За отровите в живота и политиката с интонацията на божия човек -...
неделя, 22 Януари 2017 07:53 ч.

За отровите в живота и политиката с интонацията на божия човек

Автор: Георги ПЕТРОВ, Марица.бг
07.01.2017   |   15:35
Прочетена: 434   |
Коментари: 0
За отровите в живота и политиката с интонацията на божия човек

 Георги ПЕТРОВ


 

Честита Нова година, нали  пак  ще почерпиш? Клошарят Васо Божо беше на входната врата. От няколко години ми идва на гости след Нова година. Обикновено обилно ме благославя, като му подавам шишето с ракията, и си отива при своите.

Където, предполагам, делят подаръка  по братски. Отдавна съм забелязал, че клошарите са доста по-солидарни от другата, по-голямата  и по-охранената част на Пловдивското, българското, а и световното  население.

Този път, казах му, съм решил, преди да ти дам шишето, да влезеш да се постоплиш и  да пийнем двамата в чест на Новата година. Запристъпя смутено, отказваше, но като му казах, че фамилията ми замина  другаде и съм сам, се реши да влезе.

Аз му казах, че като влизам в нечий дом, само добре изтривам обувките си, а  не се събувам, защото… Ами защото, като влезеш с обувките, опасността е да изцапаш  килима, а като влезеш  по чорапи, въздухът се позамърсява.

Не зная дали не разбра намека ми, или пък го разбра, но показа характер, но събу обувките си в антрето. Каза, че майка му го е учила по този начин да уважава хората, които го канят в домовете си.

Познавам   Васо Божо и още десетина като него покрай  неизбежните  разходки на кучето. И зиме, и лете в ранните сутрешни часове по улиците сме само ние, кучкарите, и те, клошарите. Ние излизаме рано, защото  любимците ни имат неотложните си нужди.

Те излизат, за да не бъдат изпреварени от професионалните боклукчии. Които, преди да пристъпят към служебните си задължения, преглеждат  контейнерите и прибират това, от което може да се изкара някой лев.

Срещахме се почти всеки ден и така станахме някак си еднакви, имаме си общи теми за разговори. Васо Божо като да предвиждаше понякога срещите ни и все имаше в торбичка нещо, с което да съблазни моята кучка. И докато тя се угощаваше, като  го поглеждаше с  признателност, аз научих неговата биография.

Името му е двойно, защото е кръстен Васил, а е Божо, защото един ден, когато изгубил надежда, че ще намери някаква работа, жена му го напуснала и заживяла с друг, а единственият му син се запилял някъде на друг континент, той казал на приятелите си, че е решил да заживее като божи човек. И заживял.

От  работа още преди това го съкратили, приватизираният му завод  фалирал. Една пролет продал къщата си в краен квартал на града, като казвал, че ще си купи нещо по-малко, а с остатъка от парите ще започне някакъв бизнес. Нали преди да стане и Божо, той бил известен като един от най-добрите стругари и шлайфисти в промишлената зона. Все някои от новите чорбаджии ще даде едно рамо, надявал се той.

Да, но никой не го потърсил.  И така, като черпел щедро другарите си по съдба, Васо Божо изпил паричките от къщата си. Обявил обожествяването си и се научил да живее наистина като птичка божия, днес тук, утре там. Лятото, казва той, няма проблеми, но през зимата е  по-трудно.

Питах го дали не може да ходи в специалните пунктове, където в студените зимни нощи подслоняват бездомници и им осигуряват топла супа. То, каза птичката божия, е като нож с две остриета. Като отидеш там, трябвало да се изкъпеш.

Те дори и чисти дрехи давали да се преоблечеш. Но като се изкъпеш веднъж, губиш студоустойчивостта си, излизаш от форма, а те подслоняват за ден-два. Като излезеш пак навън, простудяваш се и си отиваш, вече не си божи човек, Господ не те пази, редува приказките си Васо Божо с юнашки глътки ракия.

Тая зима се уредил при Старшията. Старшията, каза моят гостенин, е човек проклет, но има воля. Аз, казва божият човек, каквото и да имам, каквото и да намеря,  ще го продам и ще изпия парите, у мен нищо не се  задържа.

Докато Старшията се сдобил с машинка за свиване на цигари. Стискал зъби и не я продавал за ракия, а правел с нея  цигари и тях продавал. За лев и половина продавал 20 къса и имал много клиенти. И къщичка някаква  имал, плащал си тока и водата. А зиме там прибирал някои от божите хора, в антрето на студено, но под покрив.

А от две години Старшията имал и бизнес. Организирал подслоняваните от него да събират от контейнерите изхвърлените хляб и храни. Тях пък продавал на свинар в края на града. Имал си и човек в органите, на когото свивал  безплатно цигари от ароматен холандски тютюн за лула. Филтри и фина цигарена хартия се продавали на Руския пазар.

Ти, казах на Васо, имаш имен ден, Василовден е, трябва да почерпиш. Ще почерпя, бате, като ми дадеш шишето с ракията, ще ти налея една от моята. Ти мен с черпене не  ме плаши. Нали от черпене съм дошъл на този хал, каза Васо Божо и помоли да му пусна телевизора.

 Отдавна не бил гледал телевизия. Старшията имал и телевизор, но си го гледал сам, защото не пускал други при топлото си, макар че те му събирали трески за печката край контейнерите.

Беше ранен час след новогодишните празници. Рано е за ракия още, ама нали е Нова година, казах аз, като наливах чашките. Ранният час за пиене на ракия не е проблем, истинският проблем е да намериш ракия, каза Васо Божо с интонацията на древен мъдрец.

