понеделник, 20 Ноември 2017 04:19 ч.

Коалиция ГЕРБ-БСП не е невъзможна

В парламента ще влязат 6 или 7 партии. Когато изтече българското председателство на ЕС, търканията между управляващите ще са непреодолими
20.02.2017   |   14:11
Прочетена: 896   |
Коментари: 5
Коалиция  ГЕРБ-БСП не е невъзможна

Проф. Димитър Димитров е социолог и  политолог, преподава избори и избирателни системи и електорална социология в Софийския университет. Специализирал политическа система на САЩ в Американския университет във Вашингтон. Член е и на Българската политологическа асоциация.

Галина ГЕОРГИЕВА

- Предизборната кампания стартира до дни. Каква ще е стратегията на партиите всеки ще играе срещу всеки или всички срещу ГЕРБ?  

- Кампанията вече тече. Формално стартът ще бъде даден на 26 февруари по закон, но кампанията сякаш не е прекъсвала, тъй като имаме твърде често избори в последните години. Не мисля, че политиците въобще имат пауза в общуването с потенциалните избиратели. А на предстоящата кампания в писта първа ще се състезават ГЕРБ и БСП. Те са партиите с потенциал да постигнат 1 милион гласа. Следват Обединени патриоти и ДПС, които също играят в една писта, макар и с противоположни отправни точки. Отделно от това ДПС е в състезание и с ДОСТ. Лютви Местан продължава да твърди, че партията ще се пребори с ДПС, за да получат 4% от гласовете. Това означава, че се надяват да вземат около 140 000 гласа от традиционния вот за ДПС, което би означавало голям срив на движението. Делът от гласоподаватели, които ще подкрепят ДОСТ, обаче засега остава неизвестен. Колкото до Патриотите, те са набрали инерция, може би ще се окажат единствените печеливши в неформално управлявалата коалиция, тъй като подкрепяха споразумението между ГЕРБ и РБ. Не мисля, че ще постигнат резултат толкова висок, колкото беше резултатът на Красимир Каракачанов на президентския вот. Причините са много, а най-важната е, че ГЕРБ този път няма да допусне гласоподавателите им толкова лесно да скъсат със старата си любов. Оттам  насетне нещата изглеждат съвсем неясно. Партията "Воля" е едно голямо неизвестно. Може би това е най-различната от всички партии, най-малко традиционната, най-малко политическата. Ще има трудности, най-вече свързани с това, че трябва да подаде 31 листи, а всъщност много високият резултат от президентските избори се дължи на личната подкрепа за усилията на Марешки да изглежда като човек, който създава трудности на политиците. Сега обаче и той трябва да играе като политик. Неговата кампания изглежда най-неясна откъм послания. Досега не съм видял говорител на "Вяра", различен от самия г-н Марешки. А все пак ще трябва да бъдат определени 31 водачи, т.е. елементът на лична харизма по-малко ще присъства в деня на изборите. След "Воля" бих подредил в един пакет - РБ, коалицията АБВ и Движение 21, "Да, България" и "Нова Република". С това се изчерпва листата на възможните участници в следващия парламент. Като последните ще имат огромни трудности да преодолеят 4% бариера. Те изглеждат все по-нервни и все по-често им се налага да отговарят на въпроса защо се явяват като три различни листи.  

- Трусовете напоследък и при РБ,  и при ПФ как ще се отразят на резултатите им?

- Засега като най-рационално изглежда подредена кампанията на остатъчния РБ, който се опитва да добави към коалицията различни фрагменти от гласоподаватели, свързани с по-малки партии като „Глас народен”. Вярно е, че партията на Светльо Витков има  между 20 или 30 000 гласа, но те могат да се окажат критични, когато в края на процедурата установим колко гласа ще бъдат равни на 4% бариера. Колкото до „Да, България” и „Нова Република”, вярно, че първата има по-различен профил, докато другата разчита на няколко знакови лица от последния парламент. Но трябва  да изчакаме, за да видим дали посланията, свързани с борбата с корупцията и търсенето на различен профил на десницата, са намерили подкрепа сред избирателите. Радан Кънев каза „Няма да се спънем два пъти в една тиква”, но за съжаление самият той трети път стъпва в един и същи гьол.

