вторник, 25 Април 2017 13:25 ч.

Божана Апостолова: Любовта е Божията искра у човека

Опашки по книжарниците за новия роман на поетесата и писател в малкия "Хеликон"
18.02.2017   |   11:15
Прочетена: 1515   |
Коментари: 0
Божана Апостолова: Любовта е Божията искра у човека

Божана Апостолова - поет, прозаик и издател, е родена на 9 май 1945 г. Завършва българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Два месеца преди 10 ноември 1989 г. напуска тогавашната си месторабота като директор на Дома за култура към тогавашната Дирекция „Местна промишленост и битови услуги“ и започва да се занимава с посредническа дейност, насочена към полиграфията - събира поръчки за етикети, дипляни, календари и др., които печата в държавната печатница в Пловдив. Основава Издателство „Жанет 45“, следва студио за предпечат, после малка печатница, която с годините се разраства в полиграфически комбинат с най-модерна техника, а през 2001 г. и Книжната борса „Жанет 2001“. Автор е на стихосбирки, 4 романа и книги за деца. Нейни книги и отделни творби са преведени на немски, турски, руски, италиански, унгарски, испански, сръбски, чешки, румънски, гръцки и др. езици. Създател на Литературния фест „Пловдив чете“, културната инициатива „Младият Пловдив чете“ и съорганизатор на Европейските писателски срещи. През 1994 г. учредява най-престижната годишна национална награда за поезия „Иван Николов“. 

Преди броени дни пловдивчанката зарадва почитателите на хубавата книга с нов роман - "Нощта е също слънце". 

Божана АПОСТОЛОВА, писател
Интервю на Мария ЛУЦОВА

 


-Г-жо Апостолова, разкажете как се роди романът „Нощта е също слънце“.

-Както се ражда всеки роман. Дълго в тебе се утаяват мисли по дадена тема, които в един момент започват да те дърпат, да те „побутват“ по всяко време на денонощието, дори насън понякога. Докато най-накрая не отделиш нужното време, за да седнеш и да ги запишеш.

-Романът е написан по реална случка, взета от живота. Докъде обаче свършва фактът и откъде започва фикцията?

-Впечатли ме изключителната лична драма на една моя приятелка. Носих я няколко години в себе си и през това време тя се допълваше сама от преживяванията на други жени, мои близки, които някак от само себе си се преплетоха в съдбата на героинята ми. А зад всичко това неизбежно надзърташе озъбеното ни време. Така, буквално от самия живот, изплуваха образите на главните герои Асен и Силвия - обикновени хора, чиято история е може би история на множество други (без капана на съдбата, разбира се, който беше автентичният повод). И за моя радост се получи - първият тираж се разграби за седмица. Нещо повече - художникът Стоян Куцев ми сподели, че е чакал на опашка за книгата ми в малкия "Хеликон". 

-Роман за любовта. А има ли любов?  

-Да, има любов. Колкото и банално да звучи, без любов светът не би съществувал. Любовта е голямата цел и големият смисъл на живота ни. И не говоря за продължението на човешкия род, а за запазването на Божията искра у човека. За това свидетелства и св. ап. Павел в Библията: „Ако имаш любов в сърцето си - имаш всичко. Но ако нямаш - няма значение какво друго имаш“.

- В романа си обаче описвате една действителност, която обезкуражава. Как се спасявате вие?

-За това няма рецепта. Но всеки усеща кога е превил гръбнака си, кога не е отворил душата си за другия, кога е потъпкал достойнството си. Тогава той не се чувства цял. Чувства се като разглобен и нещата не се получават. Правилото (моето) е просто: отхлупвам душата си за човеците до мен и се подпирам на ценностите, които ме държат изправена и жива. А защо мислиш, че действителността е обезкуражаваща? Аз по-скоро я възприемам като настървяваща да  се противопоставяме, да я променяме, колкото и това да е трудно, каквото и да ни струва.

-Как да запазим достойнството си?

 -Не знаете колко често чувам този въпрос!... И колко ме боли от него! Защото не е лесно да се справи с нарастващите предизвикателства на времето, когато „арсеналът“ на отделния човек за справяне с тях все повече намалява. И все пак - да се държим за човечността. И да си припомняме ежедневно онези 10 заповеди, които напоследък мнозина забравиха.

-Не се уморявате да повтаряте, че ролята на книгите е важна. Срещнахте ли в тази своя битка съмишленици?

-Срещнах много съмишленици - всеки колега издател например. Повечето от тях издават стойностна литература. Е, има и такива, които се плъзгат по евтиното, но те все повече намаляват. Лаская се да мисля, че през тези 27 години (повече от четвърт век!), в които издавам основно българска литература, и аз съм помогнала малко за това, възпитавайки нови поколения читатели - сериозни и взискателни. Не мога да премълча, че най-близкият ми съмишленик в това отношение е синът ми Манол Пейков - с преводната литература, която той подбира и издава, а и с перфекционизма в работата по отделните издания. И оттук идва моето спокойствие - че след някоя и друга година, когато аз се оттегля, издателство „Жанет 45“ ще остане в най-добрите възможни ръце.

-Загубена ли е каузата за духовността на българина?

-Явно не всичко е загубено, щом стигнахме до опашки в книжарниците. Щом книгите на Георги Господинов, Милен Русков, Стефан Цанев, Христо Карастоянов и неколцина още ежедневно се търсят. Щом се родиха книги като „Балканският човек“ на пловдивчанина Йордан Велчев, за която може да се говори само със суперлативи. Щом на премиерите на младите Константин Трендафилов и Илиян Любомиров идват по 400-500 души… Да, броят на четящите хора расте. Но не спират да се раждат и талантливи и смислени автори. Всяка година радостно ме изненадват поне по 2-3 имена. Наскоро например издадох страхотния роман „Празната пещера“ на младата Димана Трънкова, горещо препоръчвам и „Вълча богородица“ на Любов Кронева.

-Има ли и други млади автори с потенциал да достигнат висоти?

-Има, разбира се, и то немалко. С риск да пропусна доста имена, мога да изредя тези, за които се сещам в момента. Споменах неколцина, добавете към тях и Иван Ланджев, Димана Йорданова, Рене Карабаш, Иван Димитров…

-Вярвате ли, че ще дойде мигът, когато аерогарата ще стане не само място за изпращане, но и за посрещане?

-Ако политиците повярват на младите и проявят внимание към тях, а не само да се бият в гърдите какво те самите били направили - вярвам. Убедена съм, че е време младите хора да вземат кормилото на властта в свои ръце и да подредят държавата ни според разбиранията си за полезно, красиво и справедливо. За всички.

-Как гледате на литературните войни у нас? Не се ли основават повече на междуличностни сблъсъци, отколкото на противопоставяне на идеи и стилистика?

-Това са куршумите на собственото ни его, които изпращаме към другите по-скоро за да забележат нас самите. И това е жалкото. Изпитвам омерзение от подобни войни и болка за участващите в тях. И понеже коренчето на тези войни беше в наградите, миналата година не връчих наградата „Иван Николов“.

-Какво ново да очакваме от „Жанет 45“ през 2017 г.?

-Романът „Чамкория“ в два тома на Милен Русков ще е едно от литературните събития на годината наред със „Сляпата Вайша“ на Георги Господинов с рисунките на номинирания за "Оскар" Теодор Ушев, разказите на Тошка Иванова, Марин Троянов и Иванка Могилска, поезията на Йордан Велчев и още, и още…


Топ новини
Оставиха убиеца на Бонка от "6 септември" в ареста
25.04.2017   |
12:08   |
283
Коментари: 0
  Шофьорът, убил жена на пешеходна пътека в Пловдив, остава в ареста. Апелативният съд отказа да уважи жалбата на Асен Гюрганчев срещу определение на Окръжен съд...