петък, 17 Ноември 2017 23:08 ч.

Режисьорът Крум Филипов: Бог ме предпази от неизстрадани успехи

Има два типа творци - едните следват публиката, а другите вървят пред публиката, казва директорът на възкръсналия смолянски театър
25.05.2014   |   13:57
Прочетена: 2378   |
Коментари: 0
Режисьорът Крум Филипов: Бог ме предпази от неизстрадани успехи
Снимка: Крум Филипов

Крум Филипов е роден през 1969 година в Смолян. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ , специалност режисура, в класа на проф. Иван Добчев. Режисьор е на 10 театрални спектакъла. Автор на 9 документални филма, сред които този за пианиста проф. Георги Петров -“Изповед“ (отличен със „Златен ритон“). През последните 5 години работи като режисьор и сценарист на предаването за изкуство и култура по БНТ 2 - „Метафора“. Автор е на лентите от поредицата „Умно село“ по БНТ за Божана Апостолова, Кольо Карамфилов, Ясен Гюзелев и Палми Ранчев. Поет, писател. Автор е на стихосбирките „Воден знак и „Книжката“. В момента е директор на Родопския драматичен театър.

- Какво ще се случва във възкръсналия от пепелта Смолянски театър?


- С възстановяването на театъра беше поправена една жестока несправедливост. Това се случи с усилията и волята на много личности. Личности е точната думата. Най-значим за мен обаче е приносът на колегите ми артисти от Смолян. Именно това са унизените и оскърбените. Те издържаха през годините на агония тест за граждански личности в гражданско общество. Константин Павлов има един съдбовен стих по този повод: „Омразата е неграмотно опрощение, забравата възпроизвежда злото“. „Без омраза, но с памет за това, което се случи - за да не се повтори. Оттук-насетне ни предстои трудната задача да оцелеем. За да съществуваме пълноценно, ще са ни необходими около 16 000 билета годишно. Ясно е, че за град с около 20 000-хилядно население това е трудно достижимо. Трябва да сме в непрекъснато движение. Ще играем на сцените на всяко населено място в областта. Ще гастролираме и в по-големи градове. Предвидили сме изнесени публични репетиции в по-големите градове на областта. Предвидили сме и продажбата на „летящи“ билети. Нещо като „висящите“ кафета (театърът като „опит за летене“) - за да може и най-бедните, без да се унизяват, да видят спектаклите ни.
Освен това започнахме едно движение за възстановяване на легендарния театрален фестивал в Смолян „Дионисий“. Заедно с основното ядро от артисти и младите колеги от класовете на Иван Добчев, Пламен Марков, Ивайло Христов и Лео Капон ще бъдем в непрестанни репетиции до септември. Спектакълът, с който откриваме театъра, е „Майстори“ от Рачо Стоянов. Живот и здраве премиерата ще е на 17 септември. Втората премиера е „Лазарица“ от Йордан Радичков. Планирана е за 23 септември.


- Какъв е твоят театър - идеалният?


- Моят театър е този, който гледа на човека от стомаха нагоре. Духът и душата... Добрият театър оцелостява - това е „театърът на светлината и сянката“ (изразът е на Лорка), на доброто и злото в едно. Това оцелостяване прави човека по-добър. Няма смисъл от театър, който не прави хората по-добри. Тази мярка за цялост се отнася и към драматургичните ми предпочитания.


- Постоянно се води дискусия за комерсиалното и високото изкуство, твоето какво е?


- Има два типа творци - едните следват публиката, а другите вървят пред публиката. И двата типа имат своите талантливи представители, но моите предпочитания са към вторите. Към тези, които водят, проправят път. Опитвал съм да правя комерсиални неща, но не мога. Това е единственият комплекс, който си харесвам, и ще го отстоявам... Има сериозен проблем с погрешни критерии към изкуството. Като мярка (и това е особено видимо в суетната страна на театъра) се представят ефектни подражатели с подражателни спектакли, атрактивна имитация на нещо същинско. Тази погрешна мярка поражда нови подражатели на подражателите, които започват да диктуват театрален контекст. На помощ в такива случаи ми е Стоян Михайловски: „Злото е бързоходно, защото слиза, доброто е бавничко, защото се изкачва“.


- Не си от галениците на съдбата - с дипломния си спектакъл печелиш номинация за Аскеер, носител си на Златен ритон, автор си на разкошни филми, прекрасен поет, а не си от комерсиалните лесно разпознаваеми лица в изкуството. Защо се случва така?


- Сещам се, че на подобен въпрос Йосиф Бродски перифразира една латинска поговорка, която в превод звучи приблизително така: „Съдбата не е х.й, че да си я държиш.“ В кръга на шегата и аз мисля така. Моята съдба си е моя съдба. Доволен съм, че Бог ме е предпазил от неизстрадани успехи и прекомерно самочувствие. И съм благодарен за това.


- Какво се случва с романа ти за родопския Дон Кихот?


- Работата по роман е продължително усилие с невероятни и за самия автор обрати. Завръщането ми в Смолян след дълго митарстване из света и България е моята митологема. Освен това никога не бих подвел моята издателка Божана Апостолова. Това е човекът, който в труден за мен и семейството ми момент с едно движение ме запрати в стратосферата на голямото изкуство, върна ми достойнството на творец, ненатрапчиво и без да ме поставя в зависимости ми проправи път. Божана Апостолова е ренесансова личност с много голяма подемна сила. Трябва да я пазим.


- Разкажи цветни случки около снимките на „Умно село“?


- Всяка от сериите на „Умно село“ е събитие за мен. Голямо предимство е да имаш възможност да се „отъркаш“ до блясък в най-големите. За което съм безкрайно благодарен на Влади Люцканов и Антоанета Бачурова. Най-мистичното преживяване беше в дома на поета Добромир Тонев в Ямбол - снимки на филма „Божана“. Божана прочете едно стихотворение, което е посветила на Добри, и на врата се позвъни три пъти. Осиротялата майка на поета отвори вратата и... нямаше никой. Това е.


Топ новини
Разкриха схема за укриване на ДДС, пловдивски бизнесмен в ареста
17.11.2017   |
19:47   |
1036
Коментари: 0
ДАНС и Икономическа полиция разкриха схема за укриване на данъци и пране на пари след разследване на търговия с контрабандни горива. Първоначално задържани при акцията са били...