вторник, 17 Октомври 2017 03:06 ч.

В Чурка щръкна трафопост, а Цирка опустя

Триград и Градът не са градове, обясняват местни на туристите
18.02.2017   |   22:15
Прочетена: 3450   |
Коментари: 1
В Чурка щръкна трафопост, а Цирка опустя

Търся работа, питат ме: Откъде си? Викам: От Чурка. Недей се бъзика бе, момче, по-сериозно се дръж! Така се карали на жител на маданското село Чурка при постъпване на работа преди години. И не само на него. Хората не били наясно, че в епохата на интернет можело да съществува село с подобно име.

И щом местните кандидатствали за работа, смятали, че се майтапят. Селото търпи най-много зезвеклъци в целия Смолянски регион. Родопчани са известни с чувството си за хумор, а родопския диалект често прави още по-цветисти имената на села. Ала местните искрено се дразнят, ако вносен журналист прекръсти някое село или река или сложи ударението другаде.


Маданското Чурка носи уникалното си име от памтивека. През социализма искали да го сменят, но не измислили друго и си останало. Местните не знаят откъде точно произхожда. Така са ни наричали: чурковци, чучурковци, казват.

Някои смятат, че произлиза от чешма - чучур. Шегуват се, като чуят за сефте откъде сме, казват възрастните. Но не се сърдят, а се бъзикат, защото селото има две махали, та трябвало да са Долна и Горна Чурка.

Селото наброява към 150 жители. Преди 20 години били 450, ала много се изселили, а повечето мъже работели в последните години по строежите в Пампорово и страната. Разбягаха се, защото тук трудно се живее. Сега с рудниците пак има някаква работа, ама преди години - глад голям, клатят глава местните. Старците пък нареждат: Ще разберем, че нещо се случва добро в тая държава, ако Чурка се промени!

Чурка случи на мечтана промяна, след като там гордо щръкна нов трафопост. Няколко години селото имаше много големи проблеми с тока, които се решиха от ЕВН след настояване на кмета на Мадан Фахри Молайсенов. Чурка отстои на около 6 км от Мадан. Местните се оплакваха с години от ниско напрежение на електричеството.

Падът според тях стигал до 160-180 волта и така бойлер загрявал и по 15 часа, а много от елуредите им не работели. Като светнеш крушка - гаснеше бойлерът. Като се къпеха в горната махала, в долната трябваше да чакаме часове наред да загреят бойлерите, жалваха се с години от селото. Преписка по проблема с напрежението на тока в Чурка имало в кметството още от 90-те години на миналия век.

През 2003 г. от Чурка писаха жалба и до Народното събрание и от енергото оправили захранването до част от къщите. Заради проблема с тока обаче семейства се изселили, въпреки че са близо до общинския център. Нужен бил нов трафопост, но инвестицията не била малка е все се отлагало. До преди около три години, когато Чурка се сдоби с мечтания трафопост. Покрай положителната новина за тока Чурка се прочу и с името му взеха да се кодошат и в национален ефир. Имаше и медия, която гордо обяви добрата новина със заглавие: "Чурка светна!". Местните не се обиждат, защото знаят, че името предизвиква шеги. 

Не по-малко зевзеклъци предизвиква и името на село Цирка, отново в община Мадан. "Нарекли са го така, защото имало много майтапчии, ала сега в Цирка цирк не става, кризата стопява усмивките от лицата на хората", казваше кметът му Фаик Зотев.

Селото се надяваше да живне години наред и дори да има пристанище, като се построи язовир под него от каскадата "Горна Арда", но стана ясно, че строежът  безвъзвратно отпада и в Цирка заявяват, че не вярват на "циркови номера".

Тайните на имената Чурка и Цирка обаче бяха разгадани. През 2015 г. екип от учени - проф. д.ф.н. Елена Каневска-Николова, доц. д-р Ваня Кръстанова, доц д-р Мария Петрова, гл. ас. д-р Мирослав Михайлов, гл.ас. Нина Томова и гл. ас. д-р Мариана Ламбова, представиха интересно изследване на имена на села в  книгата си „Селищни имена от Смолянско“.  

В община Смолян има 86 населени места, в Маданско те са 45, а в Рудоземско - 23. Колективът разговарял със стари хора и проучвал всичко написано за селищата, за да изследва всички възможни версии за произхода на селищните  имена. Оказало се, че повечето стари имена  до преди 1934 г. са с арабско-турски произход,

а след промяната им са предимно от старинни и редки диалектни думи и лични имена и прякори. Изводите на екипа са, че най-много имена на селища са свързани със земята и природата. Силна привързаност към рода и общността води до втората по големина група от имена - притежателните. Така учените установиха, че всъщност Цирка е кръстена на Цирко, а Чурка - на Чурко.

Доста по-сладостно звучат имената на много села в община Баните. Цялата община е осеяна
с плодоносни имена - Вишнево, Сливка, Дрянка, Глогино, Шипка, Босилково и Малко Крушево.

Най-много вдъхновения за зевзеклъци с името, естествено, местните получават със Сливка, но и на другите села имената не се подминават с някой шеговит лаф. От тях обаче с каубойски имидж  се открои Дрянка, след като на предизборна среща разярен мъж напръска със спрей за мечки съселяните си в сградата на бившата детска градина и те, разплакани, се разбягаха между катерушките.

От селата с плодови имена пък мятат шеги за комшиите в съседните паланки. Така например в село Две тополи не можели да обяснят на кои две тополи са адресно регистрирани, а в Гълъбово - на чии гълъби са кръстени. В смолянските села най-любопитно е защо е турено името на село Турян. За произхода  му има шест версии, едната от които според учените е, че е произлязло от тур - бик. 

Доста по-трудно може да се обясни защо смолянско село, известно най-вече с крепостта Калето и с много пещери наоколо, се нарича Кошница. Друг проблем има девинското село Триград, което се посещава от хиляди туристи заради пещерата "Дяволското гърло". Изтъркахме си зъбите на всеки чужденец да му обясняваме, че Триград не е град, казва имамът Хамид Имамски.

Ние пък редовно обясняваме на туристите, че Градът е село, казват и от смолянското село Градът, на чиято територия е най-атрактивният обект на община Смолян - Момчиловата крепост.

Най-трудно е обаче на местните да обяснят какви змейове са расли по земите им, та доспатското им село е получило страховитото си име Змейца. Докато за съседното  Барутин има  две обяснения. Според повечето езиковеди то произлиза от "барут" - избухлив, невъздържан човек.

Край селото има местност, която се казва Бартина, което произлизало от лично мъжко име със славянски произход.


 

Мечани посрещат в историческото Оборище

Ако отидете в сърцето на някогашния Четвърти революционен окръг и попитате как да намерите Петко Оборищенеца, ще ви отговорят с въпрос: Кой? А-а, Петко от Мечка ли? Това е така, защото хората от селището, край което през пролетта на 1876 г. се провежда събранието, дало началото на Априлското въстание, все още не могат да свикнат с новото си име.

Селото е прекръстено на Оборище през 1950 година, но местните продължават да твърдят, че са от Мечка. Когато апостолите от Четвърти революционен търсили подходящо място за тайното събрание, със задачата били натоварени Димитър Кокльов и Петър Гребчев от с. Мечка.

Двамата предложили делегатите да се съберат в гората над селото. Събранието се провело в местността Оборище, близо до летните саи на местните овчари. В средата на миналия век и селото е преименувано на Оборище.  

Хората в Оборище веднага ще ви разкажат още няколко истории са етимологията на имената в района. Майтапчии са и най-много обичат да се шегуват с гражданите от съседното Панагюрище. Според мечаните възрожденското градче е кръстено на трима ямболски цигани - Пано, Гюро и Щерю.

Те били богати преселници, дошли в Средна гора през ХVI век, когато везирът харесал Ямбол за новите си сараи. Условието било там да няма роми и така родовете на Пано, Гюро и Щерю се преселили в днешното Панагюрище.

Тази история, естествено, е само местен фолклор и няма нищо общо с действителността, но мечани не спират да я разказват, показвайки превъзходството си над съседите от малкото градче.


 

Песове с характер дали името на Злокучене

Зверове на четири крака са замесени в именуването на пазарджишкото село Злокучене. Злите песове обаче били притежание на чобани от съседно място, които ги насъскали срещу част от съселяните си. Изплашените хора избягали на няколко километра и си останали там, основавайки Злокучене, сочи легендата.

До 1934 г. атрактивното Боримечково се наричало Юруците - от турската дума "юрук", означаваща "пастир". От кметството разказват, че Боримечката не е пукал в селото, макар да е минавал от там на път за Калугерово. Както може да се предположи, новото име идва от човек, видял сметката на стръвница. Легендата, която се е запазила сред по-възрастните хора, е, че люта мечка тормозела селото и сърцат юрук успял да я убие.

Интересна подробност има и около панагюрското село, носещо патриотичното име Оборище. Живеещите в него гордо се назовават не оборищенци, а мечани - на старото му название Мечка.

 

В Чурка щръкна трафопост, а Цирка опустя
В Чурка щръкна трафопост, а Цирка опустя
В Чурка щръкна трафопост, а Цирка опустя
Юнаците от Мечка на Оборище
Юнаците от Мечка на Оборище

Топ новини
Шофьор смля оградата на бул. Христо Ботев" СНИМКИ
16.10.2017   |
22:19   |
826
Коментари: 0
Лек автомобил Пежо се блъсна в разделителната ограда на булевард "Христо Ботев" срещу автогара Юг и я смачка до неузнаваемост. Инцидентът е станал около 21:30 часа. ...