По една от програмите вървеше предаване, в което проф. Донка Байкова съветваше да не се прибягва до принципа „клин клин избива” при опитите да се избавим от махмурлука след празничните препивания.

А като започна г-жа професорката по здравословно хранене да показва таблиците, с които доказваше нагледно как и с колко калории сме претъпкали организмите, като изреждаше колко калории съдържат ракията, салатата, пържолата, виното, баницата, баклавата и колко  опасно е това, Васо се ухили доволно. Вие сте за оплакване бе, бате, то какво излиза, че ние сме най-запазените, защото от ракия не се преяжда, пък и нашата ракия е без калории - менте…

Разказах му как в братска Русия много народ се отрови, като се почерпил с някакъв препарат за баня. Разказах му и това, което бях прочел в руските вестници. А според прочетеното става дума  не толкова за нещастна случайност, колкото за типично руска далавера.

Някаква фирма в Санкт Петербург е взела по някакъв начин лиценз да произвежда препарат за баня с голям процент в него етилов спирт. В замислите на производителите този препарат въобще не е бил  предназначен да се използва в банята.

Те по най-стария и най-ефективния начин за рекламиране - „от уста на уста”,  са оповестили, че този препарат си е направен за пиене, но ароматите и  етикетът му са сложени, за да се избегне акцизът. И от доста години  този препарат масово се е  употребявал за пиене.

Печели производителят, печелят търговците, печелят и пиячите. Производителят - от масовото производство, търговците - от  оборот, защото е избегнат акцизът, пиячите пият евтино. Срещу тези празници руснаците масово са се запасили с този препарат за баня, но…

Друг играч  поискал тихомълком да се включи в далаверата, като е произвел чудодейния препарат със същия етикет, но с отровния метилов спирт. За да  го  предлага по-евтино. И в резултат - десетки отровени. Голямата опасност сега била в това, че запасилите се с препарата за наздравици не искат да го изхвърлят, все се надяват техните запаси да са от старото производство.

Нашето е по-сигурно, каза станалият словоохотлив от ракията мой гостенин, нашите аптеки са частни и всеки има интерес да продава повече. Всеки от неговите хора си имал по едно шишенце от минерална вода. Знаел си колко вода да напълни в него.

И когато имал някакви парички и отидел в аптеката, му продавали малкото шишенце с чист спирт. Изсипвал спирта в шишенцето с вода и веднага изпивал разтвора до дъно. Защото, ако го пиел на глътки, почти нямало  ефект.

Само един от техните пиел син спирт. Разреждал го с лимонада или с компот, ако успеел да отмъкне някой буркан от мазето на техните на село. Него пък синият спирт го бил научил да спи прав. Застава някъде на завет леко разкрачен, понаведен и с отпуснати леко напред ръце за баланс и така заспива, обяснява Васо. Така по-малко му пречел студът.

После по телевизията тръгнаха  новините, от които божият човек  научи, че прокуратурата е погнала бивши министри за злоупотреби със стотици милиони левове. И каква стана тя, възмути се той, те и в затвора, а за нас пак и там място няма. Имало един-двама от техните, които нарочно отивали в приютите за бездомни.

Вдигали скандали, заплашвали и чупели, за да ги  арестуват и осъдят за дребно хулиганство и така да изкарат зимата в затвора. Но полицаите отдавна усетили този им номер и сега само ги посритвали профилактично и си ги пускали на студа.

Може и да не е признак на високо гостоприемство, но нарочно бях налял ракията за домашна почерпка в малко шише. Като  го пресушихме и в разговора ни започнаха да преобладават повторенията, дадох на Васо Божо обещаната бутилка, дадох му и едни по-здрави от неговите обувки и си го изпратих в неговия  свят на неограничена изобретателност и толерантност.

На вратата се  срещнаха и си честитиха Новата година с друг мой приятел, университетски преподавател.

Той пък беше се впечатлил от новия политически проект на Трайчо Трайков, когото с Васо обсъждахме като  заподозрян, евентуално подсъдим, евентуално осъден и евентуално лишен от свобода.

Приятелят ми, преподавателят, харесал идеите на г-н Трайков и му писал, че без да се натиска да става член на неговата партия, е готов да му сътрудничи в рамките на професионалните си компетентности. Беше дошъл да сподели тези си вълнения.

Аз му заразказвах това, което на мен пък ми беше разказвал Божо, след когото преподавателят беше отворил широко прозореца. В израз на някаква нервност той рязко стана да затвори прозореца. Директно ме попита какво мисля за политическия проект на г-н Трайков.

Казах му, че си мисля, че в политиката винаги е възможно някой да подмени добрата идея с метилов алкохол. Казах му, че преди две-три години ме впечатли и проектът на г-жа Меглена Кунева, но това, в което се превърна на практика този проект, ми прилича на някогашната идея на Васо Божо да продаде къщата си, с  по-малката част от парите да преживее, докато с по-голямата започне някакъв  бизнес. Е, бизнес няма, но нали живее!? /Марица.бг


Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Моля, спазвайте добрия тон.
Коментари (0)
напиши коментар
Код за сигурност:
Топ новини
Румен Радев встъпва в длъжност днес
22.01.2017   |
07:25   |
59
Коментари: 0
Президентът Румен Радев ще встъпи в длъжност днес на официална церемония на пл. "Св. Александър Невски", на която ще приеме поста от досегашния държавен глава Росен Плевнелиев....