Ваканция на 100 км от Пловдив

Обиколка из родопските пещери, туристически преход по живописните екопътеки или четири дни сред автентичната обстановка на архитектурно-етнографски резерват. Това са част от идеите на “Марица” за една по-различна почивка в предстоящите неработни дни. Маршрутите, които избрахме, са в радиус от 100 км от Пловдив, не изискват много средства, но обещават пълен релакс сред чист въздух, уникални природни забележителности и малка доза адреналин.

Началото на септември е прекрасна възможност да почерпите свежест и сили от планината, без да се натоварвате много физически. Това предлагат няколко маршрута от южната страна на Балкана.
Само на 66 км от Пловдив е бивак Бяла река край Калоферския манастир, от там тръгва една от най-красивите и лесни за преминаване екопътеки у нас. От Калофер до бивака води път с дължина 6-7 км. Макар и черен, по него се движат леки автомобили и джипове. На бивака има изградени няколко огнища и места за хранене.
Нагоре срещу течението на Бяла река е самата пътека. Тя се преминава лесно максимум за два часа, но ако се изморите, можете са си направите по-кратък тур. Цялата дължина на екопътека Бяла река е 1860 метра и надморската височина, по която се вие, е между 570 и 630 метра.
На няколко места има стъпала и подходи, които улесняват преминаването. Маршрутът е под формата на осмица и на няколко места пресича реката. Има изградени много мостове, от които се откриват чудни гледки, целият маршрут е много благодатен за снимки. По трасето има разположени интерпретативни табла, които разказват за растителния и животинския свят в тази част на планината. Целият маршрут е на територията на национален парк “Централен Балкан” и стига до резервата Северен Джендем - едно от най-магнетичните в Балкана. Освен че е лесен за преминаване, този маршрут е привлекателен и с това, че по пътя до бивак Бяла река и в самия Калофер има много на брой малки хотели и къщи за гости, където може да пренощува на много добри цени.

Чудните мостове - смърчови гори, лов и пешеходни турове

Добринка ДИМОВА
Едно от най-красивите места в България безспорно са Чудните мостове. Районът около уникалния скален феномен, разположен само на 70 км от Пловдив, предлага прекрасна възможност за почивка през предстоящите неработни дни. Типичната за Родопите величествена природа със смърчови гори и много зеленина, ловът и множеството маркирани туристически пътеки привличат все повече туристи не само от страната, но и от цяла Европа.
В продължения на столетия река Дълбок дол оформя огромните мраморни арки на Чудните мостове. Водата си е проправяла път през скалите и е образувала воден тунел. Таванът на тунела се срутил, а от останалите части са се оформили огромните скални сводове на природното чудо. Най-големият мост е широк 12-15 м и висок 70 м. На сто метра по-надолу по течението на реката се намира средният мост, който е с височина 23 метра. В източния си край той рязко се снижава в карстова пропаст, където попадат водите на реката. Почти неизследван пък е Долният скален мост, който се намира на още километър и половина по-надолу.


До Чудните мостове се стига по третокласен автомобилен път, който се отклонява по шосето Асеновград-Смолян и минава покрай село Забърдо. Маркирани пешеходни туристически пътеки пък го свързват със селото, както и с няколко хижи - “Скалните мостове”, разположена само на 15 минути път от скалите, “Кабата”, която е на 2 часа разстояние, “Персенк” (на 3 часа) и най-отдалечената “Изгрев” - на 6 часа път.
Можете да пренощувате на разумни цени в хижа “Скалните мостове”, която разполага с 34 легла. Баните и тоалетните са общи, но сградата е водоснабдена и електрифицирана, а в ресторанта се предлага храна и напитки.
Чудните мостове са и сред 100-те национални туристически обекта на България, така че ако имате туристическа книжка, в хижата ще ви сложат печат. И най-вероятно ще ви разкажат красивата легенда за възникването на уникалния скален феномен. А тя е, че навремето в село Забърдо имало много пастири. Те кротко си пасли стадата, докато един ден се появил голям змей и започнал да погубва добитъка. Дълги години пастирите гледали безпомощно как лакомият змей опустошава стадата им, но един ден се събрали и измислили как да го надхитрят. Натоварили едно магаре с прахан и го запалили. Змеят, който бил вечно гладен, глътнал цялото магаре с праханта. Тя се разгаряла все повече и повече и змеят започнал да се рови в земята обезумял. Отворила се голяма дупка. След много години изгнилите кости на змея се превърнали в огромните мостове.

Селски туризъм в Широка лъка

Добринка ДИМОВА
Ако сте решили да посветите почивните дни на селски туризъм, то архитектурно-етнографски резерват село Широка лъка е точното място. Многобройните къщи, съхранили характерната родопска архитектура, калдъръмените улици, сводести мостове на реката, характерният говор, песни и обичаи на местните хора ще ви потопят в атмосферата на това очарователно селце.
90 обекта тук са обявени за паметници на културата. Много от тях са къщи с интересен типичен за този край архитектурен стил. Най-старите датират от началото на 19 век. Те са двуетажни, с еркери, високи каменни комини, дебели зидове, ковани врати, малки прозорчета, вътрешни дървени стълби.

