във втората част (описателната) обаче образът на българското губи тази двойственост, защото акцентът пада изцяло върху темата за величието на колективния подвиг. И тук Вазов вижда това величие в духовното единство на разнородната общност – “деца и невести”, “богати и сюрмаси”, “болнави и здрави”, “белите главички и русите власи”, “във всички очи пламтеше огън”. Патриотичното преображение е представено чрез низ от парадоксални сцени, преобръщащи представата за нормално човешко поведение – майка дава на сина си “напълнена пушка”, стара баба, “що едва се люшка”, носи куршуми на мъжете. Майката е готова да жертва своето най-скъпо нещо – рожбата си, за борбата срещу душманите, а духовният устрем съживява закърнелите физически възможности на старите хора. Тези парадокси на живота са възможни само в една екстрема ситуация, която убединява народа около една обща ценност – непримиримата борба до край.
    Трансформацията на робското в революцинно съзнание бележи сцената, в която отстояваните патриотични ценности са поставени на изпитание. След достойната съпротива се прокрадва отново робският страх (“Ний се бихме, братя… да се предадем!”), но страхът е категорично надмогнат (“Не щем!… По-добре да мрем!”). Сцената показва, че новият исторически избор е напълно осъществен – достойната гибел е предпочетена пред позорното физическо оцеляване. Новия морал изразява естетизираният образ на смъртта (“и смъртта беше вече ни грозна, ни страшна”). Ето защо традиционният мотив за физическо поражение на националния дух се оказва вече ядро не на темата за позора, а за славата. Във сцената на отчаяната съпротива Вазов формира своята етическа концепция за Априлското въстание: съхраненото патриотично достойнство на народа по време на битката превръща гибелта му в победа, т.е. дилемата “живот или смърт” е вече избор между робството или свободата. Ето защо за поета е важна не историческата (потушаването на въстанието), а нравствената развръзка. Тази позиция подчертават стиховете: “твоята гибел беше тържество за нас”.
    Тезата за нравственото величие на физически съкрушените поетът проектира и в образа на единствения индивидуализиран герой в творбата – Кочо. Чрез него Вазов утвърждава една от водещите идеи на цикъла – за пълната героическа идентификация между водач и масов българин. Образът на “простия чизмар” изразява и Вазовото понятие за двигателя на националната история – патриотичните сили на една нация се коренят в нейната низова (простонародна) прослойка. Кулминацията на Кочовото възвеличаване бележи сцената на тройното самоубийство. Бе посочено, че мотивът за героическото себепосегателство е ядро на първите пет оди от цикъла, описващи сцени на самоубийство (“Волов”, “Бенковски”), братоубийство (“Братя Жекови”), дете-съпруго-самоубийство (“Кочо”). Естетизацията на този акт показва сложното отношение в “Епопеята” между Вазовите и християнските ценности, между възрожденския човек и бога. Бе посочено, че основният път за идеализацията на личността в цикъла е отъждествяването й с християнските образци за святост. Утвърждаването на кървата себежертва за висша нравствена мярка обаче влиза в противоречие с християнския канон, защото църквата преследва и наказва самоубийството. Следователно в един план човекът в “Епопеята” е доближен до бога, а в друг – е противопоставен. Знаците на тази дезинтеграция са отъждествяването на Христос с един изневерил на канона отстъпник – бивш монах, приел философията на съпротивлението и насилието (“говореше често за бунт”), а не на примирение със злото. Така светотатствено звучи поставянето в един нравствен ред на Спасителя с езичника Сократ и еретика Хус. Кулминацията на разрива между земята и небето бележи финалното двустишие, фиксиращо позорното безучастие на бога към страданията на неговите земни поданици.
    Кулминацията на патриотичния подвиг Вазов свързва с достойното поведение на опълченците в драматичен момент от края на Руско-турската война. Това обяснява финалното място в цикъла на одата “Опълченците на Шипка”, разкриваща сливането на моралната с историческата победа. Бе посочено, че в “Епопеята” моралният развой на националната съдба е разкрит като движение от мрака към светлината. Тази линия завършва “Опълченците на Шипка”. Началният й стих въвежда негативната характеристика на националното минало – “срам” (“нека носим още срама по челото”), а заключителната строфа му противопоставя квалификацията “слава” (“славата му дивна”). Прави впечатление, че негативните характеристики (“следи от теглото”, “синила от бича”, “дни на позор”, “свобода… дар”) са оценка на чужд идеологически глас – част от следосвобожденската интелигенция, скептична към стойностите на придобитата свобода. Според нея робството не е преодоляно; освобождението е дело на чужда воля; в него народът няма дял. Посочи се в увода, че Вазов се стреми да изгради един приемлив образ на българкото пред читателя с цел да го помири с травмиращите исторически истини и да преобрази чувството му за срам в чувство за гордост. Това в “Опълченците на Шипка” той постига с майсторски риторически похват – представя основните аргументи на своите опоненти, като така ги обезсилва, а след това им противопоставя само един контрааргумент – парадоксалното твърдение, че подвигът на опълченците “смива срама и на клеветата строшава зъба”.
    Твърдението е ядро на Вазовата оптимистична теория за националното минало: величието на възрожденската епоха е нравствена компенсация на вековете робско безвремие – тридневна славна битка реабилитира “дните на позора”. В хода на тази полемика се разколебава характеристиката “срам” и й се противопоставя определението “слава”. Прераждането на позора в гордост е основната идеологическа линия на цикъла.
    Оценка:
    +0
    -1
  • itecnology
    Рейтинг: -1
    31
    04.02.2013 |
    11:48
    Машиностроенето е структуроопределящ отрасъл на промишлеността и база за развитието на НС, защото произвежда разнообразни машини, уреди и апарати, използвани във всички стопански отрасли и в бита на хората. Oт развитието на отрасъла зависи и цялостното развитие на България.

    Машиностроенето е основният потребител на продукцията на черната и цветната металургия, на електроенергия и топлоенергия, на продукти от химическата промишленост, от дървообработващата, стъкларската и други промишлени отрасли. То е потребител и на част от продукцията на текстилната промишленост.

    Отрасълът е наукоемък и в него се внедряват бързо най-новите научни достижения. За разлика от други отрасли, машиностроенето изисква голям брой и висококвалифицирана работна ръка.

    В редица машиностроителни отрасли влиянието на суровинния фактор е незначително, което позволява изграждането на предприятия повсеместно с цел демографското укрепване на някои региони чрез осигуряването на работни места за трудоспособното население. По този начин социалното значение на отрасъла нараства неколкократно.

    Много звена и производствени цикли на машиностроенето са независими, което създава възможност за специализация в отделни производства и за кооперирането на производството. Тази особеност позволява по-голяма мобилност на производството, което е предпоставка за оптимизирането на териториалната организация на производството и повишаването на неговата ефективност. По този начин се извършва “ешалонизирането” на машиностроенето:

    1/.производство на метални отливки, щамповки;

    2/.производство на възли и детайли;

    3/.монтаж на крайни продукти.

