Нашите велики жени: Как Радка вдигна дъщеря си на крака

5 години води дело за издръжка - мъжът й продължава да не плаща редовно

"Бях готова да изляза на улицата и да започна да прося, само и само да събера парите за операцията на дъщеря ми. Никога не се предадох!" Това признание прави една изключително силна майка, която отдава живота си на дъщеря си Румяна и успява съвсем сама и с много борба да я изправи на крака и да я направи студентка.

Радка Станева ражда момиченцето си, когато е на 25 години. Бебето е недоносено, но никой тогава не казва, че има увреждане. Разбира го, когато детето става на 11 месеца. Налага се да влязат в болница и лекарите поставят диагноза "детска церебрална парализа".

Тогава започва най-трудното. Радка ражда момиченцето си без брак. Бащата не се интересува от тях и отглежда детето съвсем сама. Живее в малка кирпичена къщичка в селото на 81-годишния си татко. Майка вече е починала. Жената започва да търси лечение за Румянка първо в Пловдив, а после и в Момин проход.

Когато отидох в Момин проход и видях колко много болни дечица има там, се отчаях. Изпаднах в депресия и безизходица, признава Радка. След срива си обаче разбира, че така не може да бъде полезна на момиченцето си. 

Пари за операция обаче няма. Обикаля банки и фирми с молбата някой да помогне. За този период признава, че е била готова да излезе и на улицата да проси, но да намери сумата. Тя ми бе цел номер едно, признава Радка. Няма нещо, което да е унизително за майка, която се бори за здравето и живота на детето си, допълва тя.

Оттогава до сега Румянка е имала 19 операции. Макар и трудно, вече успява да ходи. Студентка е втора година в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Учи социални дейности и мечтае да стане социален работник и да помага на други болни хора.

Майка се моли да има работа за нея, след като завърши, да бъде сред хора и да не стане едно от многото деца с увреждания, които са обречени да бъдат затворници у дома.

Поглеждайки назад, Румяна вижда много трудности, за които днес обаче говори с огромна сила и несломим дух. Спомня си най-тежките моменти. Цял живот обикаля общински жилища. Първият апартамент, в който е настанена, споделя с още четири социално-слаби семейства.

Там момиченцето преживява тежка травма. Махат се от стаята, която обитават, когато Радка среща любим мъж, с когото заживява на семейни начала. В началото им е много трудно. Живеят без ток, на влага и парите не стигат. Той става личен асистент на Румянка и се грижи за нея, докато майката работи на минимална заплата. Ражда им се още едно момиченце - Йоана.

На 48 години обаче мъжът внезапно умира. Трагедията за Радка и двете й дъщери е голяма. Остават съвсем сами и не могат да преживеят загубата. В този момент никой не им помага. Биологичният баща на Румянка работи зад граница и никога не проявява интерес към детето си.

Повече от пет години Радка води дела в съда за издръжка. Най-накрая печели делото, но мъжът така и не започва да плаща редовно. Получават дребни суми с цената на много усилия и нерви. 

Въпреки трудностите и несгодите, Радка не спира да вярва в доброто. Казва, че по пътя си е срещала хора с големи сърца, които са подавали ръка. Един от тях е Гордън Мерк - швейцарският благодетел, който живее с жена си в Пазарджик и помага безвъзмездно на нуждаещите се.

Основават фондация "Сърце за България", която наричат "семейна", защото в нея участват само те двамата. Мерк неведнъж е помагал на Радка и момичетата . Сега дори е обещал да дава заплата на личен асистент, който да живее в Пловдив с Румянка и да помага да ходи на лекции и да се грижи за нея. /Марица.бг

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?