четвъртък, 29 Юни 2017 08:38 ч.

Как качихме връх Пловдив в Монголски Алтай

На картата на света има 44 върха и 21 алпийски маршрута с български имена
18.02.2017   |   16:46
Прочетена: 692   |
Коментари: 0
Как качихме връх Пловдив в Монголски Алтай

В своята близо 90-годишна история българските алпинисти постигнаха сериозни успехи по нашите и световните планини. Те развяха родния трикольор на 14-те надоблачни гиганта, наречени осемхилядници, и стъпиха на 7-те континентални първенци. А 13 българи погледнаха света и от най-високата точка на планетата.

Алпинистите ни успяха да впишат имената си и сред първопокорителите на девствени върхове, като ги назоваха с български имена. Началото е поставено през 1968 година, когато пет армейски алпинисти изкачват два върха в Памир, на които преди това не бе стъпвал човешки крак.

Съгласно едно неписано правило алпинистите, които първи стъпват на безименен връх, имат право да му дадат подходящо име. Така на 4 и 12 август 1968 г. на картата на Памир се вписват върховете Шипка - 6254 м и България - 5666 метра.

Сега вече на картата на света има 44 върха и 21 алпийски маршрута с български имена. Те са в Хималаите, Каракорум, Памир, Андите, Кавказ, Монголски Алтай, Тян Шан и Антарктида.

За някои от тях ще ви разкажем в следващите броеве на "Марица". А ето и първите български имена от нашия район.


През 1978 година в чест на 20-годишнината от кооперирането на селското стопанство в района на връх Монххайрхан, най-високия за Монголия, се провежда международна алпиниада. За участие в нея Монголската федерация по алпинизъм кани по петима души от всички тогава социалистически страни.

По решение на Българската федерация по алпинизъм страната ни бе представена от алпинистите на Пловдив.

За участие в алпиниада „Алтай-78” Бюрото на ОС на БТС определя: змс Сандю Бешев - ръководител, Марко Сотиров, зам.-ръководител, мс Васил Стойчев, Минчо Милев и Кирил Гузгунов. Решено бе при успешно изкачване на някои девствени върхове те да бъдат назовани - връх Пловдив, връх Монголско-българска дружба и връх Кобдо - града, който служи за изходен пункт към върховете на Монголски Алтай. 

Когато стъпихме на първия девствен връх, от неговите 4250 метра пред нас се откри прекрасна панорама, увенчана с един красив връх. Острите му и стръмни ръбове се събират някъде над 4500 м. Той единствен доминира над околните върхове и поради това решението ни е единодушно - точно той трябва да носи името Пловдив.

1 август 1978 г. Ставаме рано. Раниците ни са подготвени още от вечерта и не след дълго поемаме към целта. Три часа по-късно, преминавайки през стръмни тревисти склонове и огромни морени, излизаме на голямо плато, дълго 3-4 км.

Вече сме на височина над 4000 м и движението ни е бавно и отегчително, само камъни и нито стрък трева. Прескачаме от камък на камък, а погледът ни е отправен все към нашата цел, която вече е съвсем близо.

Излизаме на последното възвишение и пред нас се изпречват настръхнали скални зъбери. Първият - траверсираме отляво по силно разрушени скали и нестабилни камъни. Следва остър снежно-леден ръб. Обвързваме се и отново поемаме нагоре. Стръмен, отначало скалист, той трябва да ни отведе до връхната точка.

Бавно набираме височина. Вече сме на 4481 м. Спираме и отбелязваме един вълнуващ момент за монголския женски алпинизъм - оттук нагоре всеки метър за тях ще бъде нов височинен рекорд (с нас има и шест монголски алпинистки). Времето бързо се разваля. Над нас небето е забулено в големи черни облаци. Започва да вали сняг.

В последните метри намалявам темпото и с мен се изравняват Марко, Васко, Минчо и Кирил. Стрелката на висотомера спира на 4550 м. Целта ни е постиг­ната. На повече от 10 000 км от България изкачваме един безименен и непокорен връх. От този момент той ще носи името Пловдив.

Барелефа с герба на града закрепваме здраво за скалите. До него поставяме и родния флаг с надпис: „НРБ - Пловдив, експедиция „Монголски Алтай", юли-август 1978 г.". Разтваряме блендите на фотоапаратите докрай, защото снегът се е усилил, а мъглата е обвила всичко наоколо. 

Загърнат под пухенката, пиша: „Днес, 1 август 1978 г., българските алпинисти змс С. Бешев, М. Со­тиров, мс В. Стойчев, М. Милев и К. Гузгунов из­качихме този непокорен и безименен връх и го нарекохме Пловдив. Успех на следващите!".

На върха сме вече всичките 11 български и монголски алпинисти. Изчакваме малко. Надяваме се да просветне и от най-високата точка на „нашия" връх да погледнем панорамата, която все още никой не е виждал. А тя навярно е прекрасна... Напразно.

Как и откъде ще се завърнем в базовия лагер в тази непрогледна мъгла и непозната планина? Снежната виелица постепенно се превръща в свирепа буря. Бързо тръгваме надолу. Там, ниско в долината, още преди да се разрази бурята, сме забелязали да се беле­ят кръглите покриви на няколко юрти. На по-ниското снегът преминава в дъжд. Мокри сме до кости, а до базовия лагер ни остават още поне 4-5 часа.

В юртата ни приемат изключително гостоприемно. Подкрепяме се с чаша кумис - кисело кобилешко мляко - и с паница чай, в който по традиция плува бучка лой. Стопляме се, но не ни остава време да се изсушим.

Бързаме по светло да намерим най-прекия път към лагера. Часът е 18.00, а според любезния до­макин ни остават още около 9 км. За наша изненада не след дълго установяваме, че километрите тук се измерват с бързината на малките, но изключително издръжливи монголски кончета.

След 16-часов преход стигаме до последното препятствие - буйна и студена река, идваща направо от близкия ледник. Бързо, без да събуваме обувките, преминаваме на другия бряг и веднага попадаме в прегръдките на монголските ни приятели.

Насядали на топло около бумтящата печка, едва сега забелязваме, че в юртата е много уютно. За пръв път с удоволствие приемаме и поднесените ни лакомства, към които преди това се отнасяхме с известно предубеждение.


 

Още три исполина в района са наши

В Монголия има още три върха с български имена. Монголско-българска дружба - 4080 м е изкачен на 5 август 1978 г. от пловдивски и монголски алпинисти.

Идеята за това изкачване и даденото му име е по повод голямото уважение, което Монголия има към името на Васил Коларов. Той бил изпратен в Монголия да укаже помощ на младата им Комунистическа партия. 

През 1982 г. в Монголия е и първата ни национална експедиция, която изкачва кота 4180 метра. И в чест на 100-годишнината от рождението на Георги Димитров върхът е наречен на неговото име. Ръководител на българската група е змс Малчо Малчев.

Втората ни национална експедиция на 5 май 1986 г. изкачва кота 3700 м, която нарича Сини връх. Поводът върхът да бъде наречен с това хубаво българско име е кристално чистото синьо небе, когато нашите алпинисти са на връхната му точка. Ръководител на групата е мс Георги Димитров от Велико Търново. /Марица.бг

Връх Пловдив в Монголия
Връх Пловдив в Монголия
Как качихме връх Пловдив в Монголски Алтай
Как качихме връх Пловдив в Монголски Алтай
Как качихме връх Пловдив в Монголски Алтай

Топ новини
Петровден е! Жените да направят ястието "Бял мъж"
29.06.2017   |
07:46   |
195
Коментари: 0
Днес е Петровден. На този ден празнуват Петър, Петьо, Петрана, Петранка, Полина, Петя, Павел, Павлин, Павлина, Павлета, Пейо, Пенчо, Пенка, Камен, Камена и др. Общо 35 български...