    Редица производства на машиностроенето /инвестиционното машиностроене, транспортното машиностроене и др./ са металоемки, което определя тяхното разположение в близост до металургичните предприятия или в пристанищните центрове. Средно около 48% от производствените разходи в машиностроенето са за суровини и материали, като има тенденция към намаляването им.

    Машиностроенето има важно значение и за износа на страната, като последният влияе върху формирането на съвременната структура на машиностроенето чрез износ на оборудване, поточни линии и други системи от машини.

    Машиностроенето има важно значение и за отбраната на България чрез производството на бойна техника и резервни части за нея.

    Трябва да се отбележи и немаловажният факт, че за разлика от повечето промишлени отрасли, машиностроенето сравнително слабо замърсява природната среда, което е негово значително предимство.

    Друга негова характерна особеност е относително слабото развитие на частния сектор през последните 10 години, което е във връзка със специализацията на производството и суровинната му и пазарна обезпеченост.


    ІІ. Място на машиностроенето в структурата на промишлеността и НС.

    Мястото на отрасъла се определя от относителния му дял в ОПП, вноса и износа на страната, дела на заетите, дела в ОПФ и редица други важни стопански показатели.

    До края на 80-те години машиностроенето има водещо място в структурата на промишленото производство, осигурявайки над 30% от ОПП. През последните 10 години обемът на продукцията му спада около 2 пъти, поради липсата на пазари, суровини и капитали. Намалява и относителният му дял в ОПП до 15, 8% за 1998г. Все пак трябва да се отбележи, че след 1995г. /около 10% от ОПП/ относителният дял на отрасъла нараства, което е доказателство за излизането му от кризата.


    Промени в относителния дял на машиностроенето в ОПП

    години: 1939 1952 1960 1970 1975 1985 1989 1990 1991 1997 1998

    дял в %: 2,4 10,0 12,4 20,2 24,8 26,2 34,6 31,0 25,4 14,6 15,8

    -----------------------------------------------------------------------------------------


    Във връзка с промените в обема на производството значително се променя и делът на отрасъла във вноса и износа на страната. В началото на 90-те години машиностроенето участва с над 30% в износа и около 15% във вноса на България, докато днес участието му в износа е едва 14,5%, а във вноса - около 24%. Това доказва нерационалността на отрасловата структура на машиностроенето, формирана през последните 30 години, предизвикваща трудности във връзка с разпадането на СИВ, свързани с необходимостта от преориентация на пазарите, както и с недостига на суровини и материали.

    Значителният спад на производството в отрасъла се отразява и върху броя на работещите в него и относителния им дял в заетите в НС. През последните 10 години броят на заетите в отрасъла значително намалява - около 2 пъти, през 1998г. в него работят 215000д. /6,9% от заетите в НС и около 20% от заетите в промишлеността/, като в частния сектор работят 46% от тях.


    Брой на предприятията и заетите в отрасъла

    години: 1939 1985 1989 1990 1991 1998

    брой:

    предприятия 86 629 814 849 885 11000

    заети 1500 399887 558120 516940 398323 215000


    Специализацията на България в рамките на СИВ в редица машиностроителни производства /каростроене, електроника и др./ до края на 80-те години довежда до нарастване на дела на отрасъла в ОПФ на промишлеността до 27%. Днес в машиностроителната, металообработващата, електротехническата и електронната промишленост са съсредоточени около 25% от ОПФ в промишлеността.


    ІІІ. Фактори и условия за развитие на машиностроенето.

    Върху развитието на отрасъла оказват влияние множество фактори - суровините, работната сила като количество и качество, потреблението /вътрешните и външни пазари за продукцията/, научните достижения в областта на техниката, собствеността на предприятията, формите на организация на производството и др. Значително по-слабо, в сравнение с други промишлени отрасли, е влиянието на транспортния фактор.

    Суровинната база на машиностроенето са цветната и черната металургия, химическата промишленост и стъкларската. В тази връзка много силно влияние върху отрасъла оказват качеството на металите, местонахождението на металургичните предприятия, химическите производства, стъкларските предприятия и др. Значителна част от суровините се внасят от чужбина, което оскъпява машиностроителната продукция.

    Вътрешните пазари условно могат да се поделят на: потребителски и производствени. Производственият пазар всъщност представлява вътрешноотрасловото потребление на редица произведения - метални отливки, детайли за машини, машини за оборудването на други машиностроителни предприятия и др.

    Потребителският пазар се задоволява от продукция, предназначена както за битови нужди /автомобили, електроника, битови електроуреди и др./, така и за потребление от други отрасли на промишлеността и НС /селскостопански машини, автомобили, самолети, локомотиви, вагони и др./.

    Външните пазари през последните 10 години се променят значително като изисквания за качество и количество на продукцията, както и като направление. До края на 80-те години основната част от машиностроителната продукция е предназначена за страните от СИВ. България е специализирана в производството на електро- и мотокари, персонални компютри, детайли за автомобили и др. Днес голяма част от предишните пазари са недостъпни за българската машиностроителната продукция, поради конкуренцията на ЕС, САЩ, Китай, Япония и други страни. Същевременно значителна част и от вътрешния пазар е заета от посочените страни. Това налага повишаването на качеството на продукцията и снижаването на себестойността й.

    Работната сила влияе върху отрасъла основно чрез своята квалификация. Това важи главно за електронната и електротехническата промишленост, автомобилостроенето и други машиностроителни подотрасли. Чрез квалификацията си работната сила оказва влияние и върху внедряването на научните постижения в производството.

    Формирането на отрасловата и териториалната структура на машиностроенето през последните 30 години до голяма степен се осъществява под въздействието на факторите специализация и коопериране на производството. България се специализира в рамките на СИВ не само в производството на определени видове машини, но и на детайли за машини /части за автомобили, части за металообработващи машини и др./. Тази специализация и кооперирането на производството позволяват развитието на серийни производства, при които производителността на труда е относително висока, а себестойността на продукцията - ниска. Днес тези връзки в рамките на СИВ са разрушени. Търси се коопериране с други производители на машиностроителна продукция и нова специализация на страната в отделни производства с оглед осигуряване на външни пазари.

    Все по-голямо влияние върху развитието на отрасъла оказва екологичният фактор, чрез което се повишава значително и социалното значение на производството.

    Под въздействието на горепосочените и редица други фактори се налагат следните закономерности в териториалното разположение на предприятията от машиностроенето:

    в близост до суровинната база са разположени металоемки производства като: инвестиционното машиностроене, производството на оборудване за минната промишленост и енергетиката и др.;

    близо до потребителите се намират предприятията, произвеждащи електроуреди, селскостопански машини и др.;

    в основните градски центрове, разполагащи с квалифицирана работна ръка и научен потенциал, са разположени предприятията от електронната промишленост;

    в близост както до металургични предприятия, така и до потребителски центрове, са разположени предприятия, произвеждащи строителни, транспортни и др. машини;

    близо до пристанища и ж.п. възли се намират предприятия, произвеждащи детайли и възли за износ или такива, които са кооперирани с предприятия от чужбина.