Едно от емблематичните места, които можете да посетите по време на престоя си, е Етнографският музей “Згуровски конак”, подреден като богата родопска къща от края на XIX век, както и църквата “Успение Богородично”, построена през 1834 г. за 38 денонощия от цялото население на Широка лъка. Други интересни забележителности са родната къща на българския православен духовник Екзарх Стефан I, паметниците на Екзарх Стефан I в центъра на селото и на Капитан Петко войвода и къщата, която е била негов щаб.
В центъра на селото се намира читалище “Екзарх Стефан”, в чиято сграда е разположен Туристически информационен център. Тук ще получите информация за забележителностите, за хотелите и къщите за гости и ще можете да си купите сувенири от Широка лъка.
Само на 7 км от Широка лъка, в посока Девин, пък се намират Беденските минерални извори. Недалеч от селото са разположени скалните феномени “Момата” и “Главата”, Лятната гора, както и параклисите “Св. Теодор Стратилат”, “Св. св. Кирил и Методий” и “Св. Атанас”. От Широка Лъка тръгват и туристическите маршрути за върховете Турлата, Голям и Малък Перелик и Широколъшки снежник.
В Широка лъка можете да отседнете в някое от уютните малки хотелчета и частни квартири или в по-луксозен СПА хотел.

Ако не сте чули за Добростанските пещери ­ вижте ги

Грета ДЖЕНЕВА
Добростанският пещерен район е най- големият в Западните Родопи. Затова, ако търсите причудливите форми на карстовите пещери, попаднали сте на правилното място. Струва си да разберете най-сетне къде е Добростанският бисер, пещерата, известна още и като Ахметьова дупка. Разположена на десния бряг на река Сушица край село Добростан, тя е на около 2 км от хижа “Марциганица”. Красиви пещерни образувания, между тях разположени т. нар. синтрови езера, в някои от които се твърди, че има пещерни бисери. Кой знае, отидете и проверете.
Пещерата е леснодостъпна, дори има метална стълба на входа си и така не се налага помощта на въжетата. А историята за Ахмед ага, който бил възпрян да опожари селото, можете да я чуете от всеки, който вече веднъж е стигнал до пещерата. Наоколо буквално гъмжи от пещери, “Топчика” е също наблизо със своите 727 м дължина, тя е предизвикателство за приключенеца в туризма, дълбочината є е 61 метра.


Снимка от Иво Сотиров, ivoso.blog.bg

За да стигнете дотам, се тръгва от Пловдив посока Асеновград, оттам към Кърджали, отбивката е вдясно към Горнослав. След това към Орешец.
Там има указание за посоката към Добростан. В центъра на Добростан няма да останете неориентиран, всеки ще ви каже накъде да продължите.

И към “Гаргина дупка” над Мостово

Грета ДЖЕНЕВА
И ако ви е харесало да се отдадете на внезапна страст по родопските пещери, имате поне още един шанс. Нарича се пещерата “Гаргина дупка”. Тя се намира непосредствено до село Мостово, на едно странично дере, спускащо се от река мостова Сушица. Пещерата е известна като старо обиталище на многочислена колония прилепи, пещерата има височина до 18 метра.
Питате как да стигнете? От Асеновград до село Мостово се стига с автомобил за около час, пътят е отново до Орешец, а оттам през отбивката не за Добростан, а за Мостово, трасето е изцяло асфалтирано. Пътят е единствен, така че няма шанс за объркване.


Следва маркировката посока Кръстова гора, но след около час има отклонение надясно. Ще трябва да излезете на ливадите под Кръстова гора, преди да стигнете Мостово. И тук няма да скучаете в очакване на пещерата. Разкрива се великолепна гледка едновременно към Белинташ, Караджов камък и Хайдукташ. Излизате на черен път и след малко виждате маркировката за хижа Свобода. Пътят за Мостово и пещерата Гаргина дупка е пред вас.

България на длан - поглед на юг и на север от Беклемето

 Цветана ГЕОРГИЕВА
Друга възможност за сравнително лесна разходка по билото на Балкана е екопътека Беклемето - Орлово гнездо. Беклемето направо бъка от хотели, разбира се, не евтини. Екопътеката се вие близо до прохода Троян - Кърнаре, на надморска височина между 1550 и 1696 м.
В началото върви заедно със специализираната пътека за хора с физически увреждания “Достъпна среда - Беклемето”, достига кръстопътя на Е 3 Ком - Емине с римския път Ескус Филипопол и се отклонява в дясно, за да продължи по античното трасе в посока към връх Курт хисар. Изградените два къта за отдих предлагат информация за линията на хоризонта и срещаните в района диви животни.

В най-далечната точка на маршрута - м. Влашки мандри между върховете Курт хисар и Сиврията, където са открити останки от римска крайпътна станция. Общата дължина на трасето е около 9 км, но в зависимост от времето и желанието разходката може да бъде и по-кратка.
Ако сте в Подбалкана, през уикенда може да се отбиете и на фестивала “Въздухария”, който се организира в Сопот. От Манастирска поляна край лифт “Незабравка” може да се погледат полети и различни изпълнения на парапланеристи във въздуха.

На патриотична вълна
Кратките планински маршрути в този регион могат много успешно да се съчетаят с културен туризъм. Подбалканът от Калофер до Клисура е осеян с музеи, които разказват за нашето Възраждане и за най-великите личности на България - Левски, Ботев, Вазов. В Историческия музей на Карлово, както и в Клисура може да научите много и за българското розово масло. И в двата музея има експонирани старинни розоварни от 19 век, както и съдове, в които се е съхранявало розовото масло.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Каква вода пиете вкъщи?