вторник, 17 Октомври 2017 03:04 ч.

От лъжовните страсти на земния ден до вечния живот

18.02.2017   |   16:05
Прочетена: 858   |
Коментари: 5
От лъжовните страсти на земния ден до вечния живот

Георги ПЕТРОВ


 

През тази седмица бе постигнат поредният от върховете на справедливостта, добротата, човещината и солидарността със страдащите. Популярният колкото Христо Стоичков кмет на врачанското село Галиче Ценко Чоков беше пуснат от затвора под гаранция. Едната половина от селото му  е доволна от освобождаването  му. Другата основателно се страхува от гневната му мъст. Изпитвала я е нееднократно.

Сещате се, че тук се е получило някакво обществено възпаление. Най-вероятно ви е и ясно как трите власти в държавата ни решиха да лекуват това възпаление. Изпратиха две-три патрулки с полицаи да възпират пагубния гняв на властелина. А на  самите полицаи  им е някак си леко и оперетно. От опит знаят, че Ценко ще наказва крепостните си за неподчинението, когато те  си отидат.

 Почти едновременно с това населението на шопското градче Елин Пелин отвоюва своята независимост от международните норми, като  не позволи сред него да бъдат заселени трима нещастници, отървали се  от кървавите събития в Сирия.

Не е за похвалване  постъпката на гражданите на Елин Пелин, но и тези, които ги нарекоха фашисти, се пренатегнаха. Тези наши сънародници не само не са фашисти, те са жертви на фашизоидните медийни  брътвежи. Те не  са уплашени от убогото сирийско семейство, те панически се страхуват  от различните.

 И как няма да се страхуват, когато по много пъти на ден националният ефир им набива в главите, че хората, изповядващи исляма, се придвижват от изток на запад, като се правят на бежанци от войната с единствената цел да се докопат до западните мегаполиси и да ги взривяват. Сега европейските  държави затвориха границите си и бежанци или псевдобежанци останаха  на  наша територия, не могат да стигнат целта си.

Това значи, че в най-скоро време ще получат заповед от централите си  да взривяват  на местата, до които са се добрали. Може и да не ви се струват кой знае колко правдоподобни тези обяснения за страха на елинпелинци, но хората от кафенето няма да повярват на никакво друго.

Дори и ако  то  е официално съобщено от г-н президента ни Румен Радев. Когото в разговорите си почитаме с коленопреклонността към първия ни ръководител, в която ни възпитаваха в далечните ни пионерски години.

Оня ден в  Постоянното присъствие, така по заемка от БЗНС сме нарекли колективния орган за управление на нашата общност, се обсъждаше въпросът дали да окачим в нашата централа, т.е. кафенето, портрет на г-н Румен Радев. Договорихме се единодушно размерът  на портрета  да бъде  стандартният. Като тези на др. Тодор Живков навремето.

Но за историческия момент на тържественото окачване не постигнахме консенсус. Тези, които настояваха това окачване да се подготви и осъществи в най-кратък срок, бяха оборени от газещите по-дълбоко в политическата ритуалистика.

Вторите надделяха, като настояха да изчакаме момента, в който ще стане ясно има ли г-н Радев апетити за президентска република, или няма.

Националният ефир ни е набил в главите още една, този път повече положителна и доста забавна личност. Това е  д-р Мирослав Ненков, който беше служебен здравен министър в служебното правителство на не толкова безспорния проф. Георги Близнашки. Та мобилен екип на  НАП засякъл през това  лято  по Черноморието ни д-р Ненков да се вози в двадесетгодишната си кола.

Луксозна му се сторила на този мобилен екип на НАП колата на д-р Ненков и той отпочнал мероприятия, с които да докаже несъответствие между благосъстоянието на г-н ексминистъра и  законно придобитите от него  доходи.

Мероприятията, предвидени в закона, не доказали незаконна забогатялост на д-р Ненков и сега той е решил да съди НАП за нанесените му морални щети и уронване на доброто му име. Дано да я осъди тая НАП, на всички  ни  тя пие кръвчицата и не я обичаме, колкото  и да ни е ясно, че без нея държавата ни е невъзможна.

А иначе д-р Ненков е любимец както на нашата общност, така и на целия български народ не толкова защото е бил министър и  защото е добър доктор, а защото е приятел на Шкумбата и е забавен почти колкото него.  И защото дамите телевизионни  водещи умират да го канят в предаванията си. Нищо че в разговорите им с него проличава интелектуалният им недоимък.