    ІV. Развитие на машиностроенето в България.

    В развитието на българското машиностроене се разкриват няколко периода, отличаващи се с редица особености:

    1. От 1878г. до национализацията на промишлените предприятия през 1947г. През този период машиностроенето е слабо застъпено в страната, което личи и от ниския му дял в ОПП /2,4% през 1939г./. Слабото му развитие се дължи на общата стопанска изостаналост на България, конкуренцията на чужди, доказани производители, липсата на стабилна металургична база, отсъствието на традиции в производството на машини, липсата на квалифицирана работна ръка, липсата на външни и вътрешни пазари и др. Въпреки тези неблагоприятни фактори, през 1939г. в страната има 86 машиностроителни работилници и по-едри предприятия. Основната част от тях са в Русе, Карлово, Ловеч, София, Варна, Пловдив, Плевен и други по-големи селища.

    2. 1948-1958г. През този етап основната част от национализираните предприятия са слети и уедрени и започва производството на селскостопански машини, вагони и други. Полага се началото на строителство на машиностроителни заводи за транспортни машини и инвестиционно оборудване. През периода се засилва ролята на машиностроителни центрове като София, Русе, Варна, Пловдив, Ловеч и др. За развитието на отрасъла допринася и пускането в действие на металургичния завод в Перник, който допринася за налагането на София като основен машиностроителен център в страната.

    3. 1959-1970г. През този период значително се разширява “географията” на машиностроенето. Като центрове изпъкват Казанлък, Карлово, Ботевград, Силистра, Добрич и др. Под въздействието на СИВ се очертава и отрасловата структура на машиностроенето чрез специализацията на България в редица производства. През този период изпъква и значението на отрасъла като база за бързата индустриализация на страната, която до голяма степен не е съобразена с наличните суровини, производствен опит и квалификация на работната сила и др.

    4. 1970-1989г. През периода в България се развиват с бързи темпове електротехническото машиностроене, електрониката и подемно-транспортното машиностроене. Построени са и някои заводи от комбинатите за тежко инвестициионно машиностроене край Радомир и Русе, а страната е специализирана в производството на електроника, детайли за автомобили и редица други изделия в рамките на СИВ. Всичко това определя водещото място на машиностроенето в структурата на промишлеността /около 30% от ОПП на страната в края на 80-те години/. През същия период изпъкват и редица слабости в развитието на отрасъла: металоемки производства, за които липсва необходимата база; териториална разпокъсаност на производствата; прекомерна концентрация на предприятия и производства в агломерацията София-Перник; подценяване на машиностроителната продукция с потребителска насоченост /битови електроуреди, леки автомобили и др./; прекомерно обвързване със страните от СИВ и основно с тези от ОНД, като в повечето случаи то не е на взаимноизгодна основа и др.

    5. От 1990г. до днес. Този период може да се приеме като “преходен” в областта на машиностроенето. През последните 10 години значително се разширява частният сектор в отрасъла, променя се ориентацията на пазарите, структурата на произвежданата продукция е по-пълно съобразена с търсенето на международните и вътрешни пазари и т. н. Същевременно през периода е отбелязан значителен спад на производството /около 2 пъти/ и на заетостта. Това довежда до множество стопански и социални проблеми за страната, които все още не са решени.


    V. Отраслова структура на машиностроенето.

    Сегашната отраслова структура на машиностроенето е резултат от развитието му през последните 3 десетилетия. През този период се развиват редица нови производства /електрониката и др./, които бързо се превръщат във водещи подотрасли. Днес основната част от продукцията на машиностроенето се дава от транспортното машиностроене и електрониката. За тези подотрасли съществува и значително по-стабилна суровинна база в България /цветната металургия/. Редица производства на машиностроенето запазват до голяма степен част от външните си пазари. Подотраслинте на машиностроенето могат да бъдат поделени на следните групи, според предназначението на продукцията им:

    произвеждащи продукция главно за вътрешния пазар - транспортно машиностроене /камиони, автобуси, асансьори/, инвестиционно машиностроене, производство на битови електроуреди /хладилници, перални, аудио и видеотехника и др./, металообработване;

    произвеждащи продукция основно за износ - транспортно машиностроене /електро- и мотокари, електротелфери/, електротехническо и електронно машиностроене /електромотори, силови трансформатори, телефонни централи, телефони, ЕИМ, металорежещи машини и др./, селскостопанско машиностроене /трактори, сеялки, силажокомбайни/;

    произвеждащи продукция както за външния, така и за вътрешния пазар - производство на оборудване за ХВП, транспортно машиностроене /кораби, ж.п. вагони, яхти и лодки/.

    В отрасъла машиностроене се включват следните подотрасли: металообработване, транспортно машиностроене, електронно и електротехническо машиностроене, инвестиционно машиностроене, строително машиностроене, селскостопанско машиностроене.

    Въпреки значителния спад на производството, в края на 90-те години около 38% от продукцията на машиностроенето се дава от транспортното, електронното и електротехническото машиностроене.

    1. Транспортното машиностроене обхваща производството на електро- и мотокари, кораби, ж.п. вагони, трамваи, автомобили, двигатели с вътрешно горене, електротелфери. Този подотрасъл е материалоемък и изискващ квалифицирана работна ръка. Поради липсата на пазари и суровини за отделните производства, обемът на продукцията им спада между 2 и 6 пъти през последните 10 години.

    Производството на подемно-транспортни машини /кари, електротелфери, кранове/ се развива в България от 70-те години във връзка със специализацията в рамките на СИВ. Основните центрове за производство на електро- и мотокари са София /електро- и мотокари/, Пловдив /мотокари/, Плевен /електрокари/, Враца /електрокари/, Лом. Тези предприятия са кооперирани с редица други машиностроителни предприятия в Пазарджик, София, Ловеч, Кнежа и др. През последните 12 години производството на електро- и мотокари намалява между 30 и 40 пъти, поради липсата на пазари във връзка с нерентабилността на производството им в страната. Производството на електротелфери е застъпено главно в Габрово, Горна Оряховица и В.Търново. Липсата на пазари за това производство определя и намаляването на обема му около 20 пъти за последните 17 години.
    Оценка:
    +0
    -1
  • vek
    Рейтинг: -1
    32
    04.02.2013 |
    12:01
    Христо Ботев поезия с национално и общочовешко звучене, поезия на историческата правда, на високата хуманност и ненадминато художествено майсторство; с изповедна, дълбоко въздействена сила, с ярко романтично звучене; две основни чувства, полярни по същност любов към народа и омраза към поробителя национален, социален, духовен. Поезията на Ботев е с обща идея, пронизваща всичките му творби идеята за правото на човека да бъде свободен.

    Основни теми в творчеството на Ботев:

    А) страданията на народа в условията на потисничество;

    Б) борбата срещу тираните (национални, социални, духовни).

