Мотото на "Пловдив 2019": Не беше ли "Заедно", а не "Аз"
И кой раздели културата на "готините копелета" и "нафталинените майни"
- 10:44, 07.09.2015
- 10:45, 07.09.2015
- 5646
- 28
„Пловдив - между нафталина и вдъхновението от промяната” от Асен Асенов, публ. в „Капитал”, бр. 35/2015.
Авторската статия на Асен Асенов в последния брой на „Капитал” много ме раздразни! Знам, че не бива да се прави реклама на друг вестник, но я прочетете. Прочетете я, за да се ядосате. Сигурен съм, че мнозина в Пловдив вече са ядосани. Особено пловдивските интелектуалци, които според автора вкупом не са достойни за това име. Не съм допускал, че може да се изрекат толкова обиди към пловдивските творци и дейците на културата. Понеже повечето от тях действително са скромни хора и поради това може и да не му отговoрят, нека кажа аз какво мисля. Още повече че с Асен се знаем от има-няма 20 години и той няма да ми се сърди.
Обидно е да внушаваш, че едва ли не развитието на Пловдив се дължи на теб и на твоя приятелски кръг. Че eдва ли не столицата на културата се е случила само заради теб! Да наричаш хора, които са те приемали в къщите си и на чиято маса си ял, „провинциалисти”, „нафталини”, „заспали” и пр., да създаваш умишлено разделителни линии. Да правиш несръчни четки на властта, за да можеш после да се наредиш на първа линия. Толкова е обидно, че дъхът ти спира. Но пък напред излиза гневът.
С Асен, освен че познаваме възможностите на медиите, ни свързва още нещо. Той е напуснал Пловдив и е тръгнал да превзема София през 1990-а. Аз през 1985-а. Напълно ми е ясна двойнствеността, която хора като нас развиват. В София непрекъснато подчертаваме, че сме от Пловдив. Защото да си от Пловдив е бранд. Идвайки си в Пловдив обаче, се правим на софиянци. На „голяма работа”. Щото, там, в София, ние, видиш ли, се мешаме с големи хора и участваме в правенето на големите работи, а тук, видиш ли, всичко е някак мъничко, битово-уютно, абе въобще - провинциално. Ние там... пък вие тук...
Точно тази типична черта на „софиянците от Пловдив” избива неудържимо в статията на Асен и това не ми харесва, защото създава интрига и разделя. Нито приятелите ни, които останаха в Пловдив, заслужават такова презрително отношение, нито ние, псевдософиянците, сме станали чак толкова голяма работа. Това, че някой е прочел статия в чуждо списание или е видял шикарно заведение в Милано, или хепънинг в Амстердам и ги е прекопирал, не го прави културтрегер. То си е обикновено плагиатство. Говоря по принцип. Точно поради това София е една европейска провинция, напълнена с евтини плагиати. Всеки чужденец ще ви го каже.
През 2019-а София ще е културна провинция и спрямо Пловдив. Нека отсега да е ясно. Това ще стане обаче само при едно условие: Пловдив да се опази от нашествието на претенциозни торбаланковци от Княжеството, които ще нахлуят като скакалци, ще овършеят столицата на културата и ще оставят след себе си парчета папиемаше и арматурни железа от артинсталации, които биват забравени на следващия ден. Ще остане едно голямо няма нищо. Каквото остава от „проектите” им в София.
Като четеш статията на Асен, оставаш с впечатление, че откакто „готините” го напуснахме, Пловдив е станал едно голямо блато. „Нафталин”, „уютна провинциална самодостатъчност”, „заспало състояние”. И, внезапно, ти да видиш - Европейска столица на културата!
Изведнъж, казва Асен, градът се събуди! Е, как така се събуди? Нали е бил заспал дълбок, непробуден ориенталски сън? Ние, софиянците, ли го събудихме? Ами нали ни беше гнус от блатото? Нали нас ни нямаше? Или така, като идвахме веднъж в месеца, и го събудихме? Хайде, моля ви се!
