Георги Гераджиев-младши: Янакиев унищожи автомобилния спорт

Георги Гераджиев-младши е първият и единствен пловдивчанин със стартове в световния рали шампионат. В периода 2003-2005 година пилотът се състезава в група N на елита на планетата с Мицубиши Лансър Ево 6 и 7. Роденият през 1978 г. пловдивчанин започва да кара рали през 1999 г. и става шампион на България с Лада Самара през 2000 година. През 2004 г. Гераджиев става жертва на софийското лоби в автомобилния спорт, след като два кръга преди края на шампионата става предсрочно шампион на България в най-масовия клас (грипа N) с второто си място на рали Хеброс. Тогава обаче е несправедливо обвинен за немаркирани гуми и точките му са отнети. Следват жалби до родната федерация и Международната централа ФИА, но без последствия. Това преобръща кариерата му и отборът му се разпада.
След петгодишно прекъсване Гераджиев-младши подновява кариерата си на рали пилот през 2012 г. с Форд Фиеста ST. Син е на майстора на спорта Георги Гераджиев, който 13 години е бил национален състезател по автомобилизъм на писта.
Специално за вестник “Марица” талантливият пловдивски пилот разказва за световния шампионат, превратностите на съдбата и ударите под кръста, които е изпитал.


- Как успя да пробиеш в световния шампионат?
- Карах там през 2003 и 2004г. в клас Production car WRC и в Швеция през 2005 г. Общо взето отидохме крайно неподготвени, но едва ли щяхме да имаме друг такъв шанс. Имаше голям избор от отбори, но реално трябва да си платиш, за да караш. Да се надяваш да те забележат и след време да те наеме отбор и да станеш платен пилот. Наемаш автомобил, механици, сервизен камион - получаваш една услуга срещу пари. Някои отбори бяха евтини, но качеството - ниско. Предлагаха автомобили, много по-близки до стандартния , отколкото до състезателния. Първоначалната идея бе да карам в клас Джуниър (JWRC). През 2002 г. карах Пежо 206 Супер 1600 в българския шампионат и дори станах вицешампион на България. Този автомобил се управляваше много трудно, защото бе с атмосферен двигател, няма турбина и се кара на много високи обороти. Искаше доста време за свикване - всичко в него бе много агресивно - само предно предаване. При тези 8-9000 оборота представете си какво въртене на гуми пада в завоите или на мокро. Когато търсихме оферти за световния шампионат, се оказа, че цифрата, за да караме с такова Пежо, е бомбастична.


- За каква сума ставаше въпрос?
- Над 350 000 евро за 6 състезания в клас Джуниър - до 25 г. Тази такса бе само за отбора. Отделно имаше такси за самите състезания, които са от 2000 до 4000 евро, отделно транспорт, хотели, застраховки - всичко това - още около 30 процента отгоре на тази сума.


- И тогава мина на Мицубиши?
- По онова време имаше много такива автомобили и бяха по-достъпни и близки до стандартния автомобил. Цената беше от порядъка на 150 000 евро на сезон с евтин отбор. Нямахме и тази сума, но много искахме да участваме в първенство с развитие. В България конкуренцията е малка. Няма ограничения за тренировките - можеш да си минаваш отсечките и с обикновен автомобил и пак ще ги научиш. Бях карал 4 години у нас. Трасетата бяха едни и същи и се учат наизуст. Всичко това не е правилно. Веднага давам пример: Този уикенд е първия кръг от европейския шампионат в Австрия, на който кара софиянката Екатерина Стратиева. По време на опознавателните тренировки бе глобена с 575 евро за превишаване на скоростта с малко над 20 км в час, при регламентирана максимална от 60 км в час. На всяко състезание в световния шампионат имахме GPS вътре в колата по време на тренировките. Но да се върна на темата. Избрахме Мицубиши и група N поради причината, че това беше най-евтиният вариант. В края на 2002 г. получих обаждане от тогавашния ми треньор - италианецът Виторио Канева, че в един испански отбор търсят човек за 4-та кола. Колкото повече са колите, толкова повече пада цената. Това беше моят шанс. Плюс това не искаха парите накуп, докато в Джуниър ги искаха на две вноски. Цената варираше около 30 000 евро на състезание. На първото състезание в Швеция отидохме без никаква подготовка - не бях карал автомобил 4х4, при това на сняг. Не бяха карал и Мицубиши, при това - на състезание. В Швеция е сняг, лед, преспи и коловози. Беше голям шок, пък и автомобилът, който получихме за тези пари бе като гробница. През вратата ми влизаше сняг. Три пъти ми сменяха турбото. Бяхме на границата да се откажем още първия ден. Иначе Мицубишито е страхотен автомобил, но трябва поне 5000 км тестове и карания, за да му свикнеш. Иска и много настройки.


- Кое ти беше най-силното състезание и най-високото класиране?
- По принцип карам най-добре на сняг - там съм най-бърз. Пасва ми най-много. Най-доброто ми каране бе на последното състезание в Швеция през 2005 г. Тогава обаче правихме тестове в България с обикновен бензин, който се оказа много мръсен. На състезанието резервоарът ми се запуши, а той нямаше как да се смени. В световния шампионат се кара с едно и също състезателно гориво, което е много агресивно и разтвори тези боклуци, които тръгваха по цялата система и задръстиха всички бензинови тръбопроводи. Колата прекъсваше, не можеше да се изчисти. Иначе най-доброто ми класиране в групата е 6-то място в Аржентина през 2004 г., както и осмо място в Германия същата година и 11-то място в Швеция отново през 2004 г. Нямахме опит - всичко учихме в движение. През 2005 г. вече много добре владеех мицубишито след 2 г. каране на всякакви терени, но тогава вече имахме трудности със спонсорите.