    Образът на лир.герой в поезията на Ботев най-близък до лир. Аз е образът на бореца за свобода.Той надраства традицията, притежавайки общочовешки черти:

    А) готовност за саможертва;

    Б) патриотизъм и любов към човека (демократизъм и хуманизъм);

    В) вяра в победата на доброто;

    Г) пренебрегване на личното щастие в името на обществения дълг.

    Национални черти: физическа сила и красота, съчетана с душевна хармония (калокагатия), любов към дома и родината.

    Силата и красотата на Ботевата поезия е в следното:

    А) жизнена правда познава живота на своя народ, таргизма и величието на борбите му. Чрез реализма и революционната романтика се утвърждава героичното начало в живота.

    Б) революционна насоченост подчинява поезията си на идеала на революцията и борбата за социално, национално и духовно освобождение на народа.

    Темата за революцията и свободата.

    В) революционен оптимизъм вяра в свободното бъдеще на народа и човечеството.

    Г) обаяние на лир.герой, изразител на националните и общочовешките идеи на епохата. Борецът за национална свобода е въплъщение на естетическия идеал на поета добро и зло, красиво и прекрасно, трагично и комично носител на прекрасни човешки черти.

    Д) сила и дълбочина на чувствата богатство и разнообразие на душевните преживявания, свързани с основните чувства любов и омраза.

    Е) народностен характер израз на народните идеали и стремежи; близост по реч, форма и съдържание с народната песен и възрожденската литература.

    Ж) худ. майсторство разнообразие на литературни видове чисто лир.творби, но и поеми, балади, елегии, сатири; богатство на композицията, изобразяване на картини на народното страдание (поезия на драматичното превъплащение), на борбата и революцията (реализъм и романтизъм), персонификация на природата полето и Балкана, изконни символи на българското.

    По отношение на образите пресъздаване с дълбок реализъм и драматично психологическо майсторство.

    По отношение на езика Ботев е майстор на епитета, наследен от нар.песен, на метафоричния епитет пътят е страшен, но славен, на метафората глагол мълчи народът, на антитезите, свързани с противопоставяне на силните чувства, на контрастите. Майстор е на персонификацията на природата До моето първо либе/романтичната картина на революцията/. Ботев създава в творбите си хронотоп /ХРОНОТОП (гр. chronos време, и topos място) хронотоп буквално означава времепространство и изразява органичната връзка между тези две категории. Терминът обхваща времето като четвърто измерение на пространството. Съветският учен М. Бахтин въвежда понятието хронотоп и при разглеждане на литературно-художествените произведения. В тях пространството се динамизира чрез движенията, предвидени в сюжета, и историческите периоди, които този сюжет обхваща. Промените на времето се разкриват в пространството и пространството се осмисля чрез времето. Всяко явление, което се възприема от човека, се проявява не само в сферата на пространствено-временното съществуване, но и в сферата на логическото осмисляне. Това осмисляне включва в себе си и оценката на явлението. Оценката от своя страна се изразява в пространствено-временната знакова форма писменият знак е в пространството, говоримото слово е във времето (йероглиф, математическа формула, езиков израз, снимка, телевизионен кадър). Без подобно временно-пространствено изражение е невъзможно абстрактното мислене.
    В литературата, журналистиката, киното и телевизията хронотопът има съществено функционално значение. Транслацията като форма на живия репортаж е жанрово обусловена от адекватността на време и пространство, докато филмовият репортаж, в който чрез монтажа времето и пространството се подлагат съобразно публицистичната цел на манипулации, се явява именно поради хронотопичните особености съвършено друг телевизионен жанр./ на времето и мястото, изповядва библейски образи, опоетизация на смъртта, баладични мотиви, библейски мотиви (апокалипсиса в До моето първо либе)

    Ботев става мярка за приемственост, пример за нравственост и безкористност.

    Новаторски черти на Ботевата поезия:

    А) творческо отношение към народната песен претворява автентичността на фолклора с индивидуален творчески почерк;

    Б) действителността от 70-те години на 19 век е пресъздадена със силни правдиви поетични образи. Обезсмъртява борбата за свобода, като разкрива картината на старданието и борбата на бореца за свобода и на целия народ срещу неговите потисници;

    В) насища поезията си с най-прогресивни идеи борбата срещу тиранията и борбата за свобода;

    Г) съчетава национално с общочовешкото революционния оптимизъм на Ботев
    Оценка:
    +0
    -1
  • lidl
    Рейтинг: -1
    33
    04.02.2013 |
    12:14
    Как да използваме списъка за пазаруване?
    Това не е опция за онлайн пазаруване. Тук може да добавяте продукти, които сте харесали докато разглеждате нашия сайт и така да направите своя списък за пазаруване в Lidl.
    Като кликнете върху бутона „Добави към списъка“, който е над всеки продукт, той се добавя във Вашия списък. Накрая имате възможност да го отпечатате и така да пазарувате в нашите магазини с пригледен списък.

    Как да открия къде е най-близкият магазин Lidl и какво е работното му време?
    Ние създадохме за Вас страница, на която можете да търсите и откривате най-удобните за Вас магазини. Там ще намерите и точното работно време на Вашия магазин, както и опростена карта за по-лесна ориентация. Към Вашия магазин.

    Как мога да се абонирам за електронния бюлетин на Lidl?
    Абонирането за електронния бюлетин става с две лесни стъпки:

    Въведете в полето „e-mail“ Вашия e-mail адрес.
    Изберете „абонирай се“. Малко след това ще получите e-mail с потвърждение, с който можете да активирате абонамента за бюлетина. Това потвърждение е задължително за абонамента.
    Важно:
    Различните електронни пощи, независимо дали са уеб базирани или са инсталирани на Вашия компютър, имат различни нива на защита. Ако не получите е-mail с потвърждение за абонамента, то най-вероятно е разпознат като спам или нежелан e-mail. За да продължите с регистрацията, проверете съобщенията в пощата Ви маркирани като спам.

    Какво е „бисквитки“ и защо се използва в www.lidl.bg?
    Cookies или „бисквитки“ са малки текстови файлове, които се записват на Вашия твърд диск и допринасят за оптималното ползване на уеб страницата ни. За повече информация

    При посещение на уеб страницата на Lidl събират ли се лични данни?
    При зареждане на www.lidl.bg не се записват никакви лични данни. За да улесним посещението на страницата ни и да го направим възможно по-приятно, използваме „бисквитки“.