Страшно се възмущавам, когато видя да бъде обсебван чужд труд, да бъдат присвоявани чужди заслуги. Когато видя как хора, вложили години от живота си в дадено начинание или кауза, биват изместени от други, които идват наготово и яхват вълната на принципа „Стани да седна!”. Случвало ми се е няколко пъти някой да си присвои мой труд и не искам да се случва никому. Много боли!
Всички в града знаят имената на хората, които започнаха инициативата за издигане на кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на културата. Аз и Асен не бяхме сред тях, ние идвахме, казвахме по някоя насърчителна дума и си заминавахме за София. Тези пловдивски интелектуалци, да не ги изреждам, тихо, кротко, бавно, методично и последователно обединяваха онези енергии, за които Асен говори, сякаш той ги е събудил, за да се случи кандидатурата и после - за да се случи победата.
Пловдив - европейска столица на културата, е дело на пловдивчани. На „нафталинените интелектуалци”. Софиянци нямат нищо общо. Мнозина в София пречеха, знаем и техните имена. Което няма да им попречи и те сега да дойдат и да се опитат да яхнат вълната.
Някой си бил имал идея „Капана” да се оживи и превърне в място на творческите индустрии! Колко гениално! Как пък на никого не му е хрумнало? Чакам сега някой да си присвои и идеята, че тютюневите складове трябва да се оживят. Също и тепетата. Сякаш на всички не ни е било винаги ясно, че и „Капана”, и тютюневите складове, и тепетата един ден ще придобият точно облика, който им предстои да придобият. Беше въпрос на време и времето дойде сега. Никакви гениални идеи не стоят зад това, просто е резултат на устойчиво развитие.
Ако има нещо, което в Пловдив го има, а в София го няма, то е устойчивото развитие. Това не е клише от формулярите за грантове. Това е метод за правене на нещата. Той задължително е по-бавен. Затова е устойчив. А резултатите се виждат и след векове. Това, което харесваме в Пловдив, са резултатите именно от устойчивото развитие. Плодовете от труда на стотици хиляди хора, които бавно, постъпателно и ЗАЕДНО са създавали векове наред уникалната градска среда. Онзи дух, заради който международното жури нямаше как да не избере Пловдив. Духа на Пловдив го запазиха тези, които останаха, а не тези, които си заминахме. Така е, Асене.
Пловдивчаните, които подготвиха кандидатурата, показаха себе си. Бяха честни и затова техният Пловдив абсолютно нямаше алтернатива в конкурса. Не знам дали са били „нафталинени”, но със сигурност не бяха фалшиви. Не се преструваха на нещо, което не са. И спечелиха!
Най-важното занапред, струва ми се, е програмата на столицата на културата да заложи на устойчивост. Да предвиди проекти, които ще носят развитието на града десетилетия напред.
Дано не се остави програмата да я диктуват пишман софиянци като нас, защото ще я наблъскаме с хепънинги, видеоинсталации и комплекси. Едни пари ще се профукат нахалост, този оригинален град ще се напълни с плагиати и ще ни се смеят.
И накрая, освен че обижда хиляди хора, не разбрах Асен на кого помага. На Весето Сариева? Едва ли. По-скоро тя може да помогне на Асен Асенов в Пловдив, отколкото той на нея. На Иван Тотев? На него, вместо да му изпише вежди, направо му вади очите. Той няма никаква полза от това хората да бъдат делени на „готини копелета” и „нафталинени майни”, а самият той да бъде силово пришиван към първите и вкарван в конфликт с вторите. Иван Тотев ще го избират пловдивчани, а не софийската артсцена. Той ще бъде избран за втори мандат, ако пловдивчани оценят това, което направи за града. Освен ако не се потвърди правилото, че у нас обикновено някой, като свърши работата, го изритват, за да обере друг парсата. Надявам се да не се случват такива неща, защото в тоя живот трябва да има и справедливост. Справедливост означава да се въздава на хората според делата им, а не според това кой колко приказва и какво обещава. Особено пък ако това, което обещава, е артбалон с въздух, на който е изписано едно голямо „Аз”.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни