петък, 18 Август 2017 19:22 ч.

За кожата на една магистрала и българския търмък

07.01.2017   |   09:36
Прочетена: 2418   |
Коментари: 0
За кожата на една магистрала и българския търмък

Неудържимо е желанието на всеки народ да преписва всякакви отрицателни черти на съседите си, твърди немският фолклорист Лутц Рьорих. Доскоро окепазяването на комшиите бе нещо като национален спорт и у нас. Напоследък обаче нещо закъсахме с шовинизма и даже вървим към другата крайност. За което вероятно си има основателни причини. Тези дни например ми се наложи да се прибирам за България през Сърбия, движейки се на броени километри пред окото на снежната буря. Бях гледал по телевизията какво стана на магистрала „Тракия“ в източния край на родината седмица по-рано и очаквах истински ад в Западните покрайнини. Оказа се, че даже в тази най-затънтена сръбска провинция, недолюбвана с десетилетия от властта в Белград заради българското си население, проблеми по пътищата няма. На съседите им остават някакви си 15 километра, за да свържат Ниш и Димитровград (или Цариброд, ако предпочитате) със съвсем нова магистрала. Целият път е осветен, а почистващите машини се движеха една след друга, тръгнали още при падането на първата снежинка. Адът дойде, но по-късно - на метри след бариерата на Калотина и табелата, която уведомява пътуващите, че навлизат в територията на Европейския съюз. Приповдигнатото следпразнично настроение на групата ни се изпари за миг, заменено от първите нотки на депресията, обхващаща ни едновременно с тъмнината. Тук лампи край пътя никога не е имало, маркировката също е изчезнала отдавна. Край Драгоман и Сливница всеки разчита на късмета и така чак до столицата София. Спираме за малко под една светеща лампа до Божурище, за да налеем още течност за чистачките, които едва смогват. До стълба има и друга кола, а шофьорът прави същото. Оказва се чужденец. Ща е то бе, брате - пита ме човекът и сам си отговаря след звучна сръбска псувня. - Ако вие сте и членовете на Европата, да я йе.ем у унията.

А аз се питам: Защо? 

Защо и как тези бедни комшии, съсипани в 3 войни само през последните 26 години, успяха да направят за нула време 80 километра магистрала в Западните български покрайнини. Построиха я без европейски фондове, но пък я поддържат по европейски. А ние все така караме гостите си да минават през Калотина за столицата София, сякаш отиват в кучия г.з?   

Защо плескавиците на комшиите са от истинско сръбско месо, въпреки че животновъдството им си работи на собствена стопанска сметка? А в нашите салами се изливат замразените стари мръвки на целия свят, при положение че фермерите ни усвоиха над 11 милиарда европейски субсидии по САПАРД и първата програма за развитие на селските райони?

Защо и сърбите, които си се оправят сами, ни изпревариха по минимална и средна работна заплата?

Защо Ноле е номер 1 в света (или временно №2), а нашият Гришо пак драпа за Топ 10?

Защо българската компания „Трейс“ строи толкова хубави пътища при съседите, а в Пловдив например не получи поръчка за 1 квадратен метър асфалт, макар че 3 години поддържаше офис и персонал под тепетата?

Защо Кустурица от десетилетия прави световно кино с балкански изразни средства, а ние все така не можем да надмогнем провинциалния характер на цялата си претенциозна култура?

Защо половината ни чалга се крепи на крадени мелодии от сръбската кафанска "жива свирка"?

Защо, макар и не много богати, сърбите си веят ку.еца и се множат, борейки успешно демографската криза. У нас до 50 години българите ще са малцинство, а броят на пенсионерите ще надхвърля този на работещите?

И още, и още „защо“. Но както казват същите братя сърби, всяко „защо“ си има своето „йе.ал ли съм го“. Между всичкото незнание обаче има една проста истина. И тя вече се е забила в умовете на всички, които имат глави на раменете си и въпреки това продължават да живеят тук - прекалено гъст е българският политически търмък и не пропуска нищо след себе си. Който го грабне, тревица не оставя за другите. Не че сръбските управници не крадат. Нали и те са родени на Балканите като нашите, гръцките и румънските. В тази работа обаче ние явно си оставаме шампиони. Напролет в България пак ще се разпределят търмъците. Дано дотогава ни дойде някакъв нов акъл, за да не се наложи след време да ходим на гурбет (или просия) при роднините от Западните покрайнини.  

 Макар че надеждата за коренна промяна не е голяма. Едно че няма нищо ново на политическия хоризонт, друго - защото дебели глави с тънък ум трудно се пълнят. А нашите, български, наистина са дебели, както личи по избора ни за водачи на нацията.


Топ новини
Арестуваха семейство мегаизмамници в Пловдив
18.08.2017   |
17:21   |
802
Коментари: 0
Семейство измамници, завлекли от жертвите си над 400 000 лева, бяха задържани в четвъртък в Пловдив, съобщиха от прокуратурата. 47-годишната С.П.С. и нейниятг съпруг И.Б.С....