    Оценка:
    +0
    -1
  • zubrach
    Рейтинг: -1
    34
    04.02.2013 |
    12:44
    футболна тениска - от 19,99лв!
    Оценка:
    +0
    -1
  • janet
    Рейтинг: -2
    35
    04.02.2013 |
    12:45
    Издателска къща "Жанет 45" представя книгата на Людмил Тодоров "Разкази" на 5 февруари от 18 ч. в книжарница "Хермес-Централ". На вечерта ще присъства и редакторът на сборника Марин Бодаков. Начоло 18 ч. Людмил Тодоров е сценарист и режисьор на игралните филми „Бягащи кучета" , „Любовното лято на един льохман" , „Прияте ...
    Оценка:
    +0
    -2
  • germany
    Рейтинг: -1
    36
    04.02.2013 |
    12:46
    Германецът Феликс Нойройтер изпревари носителя на Световната купа Марсел Хиршер, за да спечели слалома в швейцарския зимен център Венген. Нойройтер губеше с 0.05 секунди на австриеца след първия манш, но след това го изпревари с цели 0.21 секунди, за да спре серията му от три поредни победи в дисциплината. Ивица Костелич от Хърватия остана трети, на 0.25 секунди от победителя. Костелич пък търсеше четвърта поредна победа в слалома в швейцарския курорт. Хиршер увеличи преднината си в генералното класиране за големия кристален глобус на 188 точки пред втория Аксел Лунд Свиндал от Норвегия, който не участва в слаломите. Тед Лигети, който е трети в таблицата, остана 13-и днес. Това е втора победа за Нойройтер през сезона в Световната купа.
    Оценка:
    +0
    -1
  • гара
    Рейтинг: -1
    37
    04.02.2013 |
    12:51
    Централна гара няма да се дава на концесия заради липса на интерес от страна на инвеститори. Вместо това държавата и общината обединяват усилията си, за да кандидатстват по две оперативни програми едновременно - “Транспорт” и “Регионално развитие” в следващия програмен период, който стартира догодина. Това съобщи за “Марица” председателят на Общинския съвет и САБ - Пловдив арх. Илко Николов, след срещата в петък с ръководството на Националната компания “Железопътна инфраструктура”. В разговора са участвали зам.-кметът инж. Димитър Кацарски и екипът, който подготвя интегриран план на Пловдив.
    Двете програми могат да се съчетаят, общината да бъде бенефициент по “Регионално развитие”, а Министерството на транспорта - по “Транспорт”, за да се привлекат повече средства. В проекта ще бъде включено изграждане на пътнотранспортен подлез под жп ареала, който директно ще свързва бул. “Македония” с “Васил Априлов”. Предстои подготовка на подробен устройствен план, регулация и обособяване на имотите на цялата територия на жп гарата между Коматевския възел и Сточна гара. Министерството и НКЖИ са готови да работят в партньорство с общината, каза арх. Илко Николов.
    Концесията за Централна гара бе обявена от транспортното министерство в началото на октомври 2012 г. До 19 ноември кандидатите трябваше да подадат оферти. Денят дойде - оферти нямаше. А министерството на Ивайло Московски реши да удължи срока до февруари 2013 г.
    Наблюдатели смятат, че условията за участие в концесията са вдигнали доста летвата като изисквания към кандидатите. А от друга страна, са я свалили почти на земята - от инвеститора се изисква да вложи в обекта едва 10 204 430 лева за 35 години стопанисване. Бъдещият концесионер трябва да е фирма от транспортния бранш, която е реализирала в последните 3 години 90 милиона лева оборот. Иска се размерът на активите є да е поне 30 млн. лв. Кандидатът трябва не само да има транспортна дейност, но и да участва в браншово сдружение.
    Общата концесионна площ на Централна гара е 38 790 кв. м, а върху нея има построени 20 сгради. Една от тях е и 3-етажната централна, която е паметник на културата. Концесионерът ще получи също така 1200 квадрата от подлеза, 4 перона, бившата транспортна болница, магазията и хангар. В замяна на това договорът изисква инвеститорът да построи автогара, транзитен хотел с 96 легла, многофункционална обслужваща сграда, два ескалатора, 3 пътнически асансьора и други.
    Оценка:
    +0
    -1
  • борец за правда
    Рейтинг: 2
    38
    04.02.2013 |
    13:27
    'танасе, 'танасе. Лъжеш като дърт циганин. Но то и богат по друг начин в тази страна не се става. Твое име в документите не съм видял, но това на жена ти, нищо че е с друга фамилия, не можеш да скриеш. Откраднахте завода, а от 6 години и на чужди имоти посягате. А колко народ купихте, за да прави мръсно. Но работата вече много вони: един огромен цирей много скоро ще се спука и много, много знайни и незнайни народу помощници ще излезнат наяве. А последното нещо, което направи вашата марионетка Линкин, премина всякакви граници. Убеден съм, че най-малкото, което може да ви се случи, са няколко пиперливи статии и малко тв медии. А нататък.. Нататък само бъдещето ще покаже. Но по общия ред ще го отнесе съпругата ти, може би и ти. Следват нотариус Елена Андасарова и "незнаещият" какво е това конфликт на интереси неин съпруг - адв.Николай Ангелов. Вероятно ще се разплете и далаверата около един бивш (а може би и настоящ) плетач - мазното Мите. Но от мен засега толкова!

    г-жо Петрова,
    Защо не попитате "Инвеститорът на 6млн.лв" - г-н Линкин,
    как неговите приятели от банките му дават огромни кредити срещу ипотека на сгради ,които не са негова собственост и нямат ли кадърни юристи в тези банки,които да хванат измамата?

    "За бога братя Българи,пазете си имотите !!!!!! "

    Бандита в случая не е нито Верен Филчев, нито Бъчваров - цялата парса отиде в ръцете на оня неграмотник Атанас Кръстев - Наско Бозата, шеф на Подкрепа и на адвоката и негов пълномощник един такъв дебел, много мазен тип...Петър Ников, май се казваше. Нито работници са взели нещо, нито нищо - Наско Бозата прибра 1.5 млн. евро от цялата сделка от тях задели 200 000 евро за централата на Подкрепа или за Тренчев, нямам представа.

    Приватизацията беше законната форма на грабежа на Българската индустрия.
    За съжаление направи се голяма грешка.
    Заводи строени десетки години и оборудвани с техника ги съсипаха с лека ръка.
    Оценка:
    +2
    -0
  • Работник в ПМ
    Рейтинг: 1
    39
    04.02.2013 |
    14:55
    Журналистката е трябвало да зададе един простичък въпрос на Кръстев - къде и от кой е писан протокола от т. нар. второ акционерно събрание, с което той и Филчев влизат в завода. Как е регистрирано това събрание, от кой състав на съда, от кой адвокат? Простички въпроси, на които ако се намерят отговорите, а е просто, ще лъсне цялата измама на Наско Бозата и компания. Никога и на никой не са раздавани дивиденти - всичко отиде в джобовете на Кръстев и тези около него.
    Оценка:
    +1
    -0
  • rokuel
    Рейтинг: -1
    40
    05.02.2013 |
    10:54
    Петата годишнина от основаването на клана  “Воините на 7-те хълма” ще бъде  отбелязана с величествена битка в учебна база “Иглика” над Марково. Членовете на ЛАРП движението ще се съберат, за да разиграят на живо поредния исторически сюжет. “Ще празнуваме по ларпаджийски, т.е
    Оценка:
    +0
    -1
  • zod
    Рейтинг: -1
    41
    05.02.2013 |
    10:58
    Според Китайският хороскоп вие сте родени в годината на БИК (работа, семейство, родина).

