петък, 17 Ноември 2017 23:15 ч.

Експеримент: Как да усетим светлината през очите на незрящия

Уж сме общество от толерантни хора, но никога не можем да прогледнем напълно за проблемите на различните
10.12.2015   |   13:15
Прочетена: 486   |
Коментари: 0
Експеримент: Как да усетим светлината през очите на незрящия

Колкото и на теория да се говори за толерантност и разбиране на „различните”, няма да ги разберем, докато не „влезем в обувките им”. Незрящи, глухи и  хора с всякакви увреждания са натикани в ъгъла на обществото и няма сила, която да накара другите да ги погледнат. Освен ако не попаднат в тяхната ситуация. Репортер на „Марица” се включи в социален експеримент „Диалог на тъмно - модел на прозрачност и справяне със социалните неравенства”, при който затвориха 14 души в една тъмна стая и ги оставиха да общуват час и половина в непрогледен мрак.  



Случвало ли ви се е да се задушавате в мрак? Толкова е тъмно, че чак страшно. Не защото е тъмно, а защото част от сетивата ви отказват да работят по предназначение. Губиш ориентация отворени ли са ти очите, затворени ли са, въобще там ли са? „Диалог на тъмно”  започна пред вратата на залата с весели закачки и формални усмивки към групата непознати.

Сред тях имаше и трима незрящи, които се оказаха с най-свежото чувство за хумор. Влизайки в абсолютно затъмнена зала на библиотека „Иван Вазов” обаче, те връхлитат като буря други чувствата - стъписване, объркване, уплаха, паника, стрес и безпомощност. Лекторите предварително са оборудвали групата с бели бастуни, с които уж по-лесно да намерим пътя към столовете си.

Съветват ни да си помагаме, като слушаме гласа на психоложката Милена Михайлова, въобще на хората около нас. Които са точно толкова объркани и парализирани от ужас, колкото и аз. Ще ударя някой с това бастунче, ще падна, ще извадя окото на невинен човек, ще се блъснем, трябва да избягам на светло - това са мислите, които се блъскат в тъмното.

Махаш с ръце, улавяш тъмнината, напредваш със сантиметри, за да не ти се случат всички нещастия, изброени по-горе. И стискаш бялото бастунче до побеляване на кокалчетата, защото то е единствената ти опора.

Светът е свит до размаха на ръцете ти. И тогава обучителите отново подсказват, че ако се ръководим от другите хора, ще си намерим по-бързо стол в тъмнината.

Виждаш капка спасение и тя се е събрала в ръцете ти - можеш да пипаш. Не се замисляме за допира и докосването при нормални ситуации, но в този експеримент това се оказва ключово. Въздишаш наум, когато хванеш с опипване ръката, косата или блузата на съседа ти (който и да е той, няма значение). Вече сте двама, по-лесно е.

Тъй като аз не можех да избягам от мероприятието (някак си ми се струваше срамно), близо десет минути търсех безуспешно стол, на който да седна. И докато се борех със ситуацията, в крайна сметка стигнах до абсолютно парадоксални мисли.

Ще седна на масата, която някак си с опипване бях установила, така или иначе никой няма да забележи в тъмнината.

С побутване и подвикване все пак успях да се настаня на стол. Дано да не ни вдигнат и да не ни карат да играем колективни ролеви игри, стисках палци наум. И тогава сервираха кафето.  Разбрахме го по специфичното почукване на порцелана върху масата.

Повече от дузина уморени от напрежението ръце започнаха да се протягат и усетихме, че трябва да си го направим сами - с термос гореща вода, пакетче "три в едно" и чаша, която знаехме, че е на масата, но не знаехме къде е масата.

Елементарното действие, което в реалния живот вършим едновременно, докато говорим по телефона, дундуркаме бебе и следим сериала по телевизията, сега отне цяла вечност. За да налучкаш къде  е отворът на чашката, просто слагаш пръста и трябва да си го уцелиш, за да си сигурен, че не лееш вода на масата, а в чашата.

Не казваш на никого за ноу-хауто, защото вероятно ще ти се смеят, че едва ли не бъркаш кафето с мръсна вода. Имаше и ядки и стафиди, но мисля, че всеки хапваше това, което вече е открито и му е най-близко, без значение обича ли стафиди или не.

След експеримента, който психолозите избягват да наричат така, а „учение”, се чувстваш адски уморен. За обичайни неща си изразходил в пъти повече време и разсъждения.

Една от игрите бе група от 6 души да сглоби фигура от дървени плочки, като ги подредят от малко към голямо. Уточнението беше, че не трябва да се пипат плочките на съседа.

И тогава разбираш, че ние, зрящите, разтягаме палец и показалец и дори мълчешком отговаряме на въпроса „Колко е голяма твоята плочка”. В мрака обаче е наложително да се въведе друга мерна единица.



= Ежедневието =

Милена Костадинова, психолог и експерт обучител, живее в София и ползва метрото. Как? По-добре не я питайте. Един ден вървях към спирката на метрото бавно и внимателно, слязох по стълбите към станцията и тогава чух женски глас: "Ами, аз видях, че сте сляпа, но не ви предложих помощта си, защото веднъж един слепец ме напсува".  

Но най-„забавно” е в магазина. Почти на всеки въпрос към продавачите: „Извинете, къде се намира еди-коя си стока”, получавам отговор, вероятно с неопределено махване: "Ами, ей там. Ще го намерите лесно и сама", разказва Милена.

Експеримент: Как да усетим светлината през очите на незрящия

Топ новини
Гледайте НА ЖИВО Григор Димитров срещу Буста ЛИНК
17.11.2017   |
22:18   |
454
Коментари: 0
Григор Димитров излиза за трета победа на финалите на АТР в Лондон срещу Буста. Двубоят е без значение за класирането на българина, но победителят в тази среща ще вземе 200...