сряда, 26 Април 2017 01:07 ч.

Радостта на народа, или падналият идол на Бразилия

Чилийски вестник след полуфинала на Мондиал '62: “От коя планета идва този Гаринча?”
18.02.2017   |   10:26
Прочетена: 375   |
Коментари: 1
Радостта на народа, или падналият идол на Бразилия

Те са сред най-големите в световния футбол. Животът им е по-интересен и фантастичен и от най-интересния трилър. Дели се на две противоположни половини, сякаш за да покаже, че и най-великите са като нас - славните години, последвани от тъжния упадък с личните проблеми, алкохолизма, контузиите и трагичния край. За тях са писани книги, създадени са филми. Най-голямото им признание обаче е неизмеримата любов на хората.

Всичко започва в един горещ следобед на 9 юли 1953 г. Този ден се превръща в един от най-забележителните в историята на футбола. До оградата на стадион “Ботафого” в Рио де Жанейро от крак на крак пристъпва неугледно на външен вид момче на име Маноел, или Мане, както го наричали приятелите. Младежът бил доведен тук от бившия футболист на бяло-черните Арети. Човекът видял неповторимите финтове на Мане в Пау Гранде и решил да го покажа на своя приятел Жентил Кардозо - треньор на Ботафого.

Тренировката била към края си, когато навъсеният треньор се смилил над провинциалистчето, облечено в евтин платнен панталон и избеляла риза. Дай го насам, викнал той на Арати. От трибуните се дочува смях и самият Жентил се опитва да скрие усмивката си - този тромав и непохватен момък прилича на всичко друго, но не и на футболист. Той накуцва, клатейки се - единият му крак е 8 см по-къс от другия. Поради това, за да се крепи, за да ходи и тича, Мане трябва да извива по-дългия си крак като дъга. 

За да прекрати карнавала, треньорът приканва най-добрия си защитник Нилтон Сантос да провери кандидата за слава. Това, което станало после, страховитият национал запомнил за цял живот. “Когато се приближих до него, той внезапно прокара топката между краката ми и изчезна. Опитах да стартирам подире му, но загубих равновесие и паднах на тревата, като си вирнах краката нагоре… Всички на стадиона прихнаха да се смеят. Всички, с изключение на този странен субект, който спокойно продължаваше да прави, дявол знае какво, с останалите защитници." Така започва фантастичната сага на този полуграмотен калфа в тъкачна фабрика, превърнал се в Радостта на народа, в истински герой на Бразилия. Останалото е история.

Епизод 2
Пау Гранде е малко градче, сгушено в безкрайните тропически гори край Рио де Жанейро. В това забравено и от Бога, и от Дявола място животът на местните протича между текстилната фабрика, носеща гордото име “Америка”, и бара на Доди, където се продава най-добрата кашаса - силна ракия от захарна тръстика. Местната знаменитост е самоукият китарист Амаро - тъмнокож красавец, в чиито вени тече индианска кръв, весел гуляйджия и неуморим донжуан, който не знае имената на 25-те си деца. Същият този Амаро, изпаднал в алкохолно опиянение, извършва непростим грях - изнасилва най-голямата си дъщеря и тя забременява. Детето се появява на бял свят с криви крака, като единият е видимо по-къс от другия. Хлапакът по цял ден катери близките хълмове, търсейки гаринча - врабче с червено-черна перушина и омайваща песен, което умира веднага щом го уловиш. Според легендите човек, хванал рядката птичка, живее дълго и щастливо. Един ден Мане го прави и си спечелва за цял живот прозвището Гаринча.

Епизод 3
Звездата му изгрява на футболния небосклон с пълна сила на световното първенство в Швеция през 1958 г. Мане е взет с огромно нежелание от селекционера Висенте Феола. По време на първите два мача - с Австрия (3:0) и с Англия (0:0), дясното крило седи на пейката. Преди сблъсъка със СССР журналисти и играчи молят непреклонния Феола да включи Гаринча в състава. И така на 15 юни 1958 г. светът го забелязва. “Трите най-фантастични минути в историята на световния футбол” - така известният френски специалист Габриел Ано нарича трите първи минути на тоя мач. В 15-ата секунда Диди изпраща топката към Гаринча, който два пъти поред преминава защитника Кузнецов, след това още двама - Войнов и Крижевски, и с бомбен удар улучва гредата. Секунди по-късно Гаринча отново пробива по фланга, центрира в наказателното поле и Пеле за втори път поразява гредата. А в 3-ата минута на този неудържим щурм към вратата на Яшин пада и гол на Вава след нов пас на Гаринча.