    Търпелив и мълчалив, сдържан и уравновесен, точен и методичен, Бикът крие оригинален ум под малко селска външност. Има дарбата да предизвиква откровеност у хората. Обича самотата. Гневът му се проявява рядко, но за сметка на това е ужасен. За предпочитане е да не му оказвате съпротива в такъв момент, защото може да бъде опасен. Типично за Бика е да бъде началник, той не обича празните приказки, но може да бъде красноречив, ако е крайно необходимо. Родените в годината на бика ненавиждат нововъведенията, които могат да разколебаят спокойното им състояние. Те са властни и привърженици на условностите и традицията.

    На жените родени в годината на бика може да се разчита, но от тях не очаквайте смелост или фантазия и в живота и в облеклото.

    Родените в годината на бика са работяги, които успяват да осигурят благополучие на семейството си. Предпочитат свободните професии. Ловки са и в интелектуалния и физически аспект, могат да бъдат добри ръководители. Особено им се удава работата на село. В търговията и обществените отношения се ориентират трудно. Ако извършват работа, свързана с пътуване в командировки бързо губят равновесие и здравето им се влошава.

    Жената Бик е идеална домакиня. Внимателна съпруга, която често става глава на семейството.

    За съжаление бикът рядко бива разбиран от останалите хора. Той обича семейството си и се гордее с децата си. Упражнява властта си без компромиси, но винаги е способен на жертви.

    Бикът се отнася към любовта като към любезна шега. Той може да бъде предан, нежен, чувствителен, но никога не става романтик. Презира флиртуването и бурната страст. Материалистичното му отношение към живота често става причина за много в това число и съпружески огорчения.

    Родените в годината на бика не ревнуват своя семеен партньор, за тях съпружеската вярност е висш прерогатив. За тях е идеален брак с хора родени в годината на петела, получава се съгласие между консерватори. Удачни са връзките с хора родени в годината на: плъха, змията и маймуната. Трябва да внимават при контакти с Коза.

    Родените през зимата в годината на бика са по-големи късметлии – ще работят по-малко. Тези които са родени през лятото ги чакат години усърден труд.

    Вашите аромати са - гардения, лавандула, хвойна, кралица на нощта, портокал.
    Талисмани - смарагд, сердолик, планински кристал, чароит.




    Оценка:
    +0
    -1
  • zodit
    Рейтинг: -1
    42
    05.02.2013 |
    10:59
    Според Китайският хороскоп вие сте родени в годината на ДРАКОН (не всичко, което блести е злато).

    Родените в годината на дракона имат в излишък жизнени сили и здраве. Те са открити и честни, не са способни на дребнавости, лицемерие, злосоловие. Доверчиви са и лесно могат да бъдат измамени. Те са чувствителни, стремежът им към съвършенство ги прави взискателни както към другите така и към себе си. Често са раздразнителни и несдържани в думите си. Неудържими ентусиасти, те лесно се увличат. Те са горди, с различни способности, интелигентни, волеви, издръжливи и великодушни. Ползват се с влияние върху другите.

    Каквато и професия да изберат – артист, лекар, свещеник, военен, политик те винаги ще блестят. В любовта често са обичани, но те рядко се влюбват. Поради тази причина и рядко изпитват любовно разочарование или мъка. Жените дракон определено се ползват с успех сред мъжете.

    Родените в годината на дракона рядко се женят млади, често остават без брак, защото са с вкус към необвързания живот. Те се чувстват щастливи сами.

    Родените в годината на дракона могат да свържат живота си с хора от знака на плъха. Възможни са добри отношения и с хора от знака на змията. Трябва да избягват контакти с родени в годината на маймуната.

    Мъжете дракон се привличат от жени родени в годината на змията. Неуспешни са комбинациите с куче и тигър.

    В първата фаза на живота си драконите изпитват доста трудности тъй като изискват прекалено много от близките си. Артистичният им темперамент е причина и за много проблеми и във втората фаза от живота им.

    Превъзхождащите обкръжението си дракони често са неразбрани. Те имат труден характер, страдат от неудовлетвореност. Според азиатските народи, знакът на дракона е символ на четирите благополучия – богатство, добродетел, хармония и могъщество.

    Вашите аромати са - миро, роза, портокал, ванилия. Кристали
    Оценка:
    +0
    -1
  • The Truthfighter
    Рейтинг: 1
    43
    05.02.2013 |
    12:10
    1. 'танасе, 'танасе. Лъжеш като дърт циганин. Но то и богат по друг начин в тази страна не се става. Твое име в документите не съм видял, но това на жена ти, нищо че е с друга фамилия, не можеш да скриеш. Откраднахте завода, а от 6 години и на чужди имоти посягате. А колко народ купихте, за да прави мръсно. Но работата вече много вони: един огромен цирей много скоро ще се спука и много, много знайни и незнайни народу помощници ще излезнат наяве. А последното нещо, което направи вашата марионетка Линкин, премина всякакви граници. Убеден съм, че най-малкото, което може да ви се случи, са няколко пиперливи статии и малко тв медии. А нататък.. Нататък само бъдещето ще покаже. Но по общия ред ще го отнесе съпругата ти, може би и ти. Следват нотариус Елена Андасарова и "незнаещият" какво е това конфликт на интереси неин съпруг - адв.Николай Ангелов. Вероятно ще се разплете и далаверата около един бивш (а може би и настоящ) плетач - мазното Мите. Но от мен засега толкова!

    г-жо Петрова,
    Защо не попитате "Инвеститорът на 6млн.лв" - г-н Линкин,
    как неговите приятели от банките му дават огромни кредити срещу ипотека на сгради ,които не са негова собственост и нямат ли кадърни юристи в тези банки,които да хванат измамата?

    "За бога братя Българи,пазете си имотите !!!!!! "

    Бандита в случая не е нито Верен Филчев, нито Бъчваров - цялата парса отиде в ръцете на оня неграмотник Атанас Кръстев - Наско Бозата, шеф на Подкрепа и на адвоката и негов пълномощник един такъв дебел, много мазен тип...Петър Ников, май се казваше. Нито работници са взели нещо, нито нищо - Наско Бозата прибра 1.5 млн. евро от цялата сделка от тях задели 200 000 евро за централата на Подкрепа или за Тренчев, нямам представа.