Оказа се, че и тази любов е взаимна. Изглежда, че и д-р Ненков вече не може без медийно внимание и сега, за да го поддържа, се заканва на НАП. На която обикновено такива закани са през бюрокрацията.

Особено ни занимава и  решението на доказалите се журналисти Тома Томов и Елена Йончева, както и на ярко открояващия се  сред колегите си социолог проф. Иво Христов да се включат в политиката на страната на левицата. Не по-малко интересно ни е  и решението  на разследващия потайностите на прехода ни Антон Тодоров да подсили доскоро критикувания от него  политически каймак на ГЕРБ.

Някак си  обнадеждаващо е, че с политика в нашата блатясваща държава се захващат доказали се  в професиите си хора. Още по-хубаво ще бъде, ако те успеят да съхранят ярките си индивидуалности до момента, в който в  решенията на  партията, коалицията или  парламентарната им  група  ще личи тяхната подготвеност и техният висок стил.

 Защото вероятността да се изгубят в  колектива от безличия, каквито   за жалост са органите за колективно управление на политическите формации, е много по-голяма.

Тези, които са пътували в чужбина с организирани от туристическите фирми групи, не може да не са забелязали една доста неприятна закономерност. Служителите в туристическия бранш, хотелските персонали и обслужващите музеите и другите туристически забележителности се отнасят към цялата гостуваща им група така, както заслужава най-дразнещият с поведението си и най-невъзпитаният член на тази група.

В повечето случаи това отношение е доста  обидно  за етичните, възпитани и сдържани личности, станали по  волята на организирания туризъм членове на тази група, но индивидуално отношение към тях е почти невъзможно в туристическата индустрия.

Има нещо подобно и в политическия и парламентарния живот. Политическите  партии са си опоненти една на друга. И  е някак си естествено  да се отнасят една към друга така, както заслужава най-тъпият и най-наглият член на отсрещната  партия или парламентарна група.

И ние чудом се чудим как ще се чувстват  Тома Томов, Елена Йончева и Иво Христов, когато  опонентите им започнат да се отнасят към тях така, както са заслужили уважаемите (според парламентарния протокол)  Таско Ерменков, Георги Гергов, Кирил Добрев и пр. стари бойци  на партията

 За г-н Антон Тодоров не се притесняваме, той  ни се вижда  доста по-гъвкав и си мислим, че  при първото си усещане за дискомфорт в политиката  ще се заеме  да доказва  далаверите при Сътворението на света.

Проф. Иво Христов декларира, че  и като депутат ще продължава  остро да критикува. Ние се боим, че ще му се наложи  да го прави и  пред огледалото.

 Елена Йончева, вероятно за да  убеди публиката, че ще  продължи да си бъде храбрата журналистка, сподели тези дни, че още преди две години, след много рисковите си рейдове в Сирия, е информирала обществеността ни, че  в Алепо   джихадистите убиват с произведени в България оръжия.

 Нито тя, нито по-младите колеги, които сега дръзват до посещават тамошните бойни театри, са казали директно, че това е позорно за България, но  нещо такова  се чете между редовете.  

И точно то събуди спомените ми за времената, когато  отразявахме стачките и протестите на озверелите от глад и нищета оръжейници в Сопот и Казанлък. Те нямаха работа и перспектива, децата им мизерстваха. Бяха станали  остър проблем на държавата.

Най-трудната задача на политиците е да се опитват да примирят  противоречието между  страданията на жертвите от най-жестоките локални войни и  поминъка на оръжейниците. Можем да се досетим какво мислят по този въпрос журналистиката и социологията, но не ни е съдено да знаем как биха могли те да помогнат на политиката.

Бог  знае защо в този контекст ми идва наум сентенцията на Макиавели: ”Искам  да отида  в ада, не в рая. Там ще мога да се наслаждавам на обществото на папи, крале и херцози, докато раят е населен само с бедняци, монаси и апостоли”. 

 Ако Николо Макиавели е осъществил намерението си, един ден ще му се наложи да организира посрещането на националния ни герой Ценко Ч. За женицата от Сирия, напъдена от елинпелинци, и нейната фамилия  най-вероятно  някога ще се погрижат бедняците  в райските  селения. Казват, че раят бил един и същ и за мюсюлманите, и за шопите християни.


Топ новини
Шофьор смля оградата на бул. Христо Ботев" СНИМКИ
16.10.2017   |
22:19   |
826
Коментари: 0
Лек автомобил Пежо се блъсна в разделителната ограда на булевард "Христо Ботев" срещу автогара Юг и я смачка до неузнаваемост. Инцидентът е станал около 21:30 часа. ...