Очаквате ли изненади на изборите и откъде могат да дойдат те?

- Не мисля, че ще има изненади, извън това, което очаквам като общи параметри. Най-трудно за прогнозиране изглежда представянето на партия „Воля” и не е ясно дали на финалната права ще проработят същите послания, които използва г-н Марешки. Все пак техните листи ще са много различни от останалите листи. В парламента ще влязат  6 или 7 партии.

- Реалистични ли са предизборните обещания на партиите?

- Всички залагат на доходи, пенсии, различен вид административни облекчения.  Добрите макропоказатели за икономиката дават кураж на политиците да посегнат към торбата с обещания. Ако тази икономическа конюнктура се поддържа, много от обещанията изглеждат реалистични. 

- Кои са най-абсурдните идеи според вас?

- О, не съм правил задълбочени проучвания. Но някои от тях звучат като коледни подаръци, политиците говорят за едни числа и забравят да кажат, че става въпрос за края на мандата. А хората си мислят, че догодина всичко ще се случи, и в този смисъл обещанията са абсурдни.  

- Нека очертаем вариантите за възможни коалиции след вота. 

- Всякакви коалиции са възможни. На този етап не мога да кажа повече от това, че комбинацията от парламентарна група на "Воля" и  на Обединените патриоти би била партньор за постигане на мнозинството и на ГЕРБ, и на БСП. Има значение кой ще получи първи правото, шанса да се опита да преговаря с парламентарните групи за мнозинство.

- Т.нар. широка коалиция възможна ли е?

- Все по-често се говори за това. Не бих я изключил, особено ако става въпрос за принципно решение на партийните елити вляво и дясно, че мандатът на този парламент ще бъде пълен. Това може да се случи по много причини -  председателството на ЕС, стабилност в държавата и т.н. Ще бъде трудно за договаряне, но няма как да изключим широка коалиция. В края на краищата ние сме преживели пълен мандат на парламента за последен път при тройната коалиция, която е почти еквивалент на голяма коалиция между БСП - ГЕРБ. Точно от коалицията по времето на Станишев е произлязло сегашното поколение от двете партии. 

- Опасност за нови избори след няколко месеца  има ли?

- Трябва да погледнем как ще протекат преговорите и какво ще е мнозинството в 44-тия парламент. Колкото е по-шарено мнозинството, е по-вероятно да има повече търкания, които след 2018 година, като изтече българското председателство на ЕС, ще се окажат непреодолими. Ако коалицията е голяма и е между  БСП-ГЕРБ,  може да се прогнозира един четиригодишен живот на следващия парламент, въпреки че това е най-трудното и засега изглежда най-нелогично решение.

- Какво е мнението ви за машинното гласуване. Ще се реализира ли?

- Дай боже, да не се яви никой на процедурата, обявена от ЦИК, и така въпросът ще отшуми от само себе си. Продължавам да твърдя, че първата инстинктивна реакция на министър-председателя Герджиков може би беше най-точна. Той каза, че съществува закон, но той не може да направи неизпълнимото.

В такъв случай едни други ще се обвиняват в манипулиране на вота, ако не се случи машинното гласуване. 

- О, не, далеч съм от такова мнение. Ще ви дам пример - всеки  български гражданин има задължение да си плати данъците, дали ще го направи през постерминал, дали през интернет, или като плати на касата, няма значение -задължението е изпълнено. Подобно нещо е и правото на вот. Дали ще го подаде като цифров запис, или като хартиен запис, няма значение - това е един и същи глас. А избирателната активност ще е малко над 3,5 млн. души.


Топ новини
Григор Димитров с титла в Лондон, надигра Гофен на финала
19.11.2017   |
22:50   |
1302
Коментари: 0
С невероятна игра Григор Димитров спечели Мастърса в Лондон срещу Давид Гофен с 2:1 сета (7:5, 4:6 и 6:3 ). Гришо демонстрира завиден дух и мъжка игра, която му донесе...