На следващото световно - през 1962 г. в Чили, Мане е единодушно признат за герой №1 на турнира, тъй като още в първите минути на втория мач Пеле е жестоко контузен и излиза от строя. Апотеозът на изявите му е мач срещу Англия. Маноел подава за един и сам нанизва останалите два гола за победата на селесао. След последния съдийски сигнал треньорът на англичаните Уилям Уинтърботъм избърсва потта от челото си, въздъхва и заявява пред побеснелите журналисти: “Четири години учих моите момчета да побеждават отбори. Уви, никога не съм предполагал, че ще ми се случи да имам работа с Гаринча…” На полуфинала с Чили божественият Мане вкарва два гола и докарва защитата на домакините до нервна криза. На другия ден местният вестник “Ел Меркурио” излиза на цялата си първа страница с едно-единствено заглавие, набрано с възможно най-едрия шрифт: “От коя планета идва този Гаринча?”. На финала селесао бие Чехословакия с 3:1 и за втори пореден път печели златната “Нике”. След последния съдийски сигнал развълнуван радиорепортер се приближава до героя, залива го с водопад от комплименти и пита: “Сеньор Гаринча, знаете ли, че сте най-добрият футболист в света?”. “Да”, е отговорът. Това е най-краткото интервю в историята на журналистиката.
В родината го чакат като месия, наричат го “Чарли Чаплин на футбола”. Жените са в краката му, режат си вените заради него.

Епизод 4
Да, Гаринча тогава е на върха на славата си. Печели луди пари, но и ги харчи лудо. О, това било лудешко време! Купоните в къщата на звездата не спирали денонощно. Почти всички с амбиции в политиката се изреждат да се снимат с Мане - депутати, кметове, министри. Снимката с Радостта на народа на първа страница на вестника осигурявала толкова много гласове от избиратели, които от никъде другаде не можели да се спечелят. Винаги преди срока, в който трябва да се продължи договорът на нападателя, в Пау Гранде идват и картолите - клубните босове на “Ботафого”. Прегръщат шумно Маноел, почтително целуват ръка на доня Наир - неговата жена мулатка, черпят дъщерите му с бонбони.

Радостта му е футболът. Финалният мач за първенство на Рио де Жанейро срещу “Фламенго” се превръща в триумфален спектакъл на нападателя, който вкарва хеттрик. На следващия ден един от вестниците пуска на първа страница шарж - 11 играчи на “Ботафого” - и всички с едно лице. Лицето на Гаринча.

Този триумф обаче се превръща и в лична трагедия. Получава контузия в коляното. Травмата е сериозна, но шефът на клуба Сержио Дарси не дава и дума да се издума за почивка - предстои комерсиално турне в Италия и Франция. А домакините дават 15 000 долара на мач, но само при условие, че в тима е и най-голямата звезда. В противен случай мизата пада наполовина. И Маноел трябва да играе, лекарят му бие преди всяка среща обезболяващи инжекции. Два часа след мача действието на наркозата свършва и страшна болка разкъсва коляното. Налага се да го носят от автобуса до хотела на отбора или креслото в самолета. След завръщането вадят от крака му парче кост, но се оказва, че диагнозата е сгрешена - скъсан менискус, а вече е твърде късно. Шефовете вече мислят как да се отърват от него - те нямат полза от контузен Гаринча. Гонят го позорно от “Ботафого”. Няма пари за операция, професор Мараио Тоуриньо я прави безплатно.

В деня преди карнавала през 1966 г. “Ботафого” го продава на “Коринтианс” срещу 220 милиона крузейро (100 000 долара). Дебютира на 2 март в мач за купата. “Коринтианс” губи с 0:3 от Васко да Гама. Втори толкова печален резултат в живота на Гаринча. С разкъсващата болка в коляното Мане не е същият. Публиката започва да го освирква, скоро си тръгва и от там. По милост попада в списъка за Мондиала в Англия през 1966 г. Намира сили за “лебедова песен”. Започва да се говори за “проблема Гаринча”. Ще издържи ли контузеното дясно коляно на високото напрежение? За робуващата на фатализма бразилска торсида съвсем не е без значение и фактът, че “най-дяволското крило на света” бе единственият футболист за всички времена, участвал в 40 мача на национален отбор, без да познава вкуса на поражението. Ако не се смята загубата на първата му жена, която Мане доброволно заменя за младата Елза. Певицата дотолкова го заслепява, че той забравя дори шестте си невръстни дъщерички… Фиаското на застаряващия тим в Англия е пълно.

Продължението във вторник

тагове
Радостта на народа, или падналият идол на Бразилия
Радостта на народа, или падналият идол на Бразилия

Топ новини
Страсбург спря бутането на къщи в Арман махала
25.04.2017   |
23:10   |
432
Коментари: 0
Европейският съд по правата на човека в Страсбург изиска днес от българското правителство спиране на планираното от община Пловдив за утре, 26-ти април, събаряне на къщи в кв....