    Приватизацията беше законната форма на грабежа на Българската индустрия.
    За съжаление направи се голяма грешка.
    Заводи строени десетки години и оборудвани с техника ги съсипаха с лека ръка.
    2. Журналистката е трябвало да зададе един простичък въпрос на Кръстев - къде и от кой е писан протокола от т. нар. второ акционерно събрание, с което той и Филчев влизат в завода. Как е регистрирано това събрание, от кой състав на съда, от кой адвокат? Простички въпроси, на които ако се намерят отговорите, а е просто, ще лъсне цялата измама на Наско Бозата и компания. Никога и на никой не са раздавани дивиденти - всичко отиде в джобовете на Кръстев и тези около него.
    Оценка:
    +1
    -0
  • bunar
    Рейтинг: -1
    44
    06.02.2013 |
    14:35
    Досущ като романтичен сценарий в холивудска кинопродукция ще предложи брак на жената на сърцето си пловдивски бизнесмен, и то навръх 14 февруари. Джентълменът избрал Деня на влюбените за партито изненада под открито небе, на което да поиска ръката на своята дама. Мястото ще е хълмът Бунарджика. Разликата с филмовит ...
    Оценка:
    +0
    -1
  • sergo
    Рейтинг: -1
    45
    06.02.2013 |
    14:37
    Ръководството на ливанската екстремистка групировка "Хизбулла", което продължава да запазва мълчание по обвиненията, отправени от България за организирането на атентата от 18 юли 2012 г., е избрало официалната позиция, изразена от лидера на БСП Сергей Станишев за "флагман" на тази информация, пише БЛИЦ.

    На официалната страница на групировката, в английската й версия, единствената публикация от последните дни, свързана с нападението в Бургас, е позицията на Сергей Станишев, под заглавие: "Българската опозиция отхвърля обвиненията срещу "Хизбулла" за взривяването на автобуса; управляващите следват Израел".

    "Лидерът на опозиционната БСП Сергей Станишев подчерта, че намесването от българското правителство на "Хизбулла" в нападението в Бургас е слабо обосновано и заплашва националната сигурност", пише в увода на материала.

    В текста се изтъква, че позицията на Сергей Станишев е била изразена след "продължително заседание на Консултативния съвет за национална сигурност, след което българският вътрешен министър обявил т. нар. въоръжено крило на "Хизбулла" за отговорно за нападението от 2012 г."

    Материалът не пропуска да подчертае думите на лидера на БСП и европейските социалисти, че "правителството е избрало политически подход, който единствено повтаря интерпретацията изказана от Израел в деня след нападението, когато разследването още не беше започнало".
    Оценка:
    +0
    -1
  • oleole
    Рейтинг: -1
    46
    06.02.2013 |
    14:38
    Изтормозен мъж съди данъчна, глобявала го със секс!
    Оценка:
    +0
    -1
  • drakom
    Рейтинг: -1
    47
    06.02.2013 |
    14:39
    Според Китайският хороскоп вие сте родени в годината на ДРАКОН (не всичко, което блести е злато).

    Родените в годината на дракона имат в излишък жизнени сили и здраве. Те са открити и честни, не са способни на дребнавости, лицемерие, злосоловие. Доверчиви са и лесно могат да бъдат измамени. Те са чувствителни, стремежът им към съвършенство ги прави взискателни както към другите така и към себе си. Често са раздразнителни и несдържани в думите си. Неудържими ентусиасти, те лесно се увличат. Те са горди, с различни способности, интелигентни, волеви, издръжливи и великодушни. Ползват се с влияние върху другите.

    Каквато и професия да изберат – артист, лекар, свещеник, военен, политик те винаги ще блестят. В любовта често са обичани, но те рядко се влюбват. Поради тази причина и рядко изпитват любовно разочарование или мъка. Жените дракон определено се ползват с успех сред мъжете.

    Родените в годината на дракона рядко се женят млади, често остават без брак, защото са с вкус към необвързания живот. Те се чувстват щастливи сами.

    Родените в годината на дракона могат да свържат живота си с хора от знака на плъха. Възможни са добри отношения и с хора от знака на змията. Трябва да избягват контакти с родени в годината на маймуната.

    Мъжете дракон се привличат от жени родени в годината на змията. Неуспешни са комбинациите с куче и тигър.

    В първата фаза на живота си драконите изпитват доста трудности тъй като изискват прекалено много от близките си. Артистичният им темперамент е причина и за много проблеми и във втората фаза от живота им.

    Превъзхождащите обкръжението си дракони често са неразбрани. Те имат труден характер, страдат от неудовлетвореност. Според азиатските народи, знакът на дракона е символ на четирите благополучия – богатство, добродетел, хармония и могъщество.

    Вашите аромати са - миро, роза, портокал, ванилия. Кристали
    Талисмани - рубин, кехлибар, аквамарин.




    Оценка:
    +0
    -1
  • stat
    Рейтинг: -1
    48
    06.02.2013 |
    14:41
    Неизвестен актьор-художник, застинал от злато, оживи главната улица и събра сеирджии в първия по-топъл ден вчера. Безброй любопитковци се спираха и се снимаха с човека - истинска скулптура. Уличният артист естествено беше оставил обичайната чинийка за монети, с които се възнаграждава търпението на “замръзналия” в поза човек и умението му да забавлява минувачите. Но почти никой не я забелязваше.

    Две живи статуи населиха Пловдив отскоро. Едната с цвете в ръка се усмихва любезно. Другата учтиво се покланя в знак на благодарност на онези, които са я удостоили с поглед, пара или снимка за спомен.

    Хората се правят на скулптури от векове. В по-старите епохи уличните артисти, дегизирани като статуи, са замествали сюжетите от картините в музеите, за да забавляват масите. У нас отсъстваха от улиците вероятно защото изкуството беше достъпно за всички слоеве на обществото. Но ето че се върнаха и стоят красиво и в 21-ви век - особено с навика си да закачат минувачите, а не само да стърчат безучастно.
    Оценка:
    +0
    -1
  • vivc
    Рейтинг: -1
    49
    06.02.2013 |
    14:43
    Журито на VIVACOM и TEDxBG избра най-прогресивната и иновативна идея, която кандидатства в конкурса NewBornIdeas по време на събитието в началото на януари. Победителят е сдружение Тук-Там, които ще създадат онлайн платформа за споделяне на успешен опит и идеи за положителна промяна от българи, които живеят в чужбина, а телекомът ще финансира начинанието.

    Като партньор на конференцията VIVACOM организира конкурса за новородена идея в социалните мрежи Twitter и Facebook, където всеки можеше да сподели идеята за своя нов проект, използвайки специалния хаштаг #NewBornIdeas. Кандидатстваха над 20 проекта, а от тях бяха избрани пет, които имаха възможност да се представят пред жури от VIVACOM и TEDxBG. Финалният победител сдружение Тук-там събра най-много гласове от журито и ще спечели менторство и финансиране на проекта от VIVACOM
    Оценка:
    +0
    -1
  • viva
    Рейтинг: -1
    50
    06.02.2013 |
    14:44
    Журито на VIVACOM и TEDxBG избра най-прогресивната и иновативна идея, която кандидатства в конкурса NewBornIdeas по време на събитието в началото на януари. Победителят е сдружение Тук-Там, които ще създадат онлайн платформа за споделяне на успешен опит и идеи за положителна промяна от българи, които живеят в чужбина, а телекомът ще финансира начинанието.

    Като партньор на конференцията VIVACOM организира конкурса за новородена идея в социалните мрежи Twitter и Facebook, където всеки можеше да сподели идеята за своя нов проект, използвайки специалния хаштаг #NewBornIdeas. Кандидатстваха над 20 проекта, а от тях бяха избрани пет, които имаха възможност да се представят пред жури от VIVACOM и TEDxBG. Финалният победител сдружение Тук-там събра най-много гласове от журито и ще спечели менторство и финансиране на проекта от VIVACOM
    Оценка:
    +0
    -1
  • usa
    Рейтинг: -1
    51
    06.02.2013 |
    15:14
    Американецът Тед Лигъти спечели Супергигантския слалом на световното първенство в Шладминг (Австрия). Специалистът в гигантския слалом намери идеалния път между ритмично наредените врати, изискващи по-голяма техника на пързаляне, и финишира пръв на трудното и неравно трасе с време 1:23.96 мин. Втори, на 20 стотни, завърши французинът Готие Де Тесие, а трети остана големият фаворит за златото в тази дисциплина - норвежецът Аксел Лунд Свиндал. Той остана на 2 стотни от втория Де Тесие. Свиндал водеше с 10 стотни на Лигети на последната контрола, но буквално на последната врата направи груба грешка и едвя успя да я вземе.
    От българите най-добре се представи Никола Чонгаров, който е 39-и, на 4,65 секунди от победителя, Светослав Георгиев е 47-и, на 6,27 секунди от Лигъти, а Георги Георгиев е 53-и, на 7,10 секунди зад шампиона. В състезанието участваха 82-ма скиори. Домакините от Австрия останаха без медал и във втория ден от световното първенство. Най-предно класиране от австрийците записа Ханес Райхелт, който завърши четвърти с време 1:24.51 мин., а веднага след него се нареди сънародникът му Матиас Майер с време 1:24.91. За 28-годишния Лигъти това е трети медал от световно първенство. Той има злато в гигантския слалом от Гармиш-Партенкирхен през 2011 година и бронз в същата сисциплина от Вал Д'Изер през 2009 година. Американецът има и златен медал от Олимпийски игри - в суперкомбинацията в Торино през 2006.


    Оценка:
    +0
    -1
  • knig
    Рейтинг: -1
    52
    06.02.2013 |
    15:15
    Книжарници Orange center стартират кампания с любов към книгите "Крайно време е да ги прочетете". Това са книги на автори, получили най-престижната Нобелова награда за литература. Сред тях са Орхан Памук, Херман Хесе, Ърнест Хемингуей, Албер Камю, Джон Стайнбек, Самюъл Бекет, Пабло Неруда
    Оценка:
    +0
    -1
  • par
    Рейтинг: -1
    53
    06.02.2013 |
    15:16
    Тлъсти сметки за ток и парно стопяват училищните бюджети, жалват се школските директори. Завишението е средно с около 2-3000 лева в сравнение с миналия отоплителен сезон, въпреки че предходната зима бе доста по-студена. “Правим икономии и пак имаме 10 000 лева за декември. А тогава учебните дни бяха само 18, след което излязохме във ваканция. Отделно имам 2000 лева сметка за ток”, обясни директорката на ОУ “Пенчо Славейков” Гергана Аврамова. 10 000 ще брои на ТЕЦ-а и СОУ “Хр. Г. Данов”. Всеки ден след 17 часа парното се намалявало на минимум, а сутрин в 5 часа се включвало автоматично, за да се стоплят класните стаи и коридорите до идването на учениците за първа смяна. “Дори през ваканцията не можехме да го спрем напълно, за да не замръзне и да си отворим по-голяма беля”, коментира директорът Георги Енчев, който очаква януарската сметка да е поне 12-13 000. Отделно от това школото давало 1200 за ток, което е с 400 лева повече от миналата година.
    Оценка:
    +0
    -1
  • Z!
    Рейтинг: 0
    54
    19.02.2013 |
    11:53
    1. 'танасе, 'танасе. Лъжеш като дърт циганин. Но то и богат по друг начин в тази страна не се става. Твое име в документите не съм видял, но това на жена ти, нищо че е с друга фамилия, не можеш да скриеш. Откраднахте завода, а от 6 години и на чужди имоти посягате. А колко народ купихте, за да прави мръсно. Но работата вече много вони: един огромен цирей много скоро ще се спука и много, много знайни и незнайни народу помощници ще излезнат наяве. А последното нещо, което направи вашата марионетка Линкин, премина всякакви граници. Убеден съм, че най-малкото, което може да ви се случи, са няколко пиперливи статии и малко тв медии. А нататък.. Нататък само бъдещето ще покаже. Но по общия ред ще го отнесе съпругата ти, може би и ти. Следват нотариус Елена Андасарова и "незнаещият" какво е това конфликт на интереси неин съпруг - адв.Николай Ангелов. Вероятно ще се разплете и далаверата около един бивш (а може би и настоящ) плетач - мазното Мите. Но от мен засега толкова!

    г-жо Петрова,
    Защо не попитате "Инвеститорът на 6млн.лв" - г-н Линкин,
    как неговите приятели от банките му дават огромни кредити срещу ипотека на сгради ,които не са негова собственост и нямат ли кадърни юристи в тези банки,които да хванат измамата?

    "За бога братя Българи,пазете си имотите !!!!!! "

    Бандита в случая не е нито Верен Филчев, нито Бъчваров - цялата парса отиде в ръцете на оня неграмотник Атанас Кръстев - Наско Бозата, шеф на Подкрепа и на адвоката и негов пълномощник един такъв дебел, много мазен тип...Петър Ников, май се казваше. Нито работници са взели нещо, нито нищо - Наско Бозата прибра 1.5 млн. евро от цялата сделка от тях задели 200 000 евро за централата на Подкрепа или за Тренчев, нямам представа.

    Приватизацията беше законната форма на грабежа на Българската индустрия.
    За съжаление направи се голяма грешка.
    Заводи строени десетки години и оборудвани с техника ги съсипаха с лека ръка.
    2. Журналистката е трябвало да зададе един простичък въпрос на Кръстев - къде и от кой е писан протокола от т. нар. второ акционерно събрание, с което той и Филчев влизат в завода. Как е регистрирано това събрание, от кой състав на съда, от кой адвокат? Простички въпроси, на които ако се намерят отговорите, а е просто, ще лъсне цялата измама на Наско Бозата и компания. Никога и на никой не са раздавани дивиденти - всичко отиде в джобовете на Кръстев и тези около него.
    Оценка:
    +1
    -1
напиши коментар
Код за сигурност:
Топ новини
Патриотите искат 4 министерства, сондират Славчо за културата
29.03.2017   |
13:40   |
360
Коментари: 7
" Или Бойко Борисов ще е премиер, или отиваме на избори". Това е категоричната позиция на ГЕРБ. От партията на Борисов изключват варианта за широка коалиция между ГЕРБ, БСП и...