понеделник, 23 Октомври 2017 20:00 ч.

Архитектурните конкурси. Пак ли?

12.08.2017   |   22:56
Прочетена: 821   |
Коментари: 0
Архитектурните конкурси. Пак ли?

С наближаването на очакваната за Пловдив година - 2019-а, както и нездравословният информационен поток за събитието „Пловдив - европейска културна столица“, свързан с едноименната фондация, засилва напрежението и притеснението за неблагоприятен завършек на сагата около ремонта на площада. А заедно с това и усещането за неща, които биха могли да се случат по по-добрия начин, вместо да се претупат набързо. Периодът от 70-те години на XX век досега, централната градска част е в процес на деградация, който продължава. Очакванията, че със знаменателната за града 2019-а и с експонирането на Голямата базилика този тренд надолу ще се обърне, е голямо. Обезпокоителна информация обаче дойде от кмета - благоустройствени работи по площада и връзката му с базиликата могат да се случат като „инженеринг“. Това означава с ограничено участие, с неясни критерии за  приоритетност, набързо (защото няма време), което оправдание за гражданите на Пловдив, чакащи повече от 50 години, звучи най-малкото нелепо. Да си припомним историята с площад Централен от началото на този век.

През 2014 г. One Architecture week и Община Пловдив организираха и проведоха поредния архитектурен конкурс за площад Централен, този път международен. 125 проекта от 41 държави; международно жури, парични награди (скромни, но с обещание за реализация). Изглеждаше, че ще има хепиенд. Отличеният от жури и публика проект е на Фора, Португалия, приет е на Експертен съвет и от Общинския съвет. И изведнъж - бомба - Общината след доста време решава да изкупи авторските права върху проекта, плаща едни пари, за да не се реализира въпросната идея. Какво се случи? Случи се това, че всичко тръгна накриво още от самото начало. One Architecture week привлякоха Whata да направят конкурсното задание. От цялата проблематика, свързана с неудачните реализации на площада през годините, а именно: липса на пространствена организация, липса на функционална смисленост, липса на градоустройствена рамка, наличие на транспортни проблеми и конфликтни точки с пешеходно движение, липса на благоустрояване и градски дизайн, наличие на археологически културен пласт и проблемите за неговото интегриране в градския организъм, заданието акцентира на последния проблем и търсеше решение само за него. Вярно, че това е може би най-трудното в цялата тематика на конкурса, но само неговото евентуално решение би изглеждало като нещо универсално, от което градът няма нужда, защото се търси конкретното решение на урбанистичните проблеми, уникалността, запазване на духа на мястото. Каквото заданието, такова е решението на журито, такъв и резултатът. Цялото внимание на премираните проекти бе насочено в експонирането на археологията, от нейната взаимовръзка с наличната среда и идеята за ревитализацията по един различен начин. Което би могло да се случи във всеки един град със значимо археологическо наследство, включително и в Рим. Но всъщност не би могло да се случи в Рим. Град, който има достойнството да притежава уникални образци на цивилизацията, не се старае да ги смели на разбираем от всеки език, не ги превръща в комикс, нито в дисниленд. Напротив, те приканват към получаване и използване на знания, на въображение, за да бъдат осмислени.  

Проектът на първопремираното студио “Фора“ изкопава целия античен форум до южната крепостна стена и още няколко инсули на юг - та чак до хотел „Тримонциум“ и сградата на Общината, след което слагат една дървена настилка на котата на съвременния терен и всичко се превръща в  покрит подземен музей, без други функции, освен експониране на съществуващата археология (която в рамките на ареата е просто един плочник). Посетителите трябваше да се вкарат под земята, където в огромната територия сред антични руини помислете какво биха правили.

Неудачно задание, съобразено с него решение на жури и резултатът е: сега накъде? Да отворим почти целия Форум и да експонираме какво? Каменната настилка, която е все още на мястото си? Малко от останалата субструкция и после да дойде Б.Д. с проекти за изграждането им до керемида? Ако беше недокосната гробница - да проучваш, но изкушените от темата знаят, че 16 века Форумът е бил използван като кариера на готови архитектурни елементи и днес там няма нищо съществено.  

А можеше да бъде по-различно. През 2013-а САБ Пловдив с финансовата подкрепа на Общинска фондация „Пловдив  2019”  изработва задание за архитектурен конкурс - „Пловдив, площад „Централен”: Античност, модерност, визия”. Започва с обществено обсъждане за бъдещата намеса в това пространство с архитекти, археолози, специалисти от НИНКН, със споделен опит от положителни и не толкова положителни практики. След което се съставя обстоен анализ на действащи документи, на исторически справки и минали събития, съставя се и се предава на общината материал от около 70 страници с текст, графика, снимки и анализи, които да послужат за съставяне на задание за конкурса. Много малко от този сериозен труд намира място в заданието на Whata. Добрата визия на конкурсното задание е лишена от дълбочината на анализа, като че ли е предназначена за онзи специфичен тип международни конкурси за млади архитекти и студенти, в  които се търси формата и интересната хрумка. И резултат е този, който се случи. Знайно е, че никой не е пророк в собственото си село. Пророците идват от далече (най-често от София), говорят особено и имат ореол. Лъжепророците - също. Първите искат да свършат работата си по най-добрия начин, вторите искат да вземат парите по най-бързия начин. Всеки предложен „поглед отвън“ е креативен, когато осмисли и надгради съществуващото, а не започва от бял лист. Добре че кметът разбра, че са го набутали в глух коловоз, и се спря.

А трябваше някой да му каже, че през 2001 г. се състоя архитектурен конкурс за площад Централен, с първопремиран проект, който предлагаше урбанистични решения, които не само целяха експониране по подходящ начин на съществуващата археология, но и нови пространствени решения, връщайки смисъла на понятията  „улица, площад“ като пространствено възприятие, нови функции, атрактивни за хората, навлизане на градската градина „навътре“ към пощата, за да оформи улицата, която влиза в площада, решаване на транспортни проблеми и много други позитиви, за да се превърне във „Форум на 21. век“. Резултатът от този конкурс беше, че се оформиха УПИ-та, които в духа на тогавашния управленски екип бяха „успешно“ продадени. Впоследствие се появиха проекти, нямащи нищо общо със спечелилата конкурса разработка, които втрещиха архитектурната гилдия. Управлението за радост се смени, както и икономическата конюнктура и градът беше пощаден. Но остава въпросът: Има ли кой да съхранява информацията за града? Със сигурност само Общината не може да се справи с това - поради липса на хора, желание, система. Тази дейност може би трябва да се развива от дружествата на САБ, за да остане някаква следа, а не историите за града да се разпространяват като народното творчество.  

Заб.: Публикувано със съкращения

Архитектурните конкурси. Пак ли?
Архитектурните конкурси. Пак ли?
Архитектурните конкурси. Пак ли?
Архитектурните конкурси. Пак ли?

Топ новини
При смяната на лева ще закръглят цените нагоре, заплатите надолу
23.10.2017   |
18:20   |
871
Коментари: 0
Георги Ганев е икономист и програмен директор по икономически въпроси в Център за либерални стратегии. Зaвъpшвa дoктopaнтypaтa cи в yнивepcитeтa Baшингтoн в Ceйнт Лyиc, Mиcypи....