неделя, 23 Юли 2017 23:41 ч.

Нощта е също слънце

Откъс от едноименния роман на Божана Апостолова
18.02.2017   |   14:43
Прочетена: 353   |
Коментари: 0
Нощта е също слънце

Вярно е, пари имаха, но синът  страдаше. Той не можеше да прости на майка си честите  отсъствия от къщи. А оправданията , че го прави за него, направо го влудяваха и той трупаше в душата си чувства, непознати му досега.

Една събота вечер, прибирайки се от Прищина, Силвия видя Момчил да я чака на терасата. Слезе от таксито и на бегом стигна до асансьора. Но като влетя вкъщи, очаквайки да получи целувка, я връхлетя само скърцащият му глас:

  -Мамо, ти син нямаш ли?

След този пронизващ я вик всичко се разви светкавично. Момчил взе един стол, вдигна го и заудря безразборно каквото му падне пред очите - прозорци, врати, маси, чинии, чаши… Майка  се показа на вратата да види какво става, но Силвия  кимна да ги остави сами. Гледаше сина си втренчено, а кръвта  се качи в главата, забумтя в ушите  като ударите, стоварващи се върху купуваните с черен труд вещи.

  -Спри се, Момчиле! - извика тя. - Какво правиш, полудя ли? Не съсипвай дома ни!

Излязъл от равновесие, зачервен, треперещ и със заканително вдигнат стол в ръце, Момчил изкрещя:

  - Не искам ти да си ми майка! Не искам такава бедна майка! Искам леля Спаска да ми е майка! Тя е милионерка и никога няма да ме остави сам вкъщи… никога няма…

Момчил се давеше от ярост, слюнки хвърчаха от устата му и той видимо не успяваше да се справи с безпорядъка в душата си, предизвикал тази криза. Силвия се изплаши и тръгна към него, усещайки, че зад границата, която прекрачи синът , пълзи унижението с пречупен гръбнак. И тогава някакъв бент се скъса у нея и отприщи пороя на сълзите. Силвия не просто плачеше, а виеше от огорчение, безпомощност и страх за сина си. Този неин нечовешки вой стресна Момчил. Той остави стола, погледна треперещата си майка, сякаш я виждаше за първи път, хвърли се върху нея, прегърна я и се разтресе в конвулсии.

Майка и син, вкопчени един в друг, плачеха. Заради ужаса, прекосил ранените им души.

На сутринта всичко бе вече спокойно. Силвия набързо спретна закуска за Момчил, наля кафе на себе си и първа заговори:

  - Никога не се срамувай от любовта си, сине. Знам, че ме обичаш. Но се научи да го показваш по друг начин - не като чупиш и рушиш. И не забравяй, че на мен също ми е много, много трудно…

  - Прости ми, мамо, прости ми! Не знам какво ми стана. Може би много дълго те чаках… и изведнъж…

- Да не говорим повече за снощи. Но трябва да знаеш, че ще попътувам още малко до Прищина. Вече си седми клас, предстои ти кандидатстване, ще трябват пари и за частни уроци. Бъди по-търпелив и по-снизходителен към майка си, момчето ми. Знаеш, че си всичко за мен, няма друга радост сърцето ми. Ти, ти, ти. И толкоз.

  - Ох, мамо… Не можеше ли да сме заедно с татко? Тогава и ти нямаше да се мъчиш толкова.

  -Не, Момчиле, не можеше, но още си малък, за да го разбереш. Въпреки че сме разделени обаче, аз обичам баща ти - както и тебе - завинаги, за цял живот.

  -А този мъж, който понякога те изпраща до нас? Той какъв е? И него ли обичаш?

  -Това е дълга и сложна тема, сине, а мен ме чака работа - къщата трябва да се оправи, после пране, гладене… Имам и тетрадки да проверявам… Ще продължим разговора друг път. А сега ми трябва малко въздух.

Силвия стана от стола и с бързи крачки излезе на терасата. Навън я посрещна небето - синьо, та чак виолетово, като кръговете около очите , в които се бе натрупала преживяната болка.

            …………….

В понеделник Силвия се прибра направо от училище вкъщи. Момчил беше сложил масата за вечеря и с радостен трепет очакваше майка си. В излъчването му нямаше и помен от преживения нервен срив.

  - О, ти си сложил масата, сине? И даже вечерята е готова - салатка, паниран кашкавал…

  - За кашкавала малко ми помогна баба. Но салатата я направих сам.

  - Благодаря ти, момчето ми. Ако знаеш колко съм гладна! Ще изям и тебе, за десерт - засмя се Силвия и закачливо го целуна по носа.

Но Момчил остана сериозен.

  -Мамо… Още веднъж ти се извинявам за оная вечер. Ако можех, щях да я изтрия от паметта ти. С компютрите се получава, но с хората - не знам. Обаче искам да знаеш, искам да си сигурна, че те обичам. И то много! И ако трябваше аз да си избирам майка, щях пак тебе да избера…

Силвия за миг застина, а над масата се спусна тягостна тишина. За да се измъкне от ада на това мълчание, тя хвърли бегъл поглед към сина си, стана, целуна го и като се върна на стола си, сдържано рече:

  - Аз няма да ти повтарям, че си всичко за мен и че за теб бих направила и невъзможното, защото го знаеш. Но може би не знаеш все още, че за да опазиш човешкото си достойнство, се изискват кански усилия, даже жертви… Затова ти съобщавам, че в петък ще пътувам за Прищина и ще очаквам от тебе да се държиш по-зряло. Излишно е да висиш на терасата и да страдаш за мен. Ти си ето тук - Силвия потупа с длан вляво на гърдите си. А сега да хапнем, ако не искаш да умра от глад.

Откъс от романа "Нощта е също слънце" от Божана Апостолова


Топ новини
Локо Пд - Левски завършиха 0:0
23.07.2017   |
21:28   |
217
Коментари: 0
По-важното по минути: 8 - Веселин Марчев се измъкна зад отбраната на Левски и се сблъска с вратаря Божидар Митрев, който го изпревари за топката. Митрев се изправи, но Марчев...