неделя, 17 Декември 2017 17:50 ч.

Арменецът, вдигнал паметник на Яворов: Най-трудно изваях очите

Пловдивчанинът Аршак Тжикян е запален планинар и риболовец
03.12.2017   |   11:11
Прочетена: 2043   |
Коментари: 0
Арменецът, вдигнал паметник на Яворов: Най-трудно изваях очите

Пловдивският скулптор Аршак Тжикян измайстори бюст-паметник на Пейо Яворов, с който в Деня на будителите беше открита Алеята на писателите, творили на кирилица.  Уникалната алея се намира  в  културно-историческия комплекс „Двор на кирилицата“ в Плиска, а негов създател е арменският бизнесмен Карен Алексанян.

„Имам  слабост към Яворов, чел съм поезията му, както и много творби за живота му.  Гледах доста паметници на поета, навсякъде все едно позира пред обектива - с костюм и вратовръзка, а аз исках да направя по-различен образ. Яворов е духовен гигант. А снимките му ми подсказаха как да подходя. Имах няколко варианта за избор. Направих паметника за малко повече от месец.  Вътрешно усещах как ще стане и наистина образът му се получи от първия път. Първо го направих от глина, след това от гипс и накрая от бронз. Най-трудно ми беше да извая очите, защото очите на човека отпечатват и миналото, и бъдещето“, казва скулпторът. Той подчертава, че очите на Яворов, които е измайсторил, показват духовното му противоречие.  

„Мисля си понякога дали не бих могъл да направя по-добър образ. Художникът никога не знае кога е завършена една творба, върху нея може да работи цял живот. Както Леонардо около пет години рисува „Мона Лиза“. Една творба има начало, но няма край, авторът решава докъде да спре, иначе може вечно да я допълва“, убеден е художникът.

В Двора на кирилицата той е направил и барелефа на Севда Севан - писателка и първи посланик на Армения в България. Готов е да измайстори и  други бюстове в Алеята на писателите.  Казва, че Дворът на кирилицата е духовен център, който е необходим на българите. „В днешно време  пренебрегват духовността. Материалното, битовизмът са на преден план, но без духовност един народ загива.  Арменци и българи духовно сме много близки, имаме почти една и същата съдба. И двете държави имат древна история, а природата и местностите са наситени духовно, ала хората не го забелязват. Ние се вторачваме в материалното, което унищожава всичко по пътя си", споделя Аршак Тжикян.

Роден е на 15 октомври 1955 година в Ереван.  Майка му е пловдивчанка, но през 1946 година цялото семейство се изселило  в Армения. Родът на баща му пък е живял по старите арменски земи край град Ван, днешна Турция, но през 1915 година, по време на Геноцида, са се преместили в Ереван.  

Аршак е завършил  в арменската столица живопис във висшето художествено училище. И се утвърждава като един от добрите  художници и скулптори. През 1984 година по настояване на майката цялото семейство идва в Пловдив. „Много е трудно човек да започне от нулата. Бързо се сприятелих с колеги художници и първо се занимавах с дизайн, а след това станах член на Дружеството на художниците. Включвах се в различни изложби с  живопис,  акварел,  мозайка и пластика“, спомня си скулпторът.  Българският език научил благодарение на приятели.

Съпругата му е арменка  от Ереван и се казва Марине. Тя също е творец,  занимава се с резба по кост и дърворезба. Домът им е превърнат в огромно ателие с много картини и пластики. Двамата имат син и дъщеря, студенти в Пловдивския университет. Младежът завършва история, а момичето учи счетоводство.   

Аршак  е запален планинар. Член е на туристическо дружество „Еделвайс“ и е обиколил почти цялата страна. Три пъти е изкачвал Мусала, удивен е от Рила, Пирин и Родопите. „В планината човек се чувства свободен,  природата носи енергия, която може да те пречисти и да ти даде вдъхновение.  Най-трудно ми беше в Армения, когато се качих на Арагац, с надморска височина 4095 метра.  Бяхме млади, луди глави. Бяхме на практика и рисувахме пейзажи и изведнъж решихме да се качим. Чувството е необяснимо, разбираш, че си частица от тази огромна природа, ала важна частица, защото всичко възприемаш, минава през призмата ти и след това се излива в творбите. Много пъти съм рисувал Арагац“, разказва художникът.  Другото му хоби е риболовът. За него не е  колко риби ще хванеш и дали изобщо ще уловиш, важен е контактът с природата. Обиколил е язовирите в  Пловдивско, Кърджалийско, Хасковско, в Средна гора.

Гарванът Сево - домашен любимец

Необичаен домашен любимец е имало семейството на скулптора. Две години в къщата им живеел гарван. Кръстили го Сево, което в превод означава Черния. Всички толкова свикнали с птицата, че когато един ден изчезнала, дълго тъгували за нея. „Намерих го малко птиче, паднало на улицата и котките го бяха заобиколили. Аз го спасих. Разбрах, че гарваните са интелигентни същества.  Всеки ден, щом се върнех вкъщи, той долиташе, кацаше на рамото ми и двамата влизахме така. После започваше да си говори на неговия език с мен.  Веднъж имах сериозна задача, правих проект и масата беше пълна с моливи и хартии. Той взе молива, който държах, и избяга. Искаше да му обърна внимание. Аз се ядосах и с вестник го ударих, три дни ми се сърди и ми обръщаше гръб. Ако му се подигравахме,  веднага идваше и ни клъвваше по ръката. А на ден по три-четири пъти се миеше в едно легенче с вода. Според Библията  гълъб донесъл маслинова клонка на Ной като знак, че потопът е свършил. Може и гарван да е бил, разсъждава творецът./Марица.бг

Арменецът, вдигнал паметник на Яворов: Най-трудно изваях очите
Арменецът, вдигнал паметник на Яворов: Най-трудно изваях очите
Арменецът, вдигнал паметник на Яворов: Най-трудно изваях очите

Топ новини
Читател: Пловдивчани, пазете се от този джигит с BMW!
17.12.2017   |
16:44   |
275
Коментари: 0
Снимка на BMW, порещо с бясна скорост улиците на Пловдив, ни изпрати читател на marica.bg. Пловдивчанинът станал свидетел как шофьорът за малко да блъсне пешеходци, пресичащи на...