- Как се разви кариерата ти след това?
- Следващата година участвахме в няколко състезания, през 2007 - направих няколко старта в планинския шампионат и последва 5 години прекъсване. През лятото на 2012 реших да карам на румънското рали Арад на макадам с екип от приятели , които ми помогнаха да направя Форд Фиеста ST. Скъсах шарнир и се ударих в едно дърво, но бе лек удар и нямаше поражения за автомобила. В края на 2012-та стартирах и на Хеброс, а през 2013-та карах в турското Ескишехир. Станахме втори в нашия клас 8 до 2000 кубика. Миналата година, както и през 2012-та станах пръв в моя клас 8 на рали Хеброс. Сега се води клас RC4. За този сезон направихме Форд Фиеста R2 - много подобен на онова Пежо от 2002 г.


- Какви са плановете ти за тази година?
- Надявам се федерацията да върне състезателите по трасетата, защото това, което направи бившият президент Георги Янакиев - бе да унищожи тотално този спорт. Сега федерацията се опитва да промени нещо, но е трудно. Няма спорт, изгониха състезателите. Карат два-три отбора от София, които имат пари, има и два-три отбора от Сливен и Шумен. Ще карам в България, но ако имах спонсор - бих се състезавал само в чужбина. Предпочитам едно-две състезания в европейския шампионат, отколкото - цяла година в България, където няма равнопоставеност. На рали Сливен ще карам със сигурност заради обещание към един стар приятел, за другите - ще видим.


- Но нали все пак рали България стана кръг от световния шампионат преди няколко години?
- Тогава имаше нещо обещано, но не искам да коментирам. Георги Янакиев допусна много гафове, пазеше гърба на Димитър Илиев. Митко е един от кадърните пилоти, но не мога да кажа, че играеше честно. Има титли с протекциите на Янакиев.


- Какво имаш предвид?
- На рали България през 2005 г. Илиев се оказва с немаркирани гуми на влизане в сервизния парк. Всички го видяха и фотографи направиха снимка. Подадохме контестация, показахме снимките. След състезанието закарали гумата в тъмна стаичка и я осветили с фенерче. Видели някакви следи от маркировка и го оневиниха. Тогава побеснях и им казах, че унищожават спорта и доверието в него. Имам снимка и на Крум Дончев от 2004 г. как го дърпат с въже в сервизния парк на рали Сливен, което е напълно забранено. И това остана без последствия. Няма такъв цирк.


- А какво се счули на друго прословуто рали - Хеброс през 2004 г.? Тогава пък теб те обвиниха за немаркирани гуми?
- Станах втори в генералното класиране, първи в групата ми (победих Димитър Илиев с 3,4 секунди за цялото състезание) и два кръга преди края печелех титлата, което си беше прецедент у нас. Празнуваме титлата вечерта и Владо Илиев - бащата на Митко Илиев се обажда на баща ми в ресторанта и му казва: Не се радвайте - утре ви чакат изненади. Това е българският автомобилен спорт. На другия ден в понеделник - софиянци се разбрали и си казали - няма да оставим така тази работа - пловдивчанин да стане шампион. Правят списък и заявяват пред Янакиев, че няма да стартират в следващото състезание. Още по време на състезанието бяха направили жалба - пуснали я за немаркирани гуми, но е била отхвърлена от наблюдаващия на ФИА. Тогава стана прецедент. Изпратих документация за случая във ФИА и след време им се обадих, за да проверя има ли развитие по случая. Те ми отговарят: При нас ти си втори, взел си си точките за европейския шампионат, но в България коли и беси българската федерация - оправяй се с тях. Ходих и на спортен трибунал - беше най-голямата подигравка с мен в живота ми. Не ми дадоха никакво обяснение защо ми взимат точките от Хеброс. Карал съм с немаркирани гуми, но не ми показаха никакви доказателства. Тогава изгубих вяра в тази федерация. До ден днешен не сме видели документ, който да доказва, че съм карал с немаркирани гуми. А аз не съм карал с немаркирани гуми - няма капка истина в това. Трябваше да се хванат за нещо. Не вярвам, че нещо ще се промени, тъй като Янакиев продължава да дърпа конците, но продължавам да участвам единствено заради любовта ми към спорта.


- Според теб какво трябва да се направи?
- За да се върнат състезателите трябва стартовете да се направят по-евтини и федерацията да помага на отборите. Какво пречи на тази федерация да сключи договор с верига бензиностанции или вносители на гуми или застрахователна компания - състезателите да си купуват по-евтин бензин и гуми - това са големи разходи за тях. Нищо не пречи на 30 състезателни автомобила да се сложи по една лепенка на тези фирми. Лично аз си купувам гуми от по 100 евро, но втора употреба. Иначе нова е 260 евро - разликата е голяма. Това е основният консуматив, ако няма катастрофи или повреди. На едно състезание отиват около 8 гуми. Но трябва да имаш и твърди и меки и мокри. Тази федерация не е направила нищо за състезателите. Ако ги няма тях - няма да има федерация. Другият проблем е, че няма конкуренция. Почти всички участници взимат някакви купи от всяко състезание. На рали Средна гора миналата година стартираха 9 автомобила - това е антирекорд. На Рали България имаше само 19 екипажа!

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Допринася ли Гребната за добро качество на живот и активен отдих